На моменти се усеща, че Devil May Cry V си е леко вехтичък, но пък 60-те кадъра в секунда са екстремално важни в подобна екшън игра и жертването на графиката и мащаба тук или там е повече от приемливо.

Добро изпълнение - всичко тук е така, както трябва да бъде.

Геймплеят е чисто и просто страхотен. Имаме разнообразие от движения и доста различно усещане при различните главни персонажи. Като бонус трудността е добре балансирана - нито прекалено тегава, нито съвсем елементарна.

Любителите на екшъните е доста вероятно да харесат Devil May Cry V. Има и поле за преиграване - друго си е когато знаеш какво да правиш да се опиташ да минеш нивата още по-ефективно.

"Това е ебаси якото". Тези думи минаваха немалко пъти главата ми, докато играех Devil May Cry V. Дали по време на някои от яките, абсурдни кът сцени с аниме привкус, дали в разгара на страхотните битки. И доколкото преди да стартирам Devil May Cry V имах някакви вътрешни, необясними съмнения, по-скоро идващи от предразсъдъци към Capcom в последните години, то мога да кажа, че японците са си стегнали гащите и то стабилно.

В последно време продукцията им е на топ ниво, а пък Devil May Cry V е заглавие, което спокойно мога да препоръчам на феновете на екшън жанра. Не само бойната система е балансирана и приятна, но има достатъчно разнообразие от комбота, за да се опита човек и да преиграе. Самото естество на битките пък, след които получаваме своеобразна "оценка" за представянето ни вкарват допълнителни неща, за които да мислим - не най-важното е да избием демоните пред нас, важното е да го направим със стил!

Но за всичко това - после, защото е време да започна с историята.

Devil May Cry V започва без каквото и да е увъртане. Събира се екип, състоящ се от добре познатите ни от серията Данте и Неро, а също и Ви - мистериозният нов персонаж от петата част. Те трябва да се справят с титаничен по размер демон, бавно асимилиращ града Ред Грейв Сити и източващ кръвта на хората в него.

Макар и ударното трио да смята, че демонът пред тях - наричащ се Юрайзен - е поредната гад, с която лесно ще се справят, то истината се оказва съвсем различна. Съществото успява да се справи с Данте, Ви и Неро, когото пък в първата кът сцена виждаме без лявата му демонична ръка (която пък липса бива обяснена по-нататък).

След първоначалния провал действието преминава няколко месеца напред. Ние първоначално поемаме контрола над Неро, който е снабден от придружителката му Нико с механична протеза, която да му помогне с избиването на огромното количество демони. Малко след това към тях се присъединява и Ви, преследващ свои цели (минаващи обаче през побеждаване на Юрайзен), а както добре знаете от множеството клипчета преди премиерата на играта в нея ще се намеси и Данте, но по-нататък

Историята в Devil May Cry V се развива на няколко етапа. От една страна поемаме контрола над всеки от тримата персонажи за една или няколко мисии, а от друга - времето, в което се развива действието варира. Част от сцените в заглавието са ретроспективни, показващи ни какво е станало преди инвазията на Юразйен, по време на нея и след това (последното е "настоящото" време). За щастие има пределно ясни, големи по размер и видими дати, които недвусмислено да ни покажат кога се развива дадена кът сцена или мисия, че да не се объркаме.

По принцип не съм огромен любител на множеството ретроспекции, но в конкретния случай те са реализирани доста добре. От една страна действието си тече с пълна сила в настоящето, а от друга - точно когато започне да ни гложди въпроса "Добре де, ама това точно как е станало и защо" и играта ни сервира кът сцена или мисия с обяснението. Налични са и леки обрати тук-таме, колкото да държат нещата интересни.

