Докторе, ако ти се занимава, в nexus-a има модове които отключват финалната трудност, без да трябва да изиграваш играта и такива, които правят противниците по-агресивни(втория само го мернах като заглавие, не съм го свалял).

Наистина стоят като подарени и чакат да ги коляш и на мен ми направи впечатление, дано стане по раздвижено.
Иначе на GoW ми напомня някак фентъзи света, примерно там когато отиваш в другия свят през порталите и тия подобия на пъзели, където трябва да оцелиш нещо за да задвижиш някакъв механизъм. Иначе я сравняват и със Сектирото много, но аз не бих, освен че тематиката е самурайска. Ам то ти си свикнал на труднотийте, тя тая няма какво да се мери...

Благодарско,Найт,ще ги погледна,особено този за агресивността.

И все пак продължавам да я играя и сигурно ще изиграя всичко - въпреки описаните от мен недостатъци. Което рядко ми се случва. Явно в играта има някаква магия и много силна атмосфера, които ме държат. Постоянно откривам нови механики, които не съм очаквал - например има нещо подобно на Nemesis системата (в по-прост вид), на базата на което целият свят се променя и постепенно става все по-труден и враждебен.

Графично за мен на PC изглежда супер, не знам на конзоли как е. Но гледам, че и оценките на играчите се въртят около и над 8, дори 9 в Стийм, така че на хората масово им харесва. Според мен с няколко пача играта ще стане още по-добра, а следващата игра на това студио, ако се вслушат във фийдбека, ще е на Witcher ниво. Просто основата я има, трябва още малко опит и фокус, не да се опитват да включат всичко възможно.

Какво ще рече главната мисия е с време? Като мине времето играта свършва ли ?. Това е много тъпо в такива опън уърлд игри, само заради това не бих я играл никога.

Любо ще обясни по-добре сигурно, че я играе, аз не съм, но доколкото разбирам, не е да тече времето в реално време, а е по-скоро като ресурс, който само в определени случаи изразходващ. Примерно за някоя странична мисия ти трябват 2 часа и решаваш дали да я правиш или да ги спестиш.

Само бойната система да не е като KCD, че я мразя или нещо соулско. Уичър 3 се играеше с две копчета удар, блок и додж.

Вече наближавам финалните мисии на Starfield, че ми се иска да пробвам Crimson Desert що за животно е. Иначе Старфийлда е каквото очаквах - приключения в космоса. Вече около 100 часа направих и почнах да изпитвам умора от играта, а цели механики още не съм даже пробвал като строенето на собствена база. Ъпгрейдите на кораба също не са ми много ясни. И малко ми е странно как съм отключил малка част от уменията, а от самата основна игра ми остават последните 3-4 мисии. Явно наистина грайнденето си е било замислено като неотменна част от прогреса на героя или за ГЕЙМ+, но явно дотам няма да стигна. Заглавието ме кефи, но не чак че да го почна отначало. Намерих и един скафандър или май с мод го взех, който направо ми обезсмисля всички други скафандри, съответно ми се обезсмисли и умението за крафтване и модифициране на скафандри. Играя на максимална трудност и въпреки това към този момент имам оръжия, с които one-shot-вам повечето противници. Балансът хич го няма