АХахаАХ, разбирам да кажат Half-Life, но за тази бебешка 3+ пумия не бих дал такова мнение.

Абе, да ти кажа честно, класическият 8-битов Супер Марио, дето излиза 1985 година хич не е игра за деца 3+. Напротив, убеден съм, че много от модерните геймъри, които не са израснали с него и минаването на нивата не им е в ДНК-то ще видят сериозен зор. В онея времена нямаше чекпойнти, трудности, save game и т.н. Имаш няколко живота и с тях трябва да минеш играта, това е. Умреш ли - финито. Няма значение дали си на 3 или 30.

Иначе последните Марио игри не съм пускал, тъй като нямам конзоли на Nintendo. Липсва ми финансовия ресурс за подобни безсмислени джаджи. Ама Марио винаги си е бил стандарт и няма как да се каже, че е помия. Наистина платформингът е жанр, който изглежда детински, ама немалко от тези игри са в десетки пъти по-безскрупулни от най-коравите модерни днешни шутъри... като те бутне някоя гад в дупката и ти вземе последния живот... и след това ти иде да разбиеш нещо в стената.

А за Half-Life и Марио - няма как да направим сравнение. Няма и смисъл. Това са различни генерации, различни тенденции в гейм културата. Но моето мнение е, че Half-Life не може да стъпи и на малкия пръст на Марио като наследство. Почти 100% сигурно е, че създателите на Half-Life са играли Марио. Че това е едно от нещата, които ги е изградило като геймъри. Не е задължително жанрът да е същият. Важно е откъде е дошло вдъхновението.

Говоря за новите малоумни Марио, които на всеки 1-2 минути има нов autosave. Не съм бил роден през 85 и не знам много за тогава.

Дам, не съм те разбрал. Новите игри са си баш такива... особено пък тези за Wii. Повечето от които са готвени за геймърите с едноцифрена възраст.

Иначе аз тепърва съм се родил 85-та, само съм чел какви са били нещата тогава. Първите ми спомени, в които съм цъкал игри бяха на 6 години - на аркадните автомати Ninja Gaiden, един ужасно грозен футбол и още по-грозен рейсър. След 2-3 години ми взеха едно 8-битово Nintendo и така цял живот до сега на игрите.

Аз съм джъткал SM като малък. Всъщност опитах, след едночасово кебичене на NES у приятел, играта ми омръзна от първия път, още повече, че аркадните машини бяха на мода тогава и Final Fight плюс Street Fighter II изглеждаха и бяха десет пъти по интересни и забавни. Честно казано не съм фен на Нинтендо, но това изказване на Инафуне ми звучи малко като чекия на пясък. Като се вземе в предвид, че възлюбеното му творение видя там голямото си начало(преди Capcom да го убият, LOL).
За мене Super Mario не е революционна, сещам се че тогава играех и Pitfall, която не ми се виждаше по различна. Jump 'm run in general.
Революционни за мене си остават GTA, StarCraft и Half Life и нито една Zelda, Metroid или Mario не може да се съревновава с тях в моите очи. Защото в края на деня, какво по различно могат да предложат Nintendo от това с което са започнали.
Особено това поколение, когато всеки им тегли майната щото се взеха на сериозно и си мислят, че "революцията и иновацията" е само при тях, на таблет с демоде тъч скриин технология.

В новите Марио игри тези думи като "иновация" са забравени отдавна. Вероятно Инафуне има предвид по-скоро класическите представители на поредицата - онези от 80-те и 90-те години.

Но си е факт, че в момента е 2013 година. Не 1998-ма или 1985-та. И ако се замисли човек, скоро ще е израснало поколение на разработчици, при които Марио не е това, което някога беше. В интерес на истината понякога забравям на каква възраст съм.

И наистина за тях библии ще са огромните хитове отпреди 15 години, не онези, излезли преди 25...