Remember Me е добра игра, която няма да разочарова феновете на екшън жанра. Бойната система е на прилично ниво, като освен това сюжетът и атмосферата са супер. Но пък играта си има и своите минуси, основно при ниската трудност и непривлекателните платформинг секции. Графиката е средна ръка. Не е конкурент на Crysis 3, но пък си върши работата добре. Може би сериозният минус са лошите анимации при платформинг секциите, макар че по време на битка нещата изглеждат доста по-добре. Изпълнението тук е добро. И при озвучаването, и при ефектите/саундтрака. Малко липсва на Remember Me, за да бъде една наистина добра игра. Но към момента, геймплеят е много по-близко до посредственото. Най-вече заради занижената трудност и разочароващите платформинг секции. Като цялостен пакет, Remember Me е по-скоро добра игра. Най-вече заради силната история и атмосфера. Но пък не мога да кажа, че я препоръчвам искрено. По-скоро е добре да имате едно наум, най-вече заради някои посредствени моменти при геймплея. Играта започва. Виждаме главната героиня в мистериозен затвор. След като я освобождаваме става ясно, че тя е загубила спомените си и трябва да ги възвърне.

Звучи като един от възможно най-баналните начини за започването на една игра, нали? Няма как да не се съглася. Но пък в Remember Me, тази концепция е изпълнена страхотно. Защо ли?

Понеже във виртуалния свят на това заглавие, изграден в бъдещата 2084 година... спомените на човечеството са се превърнали в ресурс. В стока. Която свободно се купува и продава. Хората могат директно да споделят спомените си един с друг. Лошите преживявания пък могат да бъдат директно изтрити от нечие съзнание.

Но, разбира се, даде ли някой един път достъп до своето съзнание благодарение на имплант... то една-единствена корпорация получава достъп до неговата глава – Memorize. Което й дава възможност фактически да следи и контролира всеки един човек.

В случай, че някой се разбунтува, то бива изпратен в затвор... където всичките му спомени биват изтръгнати. Което го превръща в получовешко същество, което съществува, за да страда.

Както вече вероятно сте се досетили, главната героиня в играта Нилин е точно на такова място. Оказва се обаче, че нейните съпротиви по някаква причина са прекалено сериозни. Което не позволява тя да бъде пречупена току-тъй.

След като мистериозен образ с название Едж прониква във вашето съзнание и ви помага да се измъкнете, то разбирате, че всъщност Нилин е елитен наемник, целящ да събори Memorize. И с течение на играта, вие се опитвате да възвърнете спомените си.

Това може и да не звучи като някакъв супер специален сюжет на пръв поглед, но истината е полярно противоположна. Поне според мен, това е най-големият плюс на Remember Me. Атмосферата и игралния свят като цяло.

Действието се развива в Ню Париж – дистопична версия на френската столица. Тя е населена както от хайлайф, състоящ се от друсащи се с чуждите положителни спомени аристократи, така и уродливи същества, чиито съзнания не са издържали пренасищането с тях. Някъде в средата са и обкновените хора, опитващи се просто да оцелеят.

Визуалният стил на Remember Me като цяло е як, като си струва да оглеждате как е оформен гротескния Ню Париж. Историята, както казах, също е добра. Не е претенциозна като тази на BioShock: Infinite, но същевременно има достатъчно интересни обрати и се развива с добро темпо.

Но какво можем да кажем за геймплея?

Лошото е, че тук идва момента за множество критики към Remember Me. Като цяло, нивото е прилично. Но играта можеше да бъде много, много повече! Наистина!

Особено ако говорим за бойната система. Която е хибрид между това, което имаме в Batman Akrham игрите и стандарните екшън заглавия от трето лице. Казано по-подробно – имаме удивителни над главите на противниците точно преди да ви ударят. Което ви дава сериозна степен на контрол върху събитята по време на дадено меле. И най-вече – време да реагирате. Каквото е положението в Batman Arkham игрите.

От друга страна, имате множество специални умения и специфични комбота от удари, което е позната концепция от повечето екшъни от трето лице.

Общо взето, идеята е много добра. Но изпълнението... за съжаление не! И причината за това е една – по някаква причина, играта е прекалено лесна!

Дори на последната трудност, аз нямах никакви проблеми с Remember Me. Както съм споменавал в други статии, не съм хипер добър геймър – напротив. В повечето жанрове се определям като средно ниво или малко над средното. Говоря по стандартите на старата школа игри, де...

Но в Remember Me е прекалено лесно. А не би трябвало да е така! В повечето мелета ако имаше само 1-2 вида повече противници... щеше да е наистина напрегнато. Интересно, динамично. Но уви.

Това се случва тук-таме из играта... колкото да ме натъжи, че потенциалът не е бил реализиран. Макар че в случая съм почти сигурен, че става дума не за решение на разработчиците от Dontnod, ами разпространителите от Capcom. Просто бойната система си е нарисувана за по-висока трудност и по-динамични битки...

