Годината започна сравнително бавно за раздела хейт ревюта, като чак през март се появи първият представител за рубриката – Dragon Age II. „Ама тая игра хич не е толкова лоша”, ще си кажете. И аз ще се съглася. Но въпросът е, че играта беше претупана в свои много важни аспекти, като особено болезнени бяха кухите ви придружители, мизерният мащаб и разхвърляната история. А когато в един голям сайт видиш оценка от 9/10 и се сетиш, че Dragon Age Origins имаше 10/10 ще си кажеш – „Ами, явно качеството е почти същото”... но това не е истина.

В края на март, на пазара се появи друг горд представител на хейт ревюта – Need for Speed: Shift 2 Unleashed. Играта просто си е нарисувана помия, а лъжите на EA, че рейсърът ще е симулатор са престъпно нагли. Да, може и да се хареса на някои фенове на модерните заглавия от жанра, но не и на онези, които помнят добрите състезателни игри отпреди десетина години.

Какво крие месец май в рубриката хейт ревюта? Ами... на първо място, The Witcher 2: Assassins of Kings. Просто защото това според мен не е игра. Това е интерактивна книга... в която битките са дебилни, икономиката кажи-речи не съществува, екшънът е малко. А през по-голямата част от времето... просто четете диалози, които дори не са чак толкова добри, че всичко да се върти около тях. И в никой случай толкова добри, колкото тези от повечето игри на BioWare. (А, да, нека спомена нещо – оригиналният The Witcher ми хареса, най-вече заради добрата си и нестандартна бойна система. След като тя беше изоставена в The Witcher 2… просто играта нямаше с какво да ме спечели.)

Отново през май, на пазара се появи и друга безспорно слаба игра. Под „безспорно” имам предвид това, че не само аз, хейтърът, я оцених слабо, но и западните медии. При които принципно оценки от 7/10 означават слаба игра, а оценки от 6/10 – яко, яко зле. Иде реч за Brink. Не просто цъкалката е директно копие на Team Fortress 2, но и е фрашкана с безброй бъгове, а за капак на всичко и лагът в онлайн играта е на сериозно ниво. Да, играта имаше някакъв потенциал, може и в момента да е станала добра... но пък гейм разработчиците трябва да се научат един път завинаги, че е адски неморално да се пускат в продажба крайно недовършени игри и потребителите да са им бета тестъри.

Мислите си, че това е всичко за месец май? Не, не е! Dirt 3 и Fable III оформят карето от слаби заглавия през него!

За Dirt 3 няма какво да се говори – просто поредният модерен рейсър на конвейер. Дървено управление, скучни писти, банални режими. Малък акцент върху ралито. Липса на какъвто и да е реализъм или с други думи... тъпоумна модерна дебилна аркада.

Що се отнася до Fable III, това несъмнено е една от най-малоумните игри, които съм играл някога. Да, точно така, някога. Което в моя случай е 20-на години стаж. Безобразно ниска трудност, почти тотална липса на RPG елементи, ужасно грозна графика, покъртително слаба актьорска игра, дебилна история... цъкалка, която ще бъде забравена светкавично. Ако някой още я помни, де.

Месец юни? Тук, дами и господа, се крие може би победителят за годината – Duke Nukem Forever. Епичен, епичен провал е тази игра и нищо повече. Не, не пожалих критики към нея. Не ме интересува, че тя е просто едно умряло куче. Просто ударих на DNF шутовете в главата, които му се полагат. Безобразна помия, която може би няма добри страни в геймплея си. Дължина на играта, битки, концепция, хумор, графика – всичко е осрано.

Нека се пренесем към юли. Тогава на пазара се яви само Call of Juarez: The Cartel, поне ако говорим за представител на рубриката гейм ревюта. Тотално гнусна и посевместно оплюта от всичко живо игра. Нищо общо с предходните части от серията Call of Juarez. Ужасяваща графика. Отвратително дразнещи герои. Гнусен, банален и скучен геймплей. Кратка. Абе, с други думи, гняс, която се опитва да измами потребителите да си я купят. Иронично, неин разработчик е... Techland, които направиха една от любимите ми игри за 2011-та – Dead Island. Явно за Call of Juarez: The Cartel са останали само възможно най-недъгавите програмисти...

През август, на пазара се появиха само добри игри в лицето на Deus Ex: Human Revolution и Tropico 4, заради това минавам към септември. Там единствен беше наличен Driver: San Francisco. Да, заглавието не е баш за тотално нахейтване… просто си е посредствено. Или казано инак, още един модерен рейсър. Да, концепцията му е малко по-нестандартна... но омръзва доста бързо.

Септември месец на изминалата година беше своеобразна хейтвана. На пазара се явиха Pro Evolution Soccer 2012, Rage, Stronghold 3, Battlefield 3 и Dark Souls.

