BioShock: Infinite е добра игра, но в никой случай не е толкова гениална, колкото се изкарва из виртуалното пространство. Докато техническата част е изпълнена на високо ниво, то геймплеят е съвсем посредствен. Типичен конзолен коридорен шутър. Нищо, което да бъде наричано "игра на годината" и оценявано със 100/100... Ако изключим посредствено изглеждащите лица, то графиката на BioShock: Infinite е страхотна. Особено добро впечатление правят красивите гледки на реещият се в небето град Колумбия. Оформлението на нивата също е адски добро, като не виждаме някакви празни, бездушни стаи, ами всичко е изпълнено със сериозна любов към детайла. Звукът в BioShock: Infinite определено е на страхотно ниво! Който и аспект от него да се сетя. Гласовата актьорска игра е на топ ниво, саундтракът се вписва идеално, звуковите ефекти също. Общо взето, кеф за ухото! Въпреки доброто си аудио-визуално оформление, то геймплеят е посредствен. На книга изглежда добре... но прекалено голямата линейност, лошият изкуствен интелект на противниците и като цяло неособено високата трудност просто развалят впечатленията от BioShock: Infinite. Добра игра ли е BioShock: Infinite? Като цяло - да. Но не е нещо, заслужаващо 100/100. Не е най-добрата игра на годината. Не е най-добрата игра в последните няколко години. Ами един линеен коридорен шутър с адски добро техническо изпълнение и интересен сюжет. Да, ако графиката, звука и историята са по-важни от геймплея за вас, то вероятно е да не се разочаровате, напротив. Но аз винаги поставям едно нещо на върха... геймплея. Все пак това е игра, не филм. Е, този елемент на BioShock: Infinite е посредствен и съответно не мога да нарека отрочето на Irrational Games "игра на годината". По-рано тази година в интернет се появиха слухове, че само бюджетът за реклама на BioShock: Infinite е бил 100 милиона долара. Точно толкова, колкото са били дадени за разработката на самата игра.

След като прочетох мненията на повечето медии за това заглавие и го пробвах лично, то мога да заключа едно нещо. Да, бюджетът на BioShock: Infinite за маркетинг няма как да не е бил 100 милиона долара. А може и повече. Просто защото това е най-прехвалената игра, която ми е попадала в последните години.

Не отричам, че BioShock: Infinite има и своите силни моменти. Които всъщност не са малко. Но те са предимно в техническо отношение. Ако говорим за арта на играта, ако говорим за красивите пейзажи, ако говорим за абсолютно професионалното озвучаване.

Но за сметка на това, BioShock: Infinite има абсолютно линеен, еднообразен геймплей... играта е просто един коридорен конзолен шутър. Подобен продукт да получава оценки от 100/100? Това е абсурдно и абсолютно дразнещо!

Но нека започна както обикновено от историята. В началото на играта се запознаваме с главния персонаж в нея – Букър ДеУит. Заради огромните си дългове, натрупани от хазарт и постоянни запои, той се съгласява на самоубийствена мисия. А именно – да намери девойка на име Елизабет и да я отведе в Ню Йорк. С което всичките му дългове ще бъдат изчистени.

Така ДеУит в началото на играта е запратен високо в небето, където се намира... измисленият град Колумбия. Въпреки че годината е 1912-та, то на това място технологичният прогрес много по-напреднал от остатъка на света. Подобно на останалите BioShock игри, то и тук виждаме тъй наречената дистопия. Тоест място, което по план трябва да е раят на земята...

...но вместо това се е превърнало в свърталище на сляп авторитаризъм. Където един човек промива мозъците на всички свои жители, за да изпълни своите зловещи планове.

Именно градът Колумбия и неговият вид са особено големият плюс на BioShock: Infinite. Ако сте хора, които си падат сериозно по историята като мен, то ще се изкефите на обстановката. Тъй като в Колумбия са преплетени куп авторитарни идеологии от всякакви типове.

Имаме агресивен национализъм, подобен на Хитлеровото управление. Но също така – религиозно промиване на мозъци. Всичко това показано чрез множество плакати, кратки филмчета и аудио записи в игралния свят, гарнирани със сериозна доза пропаганда.

