„Като творци, нашите възможности се крият в намирането на нишите, в които познаваме нашата аудитория, фокусираме се върху нея, слушаме я, имаме респект, третираме я елегантно“, казва Ланинг. Чиито думи малко звучат като контакт от романтичен характер.

Ланинг продължава с думите, че големите разпространители използват изцяло капиталистически методи – интересуват се единствено от растежа и финансовите си резултати. Така бюджетите на игрите се увеличават постоянно, а също така и рисковете. В резултат гейм разработчиците трябва да сключват неизгодни за тях сделки, при които един провален продукт може да означава дори фалит.

Ланинг посочва и друг плюс на инди гейминга – възможността за креативност и сътворяване на иновации. При големите разпространители договорите обикновено са прекалено стриктни и трудно се излиза от дадени рамки.

Доколкото можем да се съгласим с тези думи, то все пак е редно да се посочи, че и малките игри имат нужда от бюджети, понякога прилични такива. Освен това никога няма гаранции, че дори една добра игра ще получи популярността, която заслужава без съответния маркетинг, отново изискващ финансови средства. Така едва ли има някаква формула, която може да се преследва в гейминга за гарантиран резултат.