Досега имам около 90 часа и нито за момент нямах усещането, че се размотавам или върша нещо безсмислено. Даже не знам как станаха тези часове, при положение, че светът далеч не ми изглежда толкова голям. Изринах всички странични мисии, ъпгрейднах почти всичко на макс, без нито за момент да се е налагало да фармя или грайндя нещо или нещо да ми досади - всичко се случва естествено с хода на историята и страничните дейности.
Откъм дейности играта не предлага особено разнообразие - стандартни странични мисии за спасяване на селца от разбойници, познатите от Цушима лисичи скривалища, бамбук за разсичане, толите басейнчета (където лъсва задника на Атсу 
). Има също и вълчи бърлоги, с които заздравяваш връзката си с една дива вълчица. Понякога тя се включва да ти помага и ми е спасявала кожата неведнъж. Има такава механика, че ако получиш фатален удар, вълкът се появява и те спасява - доста е яко.
Споменах вече, че историята е банална вендета за семейно отмъщение. Този аспект от играта сериозно издиша. Няма капка оригиналност. Родителите на героинята Атсу са брутално убити пред очите ѝ от главорезите на клана Саито (и лично водени от него), а тя е "left for dead", но поради стечение на обстоятелствата оживява и години след това се връща в родната земя, жадна за отмъщение и започва систематично да елиминира отговорните за клането в детството ѝ. Няма особени обрати. Появява се също баналната идея, че "по пътя на отмъщението ще изгубиш себе се, ще се превърнеш в това, срещу което се бориш", ала-бала...
В резултат на това, не развих особена привързаност към персонажа, както беше с Цушима и Джин Сакай, с когото съпреживявах доста по-органично приключенията му.
Бойната система е почти същата - вече имаш набор от повече оръжия, но основата е същата - сменяш оръжието спрямо типа противник. Битките са също така бързи. Трябва да научиш парирането, което ако изпълниш навреме, разбиваш защитата на противника и по-слабите такива падат директно от ответния удар. Съответно обаче и ти умираш от два удара, ако не се пазиш.
Играта ми се струва една идея по-трудна от Цушима, особено босовете, с които там нямах особен проблем, но в Йотеи са доста по-бързи, с повече движения и агресия. Умирам по много пъти на тях. За щастие много бързо се ресетва боя. Това ме мъчеше в соулсаджийските игри - че често да достигнеш до боса трябва да преминеш през някакво пространство с врагове ... и после шефчето те ликвидира и айде пак препускай. Тук се ресетваш мигновено.
Графично е ... леко разочароващо. Честно казано изглежда даже малко outdated. Цушимата ми беше WOW като я видях за първи път, но тук не се предлага нищо ново, а минаха 5 години оттогава. Само снегът бих казал, че е отлично направен, може би най-добрият сняг в игра или поне наравно с последния Асасин/Хоризонта/РДР2. Обаче текстури на дървета, камъни, ... особено в помещение като се влезе, изглежда посредствено.
Леко са краднали една идейка от Дед Страндинг - в някои ключови момент, когато с Атсу трябва да отидеш до конкретна локация, камерата се вдига по-нависоко, пуска се някаква песен, а текстът се изписва на екрана, за да си кажеш "ейййй, виж колко яко".
Абе като цяло играта е чук, но не съм сигурен дали има потенциала пак да я изиграя, докато Цушимата я врътнах два пъти от-до заедно с ДЛЦ-то и понякога пак ми се доиграва. Има някакъв чар, който тук го няма - предимно заради историята и героинята, която няма каризмата на Джин Сакаи.
Текстурите бяха мега зле.На места изглеждаха все едно са 4 битови.Изглеждаше добре на места заради цветовете и готиния арт,но обективно графично си беше зле.Да не говорим, че я играх на ПС4 тогава (то още нямаше ПС5) на "вдъхновяващите" 30 кадъра 😄