Или пък... хмм, „новите“ такива – например „Да / Не“ или в случая на Eurogamer – „Избягвай / Препоръчано / Задължително“?

Напълно очевидно е какво ми харесва на мен с оглед на този сайт. Всичко, различно различно от пето-, шесто-, десето- и други бални системи. И реално аз никога не съм ги схващал... още преди да стартира hategame... Как можеш да оцениш нещо абстрактно с точни числа? Как можеш да дадеш число на чувствата си в конкретен момент например? На емоциите, които е предизвикала дадена игра от теб?

И когато мине един месец и си позабравил дадена игра – каква оценка ще й дадеш? Когато вече емоциите не са непосредствени и започва в малка или по-голяма степен да избледнява?

Когато аз се сетя за дадена игра, винаги е било по три начина – боклук/провал/разочарование, яка/прекрасна/запомняща се и средняшка/посредствена. По същата логика мога да сложа и числа, но тези числа ще са 1, 2 и 3... и толкоз.

Но нека се върна на самата десетобална система, която е доста често срещана. За мен основният проблем при нея е, че обикновено е супер непропорционална. Половината числа – тези от 1 до 5 – означават едно и също нещо. Боклук. 5/10 ти казва, че дадена игра е слаба – човек автоматично си помисля това. Където и да погледнем. И в Metacritic, и в някой конкретен сайт. Рядко, може би почти никога ще видим оценка 5/10, която да казва „нелоша игра, има плюсове и минуси, имайте едно наум, но може и да ви хареса“. Винаги говорим за боклук, за нещо бъгаво, с банален геймплей, ужасна графика и звук и т.н. Именно 5/10 е началото на края, а нататък – просто се копае по-дълбок гроб. По-голям боклук за 4/10, огромен боклук за 3/10, титаничен боклук за 2/10, Ride to Hell: Retribution за 1/10.

И дори не само в гейминга е така – и в imdb.com например положението е същото.

Оценката 10/10, от друга страна, в общия случай си стои на върха, самотна. И разбираемо – по дефиниция човек не е перфектен и не може да създаде нищо перфектно. Съответно и крайно рядко продукти се оценяват по този начин. Освен поредното платено ревю на поредното Call of Duty. И какво ни остава в крайна сметка? 6, 7, 8 и 9.

Последните две числа имат в общия случай една и съща функция, както и тези от 1 до 5. Показват, че една игра е яка и си струва да си изиграе, почти задължителна. В общия случай 9/10 е суперлатива на 8/10 – нещо като онзи ваш познат, който обича да се изхвърля ненужно. Но в общия случай и 8/10, и 9/10 показват силна, хубава игра, която си струва задължително. Поне аз разлика не правя между двете оценки. Ако нещо е великолепно, невиждано, прекрасно (или Call of Duty в IGN) получава десет. Всичко друго качествено - осем/девет.

И стигаме до числата 6 и 7, които всъщност често са най-важните в десетобалната система. 7/10 е знакът „внимавай, може да ти хареса, може и да не ти хареса, имай едно наум, това не е задължителна покупка“. А пък 6/10 определено означава „тази игра е на една стъпка от помийната яма, рискуваш като си я вземеш, само за фенове на определен жанр“.

И ако теглим чертата какво се получава? Най-често десетобалната система – поне по начина, който се използва най-често, всъщност... опира до четири различни позиции.

От 1 до 5 – боклук.
8 и 9 – яка игра, потенциален хит, потенциално GOTY, играйте я.
7 – средна ракия, може да се хареса, може и да разочарова.
6 – кофти ракия, пие се само в краен случай, ама пак е ракия.

И пак опираме до става; средно, имай едно наум; яко. Само че представено с повече чисълца.

Разбира се, няма как да считам думите си за меродавни. Всъщност, цялата ми статия е посветена именно на обратното твърдение – хората сме толкова абстрактни, особено в мненията и емоциите си, че няма как да поставяме числа. Поне аз чувствам по подобен начин рейтингите, които виждам в интернет.

Същото мога да кажа и за петобалната система. Максималните 5/5 и 1/5 се ползват по-рядко и пак опираме до обичайните три позиции... боклук, средно/внимание, яко.

В интерес на истината ми се струва, че десетобалните системи са нужни на някои други хора. Компаниите като Activision например, които се хвалят с високите си оценки. Някак ако има само буквички и отзиви – не е същото като 9/10 или 10/10 (от по-мазните медии), изписано с огромен шрифт. Да, това е силен маркетингов инструмент.

Но дали наистина оценки като 8/10 казват достатъчно? Или едно пристичко да/не, препоръчано/избягвай не е по-добър вариант? И дали още големи медии няма да минат към този тип оценки?