От тази групичка, Battlefield 3, поне в моя сайт, заема почетно място в хейт рубриката. Тъй като не съм я играл достатъчно, за да мога да дам обективна оценка. А не я играх достатъчно заради нейната крайна неоптимизираност за PC. Може би в близко бъдеще ще имам време да я разцъкам... и тогава ще я оценя наново. Макар че имам съмнения, че ще има миграция към ънхейтабъл.

Що се отнася до Stronghold 3, това е игра, която не само е грозна визуално, но същевременно е и фрашкана с един трилион бъгове. Доколкото прочетох в интернет, положението се е пооправило напоследък, но както казах вече – безумно е гейм компаниите да възприемат геймърите като бета тестъри! А Stronghold 3 в началния си вариант трудно може да бъде наречен и алфа, камо ли бета!

При футболната част, Pro Evolution Soccer 2012 беше просто поредното недоразумение на Konami. Вместо най-накрая да изоставят своя пробит и крайно остарял енджин, японците продължават упорито да залагат на него. Да, детайлът на футболистите е адски висок. Но пък анимациите са ужасни и нямат база за сравнение с Fifa 12. А в крайна сметка, именно те са най-важни при все, че в един футболен симулатор прекарвате 90% от времето, гледайки отгоре...

Rage? Тоталната подигравка. Зле оптимизирана и посредствена графика, въпреки големите хвалби колко щял да е як енджинът id Tech 5. Малоумен геймплей, представляващ уродче между класическите FPS игри отпреди 10 години и модерните шутъри. Кратка главна кампания. Значително количество визуални бъгове, най-вече с детайлността на текстурите от близко разстояние. Необясним размер от 22 GB при посредствена графика (Crysis 2 е 3 пъти по-малък и 3 пъти по-красив).

И най-накрая за октомври... Dark Souls. Личният ми фаворит в категорията „Най-прехвалена игра за 2011 година”. Не, Dark Souls не е слабо заглавие само по себе си. Но не е вездесъщият хит, който всички го изкарват. Просто една посредствена игра.

Всички повтарят като папагали „трудността, та трудността”. Каква трудност, бе? Трудност е да си пуснеш Unreal Tournament на Godlike на открита карта, трудност е да си пуснеш God of War на последната трудност. Нещо, което е на границата или отвъд рефлексите на средния човек.

В Dark Souls, това го няма. „Трудността” идва от незнанието какво да правиш... а ако знаеш какво да правиш, тя пада драстично и с главоломна скорост.

През ноември, на пазара се появиха две помийки. Едната от тях е поредното NFS в лицето на The Run. И също като Shift 2 Unleashed… мога да кажа, че е боклук. Управлението все още е дървено, а пък аркадните елементи в геймплея – все още налице. Особено яко е, че в случая абсурдността е добила екстремални величини, като супер често ви се случва някой да ви мине с едно 450 км/ч на завой и други подобни – неща, които дори няма нужда да се коментират.

Разбира се, няма как да не бъде споменат и CoD: Modern Warfare 3. За разлика от Battlefield 3, който не ми тръгна, този помиярник успя да запали безупречно... но това не значи, че имаше какво да ме впечатли в него. Почти непроменен геймплей спрямо Black Ops и Modern Warfare 3… и толкоз. Изобщо не говоря за това, че тая игра е предназначена почти на 100% за конзоли и това е видно и за слепец... на PC човек може само да си скъса нервите. Изобщо не говоря и за тъпоумния баланс, заради който над половината от оръжията в играта са тотално безсмислени... абе, нека са им сладки милиардите, които прибират Activision от тази игра... може един ден хората и да се усетят, че не струва нищо.

Като за финал, 2011 година завърши с FlatOut 3. Просто ужасно заглавие, незнайно защо разработвано от ново гейм студио... и то особено некадърно такова! Явно създателите на FlatOut – компанията Bugbear – са решили по някаква причина да съсипят култовата си серия... и това е постигнато изцяло.

Dragon Age II (екшън RPG)
The Witcher 2: Assassins of Kings (интерактивна книга/RPG)
Need for Speed: Shift 2 Unleashed (поредният модерен рейсър)
Brink (бледо копие на Team Fortress 2)
Dirt 3 (поредният модерен рейсър)
Fable III (малоумен адвенчър с бегли RPG елементи)
Duke Nukem Forever (дете-уродче между класически и модерен шутър, най-дълго разработвания провал в геймърската история)
Call of Juarez: The Cartel (хипер помия FPS)
Driver: San Francisco (поредният модерен рейср с 1 интересен елемент в геймплея)
Pro Evolution Soccer 2012 (другата футболна игра със слабите продажби)
Rage (дете-уродче между класически и модерен шутър)
Stronghold 3 (хипер недовършена реалновременна стратегия)
Battlefield 3 (неоптимизирано за PC FPS)
Dark Souls (RPG, най-прехваленото за годината)
Need for Speed: The Run (поредният модерен рейсър)
Call of Duty: Modern Warfare 3 (FPS, поредното Call of Duty)
FlatOut 3 (рейсър, който дори не влиза в категорията „Поредният модерен рейсър”... още по-зле е)