Тъй като идеите ги има. Като цяло, в основата имате комбота от 3 до 6 удара, които се правят с левия и десния бутон на мишката ви. Вие сами си редите движенията в тях. Като интересното е, че всеки удар има специален ефект.

Базовите удари нанасят сериозни щети. Втората категория ви лекува . Третата намалява времето, за което се зареждат специалните ви умения. Четвъртата удвоява ефекта на предишното използвано умение (тоест правите двойни щети, лекувате се повече и т.н.).

Идеята е хитра, като освен това трябва да внимавате кое комбо точно правите. Може и да има само 2 копчета за натискане, но трябва концентрация... дали ще направите комбото с големите щети или пък онова, което ви лекува? Или ще се объркате, прецаквайки и двете?

Да, идеята е хитра, но мелетата са прекалено лесни. В резултат, предимно трябва да се спами комбото с най-големите щети. Тук-таме трябва да се излекувате с алтернативните ви серии. И толкоз. Потенциал много... но е изгубен! Да, наистина към края на играта става малко по-трудно... но рядко ще умирате повече от 1-2 пъти в битка.

Лошо са изпълнени и босовете. Като цяло, те са предизвикателни... но пък играта ви държи за ръчичка през цялото време. Дава ви постоянни чекпойнти – на 25% взета кръв, на 40%, на 50%, на 70%... И босовете, вместо предизвикателство... стават просто досадно задължение. Тъй като човек просто заебава концентрацията и започва да помпа. Какво значение има? Взимаш му 10% кръв, умираш и продължаваш от същото място.

А битките с босовете можеха и да бъдат нещо много повече.

Въпреки че бойната система е прекалено опростена, то тя все пак е яката част от играта. Тъй като в моментите, които не се занимавате да изтребвате враговете си...  трябва да минавате платформинг секции. Които са откровено зле. Наистина.

Първо, че анимациите са... ами, дразнещи. Графиката на играта не е на топ ниво, но пък битките са окей. Докато платформинга... не е. Като си представя Assassin’s Creed, Uncharted… ами, Remember Me е на светлинни години.

Но това не е големият проблем. Поне аз съм човек, който бързо свиква с лоша графика или пък кофти анимации. Тъпото е, че през цялото време в Remember Me ви се показва ясно, като за олигофрени, накъде е пътя. Има просто оранжево индикаторче и вие ходите към него.

В повечето случаи, платформинг секциите се минават с буквално изключен мозък. Няма някаква тръпка като тези в Uncharted игрите... просто ги минавате за нула време, докато дойде следващата битка.

Наистина платформинга ни позволява да видим някои от красотите на Remember Me… но ниската трудност е просто ужасна!

Освен тези два елемента, има и някои други по-интересни секции. Например да откраднете нечий спомен и след това да го изживеете отново, за да минете някоя трудна секция. Заедно с това има и мини игри, в които прониквате в нечия глава и ремиксирате събитията... за да промените начина, по който човек се чувства към вас!

Които са хитри идеи, пасващи изцяло в духа на Remember Me. Но пак се страда от същия проблем... ниската трудност.

Като цяло, за геймплея може да се каже следното – прилична бойна система, бледи и скучни платформинг секции, които по-скоро ви помагат да се потопите в игралния свят... плюс някои други хитри идеи като кражбите на спомени. Като цяло, посредствено ниво.

И докато платформингът не виждам как можеше да бъде по-добър, то бойната система... има много потенциал. Но уви, остава нереализиран.

Но нека отделя малко редове за графиката и звука, преди да приключа. Визуално, играта е на прилично ниво. Не е страхотна, бомбастична, но пък за сметка на това не е и грозна. Наистина анимациите при платформинг сесиите са много постни и неестествени, но пък при бойната система положението е много по-добро. Очевидно е, че е хвърлен труд там.

Звукът определено е на високо ниво. Озвучаването е супер, същото може да се каже и за ефектите и саундтрака.

Заключението? Remember Me е добра екшън игра, при която имаме добре изпълнена история и атмосфера. Емоциите ми пред заглавието бяха предимно положителни, което винаги е добре. Освен това, има баланс между отделните елементи на играта, за да не ви омръзнат прекалено бързо или издразнят.

Все пак, ниската трудност е сериозен минус. Ако играта не ви казваше на всеки 2 минути какво да правите, как да минете някой противник и прочее, щеше да е много хубаво. И ако мелетата се състояха от повече, по-разнообразни противници. Което щеше да изисква истинска концентрация и умения. Подобно на God of War.

Но уви, потенциалът на Remember Me е прахосан. И доколкото това все пак си остава добра игра, то можеше да бъде нещо повече.