Заедно с това персонажите в Devil May Cry V са яки, а немалко от кът сцените, включително и интрото, са реализирани в абсурдно-зрелищен стил с аниме привкус, в който нашите герои преминават на милиметър през пипала, нокти и зъби на демони или мятани към тях предмети. Моментът, в който Данте пък танцува като Майкъл Джексън е достатъчно култов сам по себе си, за да гарантира цялостното изиграване на Devil May Cry V поне един път.

Накратко - историята не само ми хареса, но и нямах търпение да започне следващата мисия. Защото знаех, че или ще се движи интересно напред, или ще се случи нещо забавно-извратено. Няма губене на време и плънка, а само действие.

Което всъщност е лайтмотивът и на бойната система. Изцяло в каноните на Devil May Cry V франчайза. Който Capcom изобщо не са опитвали да модернизират - заглавието се усеща като игра от старата школа и това е всичко.

Всеки, който е играл Devil May Cry серията вероятно ще знае какво да очаква. В битките героите ни имат богат набор от движения, в които да подмятат враговете във въздуха в стил файтъри като Tekken. Колкото по-разнообразно удряме враговете и колкото по-дълго време не поемаме щети, толкова повече се казва нашата оценка за стил.

Тя от своя страна започва от D (dismal) и се покачва през C, B и A, та чак до S, SS и SSS, последните от които не е чак толкова вероятно да видите, докато не станете достатъчно добри в Devil May Cry V.

Имайте предвид, че оценките за стил не са нещо периферно и козметично, колкото да ви четкат егото. Напротив, количеството Red Orbs, което получавате директно се влияе от този фактор. След всеки сблъсък с противници получавате оценка за представянето си, а в края на мисия имате обща такава за цялото ѝ времетраене. В резултат с по-висок стил и ако не сте умирали ще получите солидно количество червени кълба, а пък при по-кофти представяне - занижено количество.

Все пак играта няма да ви прецака изцяло, ако не сте мега ефективни. Разликата в количеството червени кълба не е толкова колосална, че да ви заболи, но все пак се усеща и очевидно е по-добре да сте възможно най-стилни при елиминиране на противници.

Оценките в края на мисията ни мотивират да дадем най-доброто от себе си

За повече стил обаче са ви нужни богат набор от движения и комбота, а те се отключват именно с въпросните червени кълба. Всеки от тримата персонажи, с които разполагаме различен стил и подход към битките, като общото е, че движенията и комботата се правят със сравнително прецизно натискане на копчета, а не просто безмозъчно помпане.

Например едно комбо на Неро може да се прави, когато натиснем един път удара с меч, изчакаме може би половин секунда и натиснем още два пъти или натиснем два пъти поред, изчакаме леко и започнем да помпаме бутона. В разгара на битката е лесно да се отпуснем и да започнем да се "набираме" на триъгълника (на PS4 джойстика, очевидно), но това няма да ни донесе огромни позитиви. Рангът ни за стил ще е кофти, а и стандартното комбо не е задължително да ни върши работата, която искаме.

Други движения се правят със задържане на десния тригер (с който фокусираме противник) и натискане назад-напред и копче или задържане напред или назад в комбинация с копче, което активира различни движения. Като цяло докато не ни стане навик играта с определен персонаж трябва специално да отделим частица от секундата да се замислим - "Искам да пратя този противник във въздуха ли, значи трябва да дам десния тригър плюс назад и триъгълник, после във въздуха да натисна триъгълник, триъгълник, изчакам леко и пак триъгълник".

Нека кажа, че комботата и движенията като цяло не са ядрена физика и не се правят супер трудно, просто трябва да свикнете с тях, за да се случи точно това, което искате. А започнат ли да се получават нещата - гарантирам ви, че ще се изкефите, защото зрелищност има колкото щете. Подхвърляне на противници, пуцането им от въздуха с различните огнестрелни оръжия, забиването им в земята - като почнете да метете пода с гадовете става екстремално приятно.

И тук вероятно е време да пристъпя към самите механики на трите налични героя. Които всъщност са доста различни една от друга. Не си мислете, че просто Ви е същият като Неро или пък Данте с минимални козметични разлики. Не.

