В това има хляб, на пръв поглед
Гледам го геймплей клипчето на ТR, което е постнал колегата малко по - горе и съм по - скоро безразличен. Няма иновативност, но се залага на нещо сигурно - количество, количество, инвентар, странични куестове, вземи това, вземи оня чук, ела тук и там.
Оплакват се някои хора - гледам под клипа в тубата - скучни explorations. Ами да, вярно е, че TR 4: Last Revelation е вероятно крайъгълния камък в поредицата, но ако сега излезе такава игра - колко интерес мислите, че ще събере? Така че, настроението е споделено както и при Псето - средни очаквания, средно положение, безразличие, може и да е по - зле, но не знам как такива игри вече могат да си струват 120 лева като цена. Истината е, че дори фенове, които си мислят, че са закоравели маниаци на TR едва ли знаят какво точно искат да видят в нова игра. Причината е, че се копаят в поредици и познати имена.
Е затова, ще има игри като Vampyr с развален потенциал и другите - дето ще се продават, включително и като новия TR. Добрата атмосфера не е в повторяемостта, а в съспенса и непредсказуемото. Това е, което липсва на някои огромни игри като съдържание и офлайн светове днес и го има в пълна сила разбира се при Вещера. Добрата атмосфера е като поезията, за която пише Елин Рахнев: "Винаги съм знаел, че поезията е есен през юли."
Айде сори за дългото писане.
За мен проблемите са други - а именно хора, които не правят игри със страст, а просто като работа. А в някои компании прекалено явно си личи, че цари яко корпоративна обстановка, че има няколко водещи кадъра, които да казват какво трябва да се случва и какво - не, а всички останали са просто програмисти и дизайнери, на които им се спускат тясно дефинирани таскове и толкоз. Дори и разработчиците да искат да направят нещо, което им се струва яко - ако никой не им даде полето за изява, то това няма как да се случи. За мен това е проблемът на модерния гейминг.
Дава се прекалено малко свобода на обикновените разработчици, които може и да имат адски добри идеи. Защото геймингът е една от малкото сфери, в които хората влизат със страст. В които влизат предимно геймъри с десетки години, прекарани в това хоби, изиграни стотици и хиляди игри. Не знам дали има друга сфера, в която да имаш толкова знаещи кадри. И въпреки това в общия случай не се дава почти никаква свобода. Някой програмист е просто един програмист - когато имаш стриктна документация и малко поле на себеизява, то е все тая дали си изиграл милион игри или нула. Все тая е дали пишеш код за сфера, за която ти пука или за такава, за която не ти дреме хич.
А затворения и стриктен, корпоративен подход в общия случай си личи ярко. Не е и изненадващо примерно, че на Кори Барлог не са позволили да направи Tomb Raider one-shot като God of War... което щеше да е супер яко споед мен. Ама - Sony Santa Monica си взе дивидентите от това и така.
@darkblue - изглежда сравнително интересно, но някак същевременно ми се струва като поредното прекалено повърхностно екшън RPG за конзоли. Все пак като върл любител на жанра няма да пропусна.