„След 20 часа, геймърите започват да откриват, че са еволюирали и са пред съвсем друга игра от шутъра, с който са започнали. Те разбират, че са потопени в един различен свят, че са дълбоко в историята на техните персонажи. Те са създали общност с останалите играчи. И без да го разбират, те са научили някои сложни механики, които им позволяват да се екипират добре и да се хвърлят в кооперативните рейдове в преследване на висок клас оръжия и брони“, казва Патрик О‘Кели, изпълнителен продуцент на Destiny.

Думи, които всъщност звучат много добре, написани на хартия. Само че нямат особено общо с реалността. Защо ли?

И след 10 часа, и след 20, и след 30 нищо не се променя – Destiny си остава скучен. Разликата е, че след 20 часа човек се е нагледал на лагаво PvP, наслушал се е на трагична актьорска игра, която се опитва да му предложи историята и са му втръснали неособено интелигентните ботове. А онези неща, за които пише О‘Кели... едва ли са ги усетили всички.

В крайна сметка Destiny пожъна куп негативни ревюта, включително и от западните медии. Така въпреки регистрираните приходи от 500 милиона за ден, не е сигурно дали това е новият легендарен франчайз на Bungie и Activision.