Аз уикенда приключих Clair Obscur и честно казано накрая толкова се оплетох от края и историята, че малко ми се уби цялата емоция от играта. Уж говоря и разбирам английски добре, но накрая нищо не разбрах. Трябваше да влизам да търся информация какво е искал да каже автора. Прекалено измислено и сложно ми дойде, а някой неща грам не ми се навързаха и не ми се видяха логични. Както и да е, веднага подкарах Мафията след това и съм още в началото, но ми идва леко вдървена. Дано се оправят нещата и поне историята да си заслужава.

Може,но на мен ми прилича на copy/paste.В повечето игри се вижда,когато подражват на друга,но тук е очеизвадно.Да добавя,че емоционалния елемент не е така силен като в DS,защото тук героя е през цялото време с шлем.Няма лице,няма име(ще видиш защо ако я пробваш),което пречи някак да се припознеш с протагониста като в Айзък.