Но дали това, че аз съм скапан студент, който не си е свършил задълженията като такъв оправдава преподаватели/асистенти, които не идват на изпити? Според мен – не. Според мен един преподавател е длъжен да дава пример на онези, на които преподава.

Не и във великия СУ обаче. Специалността, която уча, може да се каже, че е престижна. Все пак преди известно време се влизаше с над 5 и то преди да направят изпитите по история толкова лесни, че всеки с 10 мозъчни клетки да влезе безпроблемно.

Специалността може да е престижна, но само на книга. В реалност, преподавателите не ги ебе за това какво се случва, поне повечето. Изпитите се изкарват изцяло на обща култура, като напишеш мъничко, получаваш 3. В повечето случаи, минималната оценка е 4.

Разбира се, аз проблем с това нямам. Така или иначе имам доста по-важни задачи от това да студентствам... например ДА РАБОТЯ. Тая сделка ме устройва – аз си давам изкараните с пот на челото пари, на мене ми се дава лесно и просто дипломата, без да се напрягам и толкоз.

Това обаче преподавател да не се яви на дата за изпит по време на поправителна сесия... е несериозно. Наистина – несериозно. Една крачка отвъд нормалното. Има си дата, отиваш на вратата, чакаш – нищо.

Още по-забавно става обаче, когато пишеш на асистента, изпратиш му работите си по интернет... и той не ти отговори! Да – казваш (с мили думи, разбира се), че никой не е дошъл на изпита, питаш можеш ли да си пратиш фиктивните курсови работи по интернет – отговорът е „Да, до няколко дни”. На следващия ден изпращаш нещата... и хоп, след 1 седмица ни вест, ни кост. Пускаш ново писмо, в което питаш проверени ли са работите (пак с мили думи, макар че ти се ще да кажеш – „Абе, брато, на къв се правиш, ебаси, разбирам да скатаваш, ама тея шибани курсови работи можеш да хванеш да ги прочетеш за 10 минути, да пишеш по една тройка и да не ме занимаваш с глупости”)... резултат нула.

Та какво излиза – във ВЕЛИКОТО учебно заведение, някои хора дори не ебават да ти отговорят. Все едно си никой. Да, можете да прочетете първия ми пост – аз съм скапан студент и признавам това. НО!

АЗ плащам заплатите на тези преподаватели. Или поне част от тях. Аз и държавата, която субсидира моето обучение като редовен студент. Независимо, че не съм отличник и че не съм се явявал всеки път, аз имам правото ПОНЕ някой да се вясне на изпит на изпит на уречената дата. Или ако не направи това – да похарчи ДЕСЕТ минути от деня си да прочете 2 курсови работи. Или дори да не ги чете – да каже „тройка” и това е.

Но няма такова нещо. Мълчание по интернет и това е. Залагам си оная работа, че ако ида до университета и го погледна в очите и кажа: КАКВО СТАВА, БЕ, отговорът 1000% ще бъде „Ама не съм получил писмата”. Да бе, знам. То от Gmail писмата най-редовно си изчезват – какво е Gmail – просто шибаната най-голяма пощенска услуга на шибаната най-могъща интернет компания. Много ясно, че не е получил писмата ми...

Но ето това е един пример за това що за кенеф е СУ. Поне в някои специалности/факултети. Само ще допълня, че пратих и друго писмо, в което попитах друг преподавател дали е възможно един изпит да бъде изтеглен – и вярвайте ми, всичко това е написано във възможно най-културния тон. Също нямаше отговор – поне да ми бъде казано – „Изпуснали сте редовната дата, колега, ще се видим на следващата сесия”, щях да кажа – окей, правилно, аз съм боклук, съгласен съм. Ама това един преподавател даже да не отдели 1 минута да ти отговори... жалка, жалка работа.

А изобщо дори не искам да подхващам темата за материалната база на СУ... за това как се чака часове пред вратите на администрацията, докато в УНСС и НБУ хората използват компютри. Пък то не са едни комунистически книги от времето, в което майка ми е била студентка, пък не са едни писаници... на 5 човека да им бият 5 печата отнема 20 минути, а пък ако някой тръгне да прави справка, тежко ти и горко – отнема едно 25-30 минути.

Вместо да има някоя шибана програма, на която да изпринтиш всичко за секунди и да не се занимаваш с глупости.

Накратко – недейте си мислете, че СУ е нещо велико в момента. В момента СУ се крепи само на името си... а пък като влезете в някои специалности, започват екшън премеждията. В немалко случаи, УНСС и НБУ ще ви осигурят по-добро образование, ако искате да се учите. А и нали знаете – в България няма значение какво си завършил, важно е как се пребориш, какви връзки имаш и най-вече – колко късмет имаш. Тъй че недейте си мислете, че в СУ сте хванали господ за шлифера. Толкова си вярват на голямото име и преподаватели, и управленци, че са се самозабравили.