Самото оформяне на Колумбия е адски успешно. В него се съчетава красотата на един летящ в облаците прекрасно изглеждащ почти утопичен свят... с грозните машинации на главния злодей Закари Комсток. Именно този контраст прави разкриването на света тъй забавно.

Разбира се, самата идея на летящ град от ранния 20-ти век подсказва ясно, че не говорим за „истинската“ история в него. При създаването на Колумбия, няколко учени успяват да открият невероятни технологии от рода на това да изпратят перманентно множество сгради в небето, както и да открият тъй наречените Vigors... даващи свръхестествени умения на използващите ги.

Самата атмосфера напомня до една сериозна степен на Dishonored – пак имаме стиймпъкнк елемент, но визуалният стил (очевидно) е различен.

Като цяло, игралният свят на BioShock: Infinite е много як. В това включвам цялостното му изпълнение – гласово озвучаване, любов към детайлите в отделните сгради и т.н. Добри неща могат да се кажат и за историята, въпреки че тя не е чак толкова добра, колкото се рекламира.

И дотук свършват добрите неща в BioShock: Infinite. А именно – прекрасно изглеждащият летящ град Колумбия и изпълнения на високо ниво сюжет.

Но геймплеят е слаб. Тези думи мога да ги кажа съвсем спокойно и всеки, който даде оценка 10/10 от този елемент на играта... е просто лъжец. Просто защото няма абсолютно нищо, което да се откроява от поредния конзолен шутър.

Нещата в огромна част от времето са следните: заставате зад дадено укритие => показвате се за момент, убивате/ранявате противник => той ви прострелва няколко пъти и намалява щита ви => вие се връщате зад укритието, чакате щитът да се презареди => повтаряте упражнението, докато няма нищо живо наоколо.

Звучи ли ви това прекалено познато? Може би да? Не се и съмнявам. Просто геймплеят на BioShock: Infinite е на поредния конзолен шутър. Но, честно казано, дори и аз свикнах с този тип игри. Признавам си. Даже започват що-годе да ми правят удоволствие.

Но в този момент се появява и другият проблем. Светът в BioShock: Infinite е супер линеен. И под супер линеен наистина имам предвид супер шибано линеен.

Всяка мисия е буквално следната: ходете по този коридор напред. Опс, браво, стигнахте крайната цел! Ако случайно се объркате, то с натискането на „N” се появява огромна стрелка, която ви сочи верния път.

Не само играта е линейна, но на адски много места има супер гнусен backtracking. С други думи – трябва да минете по даден път, за да намерите нещо си, а след това да се върнете по идентичния път, за да активирате въпросното нещо, което е трябвало да вземете.

Което е адски досаден прийом. Особено пък когато е наличен в игра, която получи адски много оценки от 100/100. Толкова ли не са стигнали 100-те милиона бюджет на Irrational Games за нещо по-разчупено?

Да, BioShock: Infinite не е гига линеен. Тук-таме можете да игнорирате ОГРОМНАТА стрелка, която ви показва пътя. И да влезете в лявата врата, вместо дясната. Това тук-таме ви предлага кратка битка с няколко противника, след която получавате ъпгрейд за трите си основни ресурса – кръв, щит или salts (мана). Но това не е нещо, което да остави дори най-далечното впечатление на „отворен свят“.

Защо, по дяволите, няма такъв в BioShock: Infinite? Защо всичко са линейни, еднообразни коридори, които ни държат за ръчичка, докато изиграваме главната история? Нямам шибана идея. Но от това играта губи. Много.

Но нека се върна на самия геймплей, тъй като се отплеснах да говоря за линейните нива. Както споменах вече, битките са типични за всеки коридорен шутър. В своята същина, разбира се. Тъй като в BioShock: Infinite има и някои подобрения.

