„За съжаление, културата на Nintendo позволява всеки да е съветник, без да взима крайното решение. Същевременно всеки има възможността да налага вето“, казва Аделман, визирайки структурата на японския гигант. Той я сравнява с типична американска корпорация, в която йерархията е от ключова важност.

Аделман добавя, че за да се вземе каквото и да е решение за нова игра, то трябва да се говори с куп водещи кадри. Дори и един от тях да не е въодушевен от дадена идея – това може да означава спиране на проект. Ако пък някой получи директен отказ из някой от корпоративните етажи на Nintendo – това означава, че определена идея за нова игра е тотално мъртва.

Аделман разкрива и други детайли – че в японската компания най-високо се цени лоялността. Онези, останали от времената на оригиналния Марио имат най-сериозна власт. Те обаче често вече са в прекалено напреднала възраст – в крайна сметка Super Mario Bros. за 8-битовото Nintendo дебютира преди 30 години. Така те хем не разбират модерните тенденции в гейминга, хем и не рискуват.

Което звучи като доста добро обяснение защо нон-стоп виждаме нови Mario, Zelda, Donkey Kong и други класически серии. Това е сигурната политика на ветерани, които знаят единствено как да правят подобни игри.

Разбира се, конзолата Wii беше продукт, който наистина изненада мнозина. Именно и заради това беше лидерът на предходното конзолно поколение, а PlayStation 3 и Xbox360 така и не настигнаха платформата. Явно всички водещи кадри на Nintendo са дали зелена светлина за нея.

Но ако става дума за нещо, което не е чак толкова революционно – очевидно доста хора са скептични. Или несигурни. И виждаме до какво води всичко това.

Критики като тази на Аделман ни дават ясна идея как вероятно изглежда една компания отвътре. В неговото доста обширно интервю, той разкрива също, че дори шефът Сатору Иуата е прекалено добродушен и прави всичко възможно да не обижда други водещи (но по-нисшестоящи от него) кадри. Именно и това води до още по-трудно взимане на решения и в крайна сметка – никакви рискове. А няма ли риск – няма и иновация.

Разбира се, Аделман може и да е просто поредният разочарован бивш кадър на голяма компания. Но гледайки какво върши Nintendo в последните години, то не е никак трудно да повярваме в неговите думи.