„Геймингът не може да породи съпричастност към героите на екрана, както е възможно при киното. В секундата, която хванеш контролера и нещо изключва сърцето ти, всичко се превръща в спорт“, смята Спилбърг.

Думи, от които лъха сериозна незапознатост с гейм индустрията и звучат абсолютно нелепо. Какъв „спорт“ са изцяло сингъл плейър игрите например? Човек е абсолютно сам със себе си и контролера и толкоз.

Да не говорим, че си има цял жанр кинематични игри, в които акцентът е на сюжета, атмосферата, диалога, актьорското майсторство. И често нещата се получават стабилно. Като The Walking Dead на Telltale примерно...

Общо взето, в такива случаи можем да видим, че дори и известни личности като Спилбърг и Лукас никога не е късно да станат за резил. Не, че им пука, де – винаги могат да се повъргалят в милиардите им долари лично състояние.

Проблемът е според мен, че всъщност много хора в гейм индустрията вярват в тези думи. Че игрите не са изкуство. И заради това се опитват да вкарват все повече филмови елементи в тях... с което се губи балансът. Тенденция, която се надявам много бързо да бъде пресечена.