Като например тъй наречените Vigors. Специалните, свръхестествени умения на вашия герой. Тях получавате с течение на времето, докато цъкате играта, като варират сериозно. Едни от тях ви дават възможност временно да обладаете противник или машина, които се обръщат срещу своите съюзници. Други ви спомагат да замеряте враговете си с огнени топки или светкавици. Имате възможност и да пратите гарвани по гадовете, които им отвличат вниманието и ви позволяват да им нанасяте по-високи щети и т.н.

Звучи интересно, нали? Това е факт. И е особено приятно да обладаете със свръхестествени сили някой противник с гранатомет примерно... наблюдявайки как прави своите приятелчета на пастет, докато вие довършвате работата отдалеч.

Но Vigor-ите се изчерпват прекалено бързо. А освен това... в много случаи просто не е нужно да ги използвате. Не знам защо, но моят стил на игра е доста скъпернически в заглавия, в които има мана (или еквивалент). Винаги страдам от параноята, че ако си изхабя магиите прекалено бързо, в следващата битка ще има бос и ще се прецакам.

Именно заради това бях пестелив и в BioShock: Infinite. Само за да видя, че 3/4 от битките мога да ги мина и без никакви Vigors.Тук говоря за последната от трите трудности – Hard. Просто си цъкам като на типичен шутър. И нямах проблеми.

Това е един от основните проблеми на бойната система в BioShock: Infinite – прекалено лесна е! Не казвам, че няма трудни моменти. Не казвам, че няма битки, в които псувах и се нахъсвах още след множество смърти. Такъв моменти има.

Но те са прекалено малко. В повечето случаи разработчиците са се опитали да създадат всички възможни улеснения, за да минете играта.

От което трудността страда. И вместо суперестествените ви умения да имат много по-сериозна роля, то без особени трудности можете да минете голяма част от BioShock: Infinite и без услугите им. И тук не говоря за това човек да има някакви хипер умения на FPS играч... просто дизайнът на играта е като за конзолен шутър. Заставате зад прикритието, пуцате и после пак така... до безкрай!

За цялостната обстановка не спомага и AI-то на противниците. Което е съвсем хаотично и в никой случай впечатляващо. В никой момент не се случва те да ви нападат заедно, да използват някакъв вид тактика. Да се опитат да ви заобиколят отстрани.

Не. Просто си цъкат съвсем скриптирано. Има меле врагове, които се втурват към вас като безмозъчни телета. Имате и противници отдалеч, които ви чакат да се появите иззад прикритието си и да им нашиете поредния хедшот.

Като добавим и някои досадни проблеми с AI-то като например заклещване в стени и т.н., то положението хич не е розово.

Опс, почти забравих да спомена един все пак сериозен плюс на бойната система. Елизабет. Девойката, която трябва да изведете от Колумбия и която в огромна част от играта върви заедно с вас.

В първия момент, когато се запознах с нея си казах следната молитва... „Боже, недей, само не ме карай да преживявам тегави шибани омразни мисии за ескортиране на управлявани от компютъра персонажи“... е, Елизабет определено променя тази гейм концепция! Може би това е най-сериозното нововъведение на BioShock: Infinite.

Още в началото играта ви казва следното: „Не се бойте за Елизабет, тя не може да бъде наранена в битка, може да се оправи и сама“. Което ви сваля едно бреме от плещите. Това да се правите на детегледачка. Но това не е всичко!

Елизабет ви помага в сблъсъците с вашите противници... намирайки оръжия и давайки ви аптечки с кръв, ако сте наранени или пък ви помага да си регенерирате маната (salts-а). На моменти дори ви хвърля и различни оръжия, които са по-подходящи в дадена битка.

Като цяло, глътка свеж въздух е цяла игра да имате AI персонаж до вас, който не ви пречи. Не ви прецаква геймплея. Ами го допълва.

Е, поне до една степен. Доколкото идеята на Елизабет е добра, то тя има едно специално умение, което улеснява ненужно много битките. А именно – възможността й да „призовава“ предмети от алтернативни на вашата вселени (да, като спойлер за сюжета на BioShock: Infinite – има и такъв момент в играта).

Който елемент звучи яко като идея. Но е зле реализиран. Просто защото улеснява играта още повече.