Мисля, че е редно да започна с най-скучния персонаж от моя гледна точка - поне ако става дума за битките с него. Ви. Който се усеща явно, че е вкаран предимно с кинематична цел. Което не значи, че не е интересно да играете с него - просто битките се усещат далеч по-праволинейни от онези с Неро и Данте.

Та Ви изобщо не може да се бие сам. Единственото нещо, на което е способен е да излупа с бастуна си противник, който е на предсмъртния си одър, довършвайки го. Как обаче Ви докарва вразите до това положение? С помощта на верните си придружители, разбира се - демонични гаврван и пантера.

Птицата може да пуца отдалеч и да хвърля електрически магии (логично се активира с бутона ви за стрелба), а пък котката се бие в меле дистанция и действа с меле атаката. Онова, което написах с Неро като пример е валидно и тук - доста от комботата действат по същия начин (на пантерата), включително и специални движения като засилване напред и т.н. Все пак демоничните животинки на Ви си имат и своите специфики - с други думи когато играта ви прехвърли обратно на него, след като сте играли с Данте да кажем ще ви е нужно малко време за адаптация.

Та Ви се бие предимно отдалеч, като нерядко ще се справите добре с помпане на бутони и толкоз. Единственото, за което трябва да мислите е как да избегнете някой противник, който се появи до вас и тръгне да ви бие, тъй като както споменах вие нямате директни методи за справяне с тях.

Имайте предвид, че все пак не е хипер лесно да се цъка с Ви. Гарванът и пантерата могат да бъдат пратени в нокдаун. Когато това се случи е нужно да идете при тях и да ги съживите. В този момент вие общо взето сте почти беззащитни - няма как да атакувате, а немалка част от дефанзивните ви движения също са обвързани с животните ви (когато правите бърз отклон всъщност пантерата ви "пренася" настрани, а когато натиснете два пъти скока се хващате за вашия гарван, който започва да ви носи напред във въздуха). Така внимателно трябва да внимавате с пласирането си, когато нещата отидат на зле.

Все пак имате налично и супер движение - призоваване на огромен голем (или нещо от рода?). Тази допълнителна гад прави супер голям демидж, а при нейното извикване птицата и котката се съживяват. Това обаче е подходящо предимно като крайна мярка, вероятно при босове, които удрят здраво. В обикновени мелета е по-хубаво да пазите вашия DT (demon trigger) индикатор пълен.

А, да, Ви има и една интересна екстра - временно да буустне гарвана или пантерата. Това също ползва част от DT индикатора, но по-малко и е добре да се ползва в по-завързани битки.

Все пак стилът на Ви е такъв, че поне аз почти не умирах с него и някои от мисиите завършвах даже с S или SS оценка. Вие повече кайтвате и оставяте демоните да вършат мръсната ви работа, отколкото нещо друго.

Нико винаги е на линия, за да ни помогне да ъпгрейднем екипировката си... срещу определена цена

След това мога да мина на Неро. Той е снабден с меч, пистолет и набор от роботизирани протези. Всяка от последните според модела си ви осигурява по едно допълнително умение. Имаме протези, които удрят с електрически заряд близки противници. Такива, които нанасят еднократно огромен демидж. Протези, забиващи шила в противници, които ги зашеметяват и им правят значителен демидж и много други. След ползване на роботизирните ръце няколко пъти те се чупят. Можем и моментално да взривим всяка от тях за нанасяне на приличен AoE демидж, когато Неро е в затруднена ситуация и е близко до смъртта си.

След чупене на екипираната в момента протеза ние автоматично екипираме следващата налична. В началото на играта можем да носим мисля максимум четири, но с ъпгрейди количеството се увеличава. Протези се намират в мисиите на Неро (обикновено модели, които да ни помогнат в настоящата ситуация по един или друг начин), но можем и да екипираме конкретно такива, които на нас ни допадат.