Предствете си следното – носите снайпер и базука (имате лимит от 2 оръжия, типично конзолно), а пред вас има меле, в което повечето противници се бият от близко разстояние. На пръв поглед изглеждате яко преебани. Но какво мислите може да направи Елизабет? Да призове пушка-помпа!

След известно време пък, срещу вас се изправят противници от дистанция. Директно до вашето укритие Елизабет може да ви помогне със снайпер.

Но не просто девойката ви осигурява нужните оръжия във всеки един момент. Тя може да призовава и удобни укрития на бойното поле или дори мощни машини, които да улеснят драстично задачата ви!

Да, Елизабет е яко замислена. Но изпълнението хич не е добро.

Всъщност, това важи за целият геймплей. Нямаше момент, в който да се зарибя. Да откарам цяла нощ. Времето буквално да спре, докато не осъзная, че вече е 4-5 часа и почти съм си прецакал целия следващ ден, защото ще недоспя. Нещо, което ми се случи за последно в SimCity.

Не. Тук след около час-два просто нещата омръзват. И човек се напъва да продължи.

Наистина, светът на Колумбия е красив. Забавно е да се наблюдава. Има множество красиви гледки. Видеозаписи за гледане. Или аудио за слушане. Които ни потапят в атмосферата на този тъй извратен, расистки, военизиран, крайно религиозен свят.

Но в един момент BioShock: Infinite започва да мяза на един от тези виртуални музеи, които можем да разгледаме из интернет. Да, яко е. За 10 минути. След това става скучно просто да се разхождаш.

А бойната система в BioShock: Infinite определено е слаба. Примерно не оцених много високо Dishonored... но това е игра, която е много по-напред като геймплей. Има разнообразие, има отворен свят... има множество странични зони. И най-вече – битките са интересни.

BioShock: Infinite е музеен шутър. Забавно е да оглеждаш прелестите му... но самите престрелки чисто и просто не си струват. Наистина. На книга има разнообразие, има идея. Но трудността е ниска, AI-то е слабо... което проваля нещата.

Но преди да мина към заключението, нека отделя няколко реда за графиката и звука.

BioShock: Infinite използва Unreal Engine 3, като е една от по-добрите игри с него. Като цяло, гледките в Колумбия са страхотни! Но това далеч не значи, че няма някои трески за дялане.

Ако се загледате в повечето текстури от близо, ще се уверите, че нямат някаква невероятна детайлност. Особен проблем са лицата на персонажите в играта... които изобщо не изглеждат яко. Това всъщност си е типичен проблем на Unreal Engine, който обаче някои компании като Rocksteady успяват да поправят в игри като Batman: Arkham City. Други като Irrational и BioShock: Infinite... не.

Все пак, играта е красива и това е най-важното.

Само добри неща могат да се кажат за звука. Във всички негови аспекти. Озвучаването по време на битки, невероятната гласова актьорска игра, добрите ефекти. Професионализъм. Това може да се каже с една дума за този аспект от играта.

И така, ето го заключението. BioShock: Infinite е най-прехвалената игра, която ми е попадала в последните години. Оценки от 10/10? 100/100? Това е безумие. Това са купени ревюта и нищо повече. Всяка медия, която даде подобна оценка на играта... трябва да я е срам. Наистина. Независимо дали е получила директно пари или пък е преписала, че това е велика игра.

Да, техническото изпълнение на BioShock: Infinite е страхотно. Спор няма. Професионализъм отвсякъде.

Но геймплеят е посредствен. Типичен линеен конзолен шутър. Няма какъвто и да е дори частичен опит за отворен свят, какъвто има в Dishonored. Няма различни начини за минаване на отделните мисии. Няма нищо. Линейност до крайност.

Това ли е играта, която „редефинира гейминга“? Това ли е „хитът на 2013 година“? И всички там останали суперлативи, които се изсипаха?

Не. Това е моят отговор. Просто... не. Играта е добра. Струва си да се изиграе. Но не е нещо задължително. И със сигурност е игра, която ще се забрави до настъпването на 2014 година. За разлика от един Skyrim примерно. Който е една истинска игра на годината!