Друга интересна механика на Неро е мечът му, който може да се зарежда по същия начин, по който се дава газ на моторите (дори и оръжието на героя издава подобен звук). Когато направим това някои от движенията ни имат увеличени щети и радуис на действие, но като много други неща в Devil May Cry V ползването му в битка изисква внимание, за да се случат нещата както ги искаме.

Доколкото Неро няма куп разнообразни механики като Данте, за който ще пиша малко по-долу, то той компенсира с набора си от движения, който е най-богат от тримата в играта. Неро има множество комбота, удари, с които да скочи във въздуха или да се спусне като сокол към противниците и т.н. На мен лично с него ми беше най-трудно да играя, понеже се изисква повече умение, трябва да преценявате движенията си внимателно (за да не попаднете на място, на което на трябва). По-малкото опции на Неро за кайтване и по-директния му меле подход означава, че е по-вероятно да ядете пердах, ако не сте достатъчно прецизни, а в Devil May Cry V е лесно да се отпуснете, особено ако вашият ранг на стил се увеличи, с което и самата музика се променя, започвайки да бичи здрав як метъл, когато ударите по-високите нива.

От друга страна с Неро можете почти в Tekken стил да подхвърляте противници наляво-надясно с лекота, което определено има своя чар.

И накрая, Данте. Той определено е най-силният герой от тримата, разполагащ със сериозен набор от оръжия и бойни стилове.

От една страна Данте има различни пушкала за стрелба отдалеч, които можете да сменяте. Например помпа, двата му пистолета, мортар и дори... шапка. Всяко от които подходящо в различни ситуации (като може да бъде сменено по всеки един момент в битка).

Заедно с това имате и различни меле оръжия, включително и възможността да се биете с голи ръце. Тук любопитното е, че са налични и комбота с ръце (когато Данте се бие с боксови удари), и такива с крака (когато пък той практикува капоейра).

Допълнително героят има и една от четири възможни стойки, в които да застане. Съответно насочена към битките в меле дистанция, стрелба, избягване на противници или пък блокиране. Кое за какво служи ще се запитате? Според стойката ни се осигурява специално движение, което изпълняваме с кръг (същото копче, с което ползваме протезите на Неро или единствения удар на Ви, с който довършваме противници). Също така стойката ни увеличава ефективността на свързани с нея оръжия/движения, например нормалната стрелба на пистолетите става по-бърза и силна, когато сме в gunslinger поза.

Освен всичко това Данте има и две супер движения - едно от които регенерира кръвта ни и увеличава щети и бързина на движенията, а другото направо ни превръща в демон, с което можем да правим титаничен демидж. Интересно е, че за да активираме второто трябва ръчно да пълним индикатор, който пък взима точки от devil trigger-а. С други думи ако ще ходим към боса ще трябва да се подготвим, изпълвайки и двата, за да сме сигурни, че няма да изпаднем в неблагоприятна ситуация.

А, да, споменах и, че едно от оръжията на Данте е шибан демоничен мотор, разполовен на две, държан в ръцете на героя, с който млатим противници, давайки газ с гумите на возилото в лицата им? Това вероятно е едно от най-яките неща в игра, които съм виждал от цифра време насам.

Общо взето разнообразието с Данте е значително и героят има отговор за като цяло всяка ситуация, но и ви трябва малко проба и грешка кои оръжия кога са най-ефективни. Моторът например чупи атакуващите движения на някои демони, включително едни, приличащи на таралежи, засилващи се към нас в стил зъл дяволски Соник, но пък на моменти може да е прекалено бавен срещу ловки гадове, когато по-подходящи биха били меч или голите ни ръце.

Иначе целия геймплей - изключвайки спецификите на персонажите - си е типична олдскул екшън игра. Нивата са съвсем линейни, като тук-таме има скрити помещения, включващи бонус предизвикателства за минаване или пък залежи на червени кълба. Има и един предмет, който ни дава възможност да продължим директно от мястото, където сме умрели на пълна кръв (който най-често, да не кажа винаги, ще ползвате по време на тегави босове). Благодарение на тях няма нужда да преиграваме отново и отново, но те се намират по 2-3 пъти на ниво максимум, а освен това получаваме и по един дневно, когато се логнем в Devil May Cry V. Все пак е хубаво, че те се пренасят от мисия до мисия. Тоест в един момент можем да натрупаме дори и десетина, или повече.

Реално този подход не е никак лош. Малко вероятно е да се затрудним прекалено много на бос, които са добре балансирани - нито са съвсем елементарни, нито пък са баш в Souls стил да ни скъсат нервите. Умирайки и съживявайки се наистина губим малко от финалните червени кълба в края на мисията, но пък ако не ни се занимава да преиграваме за перфектно минаване това не е никак лош вариант. Също така не се накъсва темпото на Devil May Cry V и не се изнервяме, ако нещата не тръгнат точно така, както ни се иска.

Забавно е, че в прилична част от мисиите се пресичат доста добре пътищата на Данте, Неро и Ви (а понякога имаме и избор с кого да започнем да играем първи). В някои ситуации дори виждаме от различен ъгъл как някой от останалите се бие с даден бос - в който момент временно се свързваме с друг реален човек, който в същия момент млати бос. С други думи не говорим за скриптирана кът сцена, ами геймър като нас, който се мъчи с тегав противник!

Ако се замисля - доста от нещата на Devil May Cry V са направени просто за да са яки. Вижда се, че и главният дизайнер Хидеаки Ицуно, и останалите в екипа му са разработвали играта с кеф. Няма каквито и да е криворазбрани опити заглавието да е направено "модернизирано". Например чрез добавяне на някой измислен отворен свят, понеже в днешно време сякаш всяка една игра трябва да има такъв, че даже и рейсърите. Всичко си е такова, каквото трябва да бъде. Каквото очакват феновете на Devil May Cry франчайза. Или онези, които искат да се върнат малко по-назад в миналото.

Макар че ако говорим за екшън игра или шутър в старото няма нищо лошо. Не е и случайно, че id Software се върнаха към класиката с последния Doom. Или MachineGames с няколкото им Wolfenstein-а. Човек понякога иска да ходи напред и да стреля лошковци. Или в случая на Devil May Cry V - да коли, гърми, премазва, подмята и гази демони. Защо да има нещо повече от това?

Вероятно някъде тук е времето за финалните редове. Но преди това - графика и звук.

Devil May Cry V визуално не е нищо особено, но все пак е на задоволително ниво. Графиката няма да ви отвее, даже си изглежда остаряла на моменти, но пък обстановката си е право в целта, което е най-важното. Също така играта върви с 60 кадъра в секунда на стандартното PS4, което определено е плюс - при подобен бърз екшън по-често срещаните 30fps нямаше да се усещат никак, никак добре.

Звук - нещата са добри. Битките звучат страхотно и метъл саундтракът е на ниво и ни вкарва отлично в атмосферата. Персонажите също са достатъчно добре озвучени, което е в полза на тъй или инак добрата история.

Финалните думи? Devil May Cry V е съвсем вероятно да допадне на любителите на екшън жанра. Говорим за бърза, разнообразна, добре балансирана в практически всички свои аспекти игра. Битките нито са толкова трудни, нито пък съвсем лесни. Същото важи и за босовете. В нивата има какво да открием, ако сме в такова настроение - но пък ако искаме повече действие просто караме напред към поредния бос и толкоз.

Вероятно трябва да се замисля, за да се сетя за някой непременен проблем на Devil May Cry V. Дори и да има такива - те са по-скоро периферни. Или накратко - когато мине цялото меле от нови игри, което се случва тези месеци и ако сте изпуснали това заглавие - спокойно можете да скочите на него.