В Defiance определено има потенциал, но пък не е игра, която си струва парите. Ако беше безплатно MMO - да. Но прекаленото еднообразие е нещо, което прави адски отрицателно впечатление. Общо взето съм почти сигурен, че има множество по-добри безплатни MMO FPS игри от тази... Графиката като цяло е на средно ниво, но проблемът е, че не е особено оптимизирана за MMO игра. Което значи, че при дори неособено голямо меле в отворения свят... фреймрейтът се срива адски драстично. Звукът е средна ръка. Общо взето, гласова актьорска игра, ефекти и саундтрак са на санитарния минимум. Геймплеят на Defiance не е лош. Всъщност, играта е що-годе забавна. Но в такива случаи има един въпрос - струва ли си човек да плати за този MMO шутър? Според мен - не. Определено не ме е яд за 50-те лева, които дадох за играта. Но пък също така, не бих препоръчал някой да си го купи. Defiance може и да има потенциал, но той не е изпълнен. Което в крайна сметка е най-важното нещо за една успешна игра. Идеите ги има, но разнообразието е прекалено скромно. Общо взето, крайният резултат е един посредствен MMO шутър, който по-скоро не си струва. Проектът Defiance като цяло е една адски хитра идея. Става дума за едновременна премиера на игра и сериал, които да се развиват успоредно във времето. Така ако се случи някакъв драматичен обрат в телевизионното шоу, то подобно нещо ще бъде отразено и в цъкалката в същия момент.

Звучи интересно? Несъмнено. Но това човек да има добра идея е само половината от цялата работа. Другата част е... тя да бъде реализирана. Е, проектът Defiance си остава просто това. Една добра, но нереализирана идея.

Наистина играта е само на няколко седмици. От сериала пък са се появили два епизода. Има огромно поле за развитие. Но аз имам съмнения, че този проект ще се развие добре. Просто защото посредствеността се лее отвсякъде.

За какво иде реч в Defiance вселената?

Действието се развива в неособено далечното бъдеще, като в него планетата Земя за пореден път е претърпяла погром. Причина за него е инвазията на съюз от множество извънземни раси, чието общо название е вотани.

Всъщност, нашествениците нямат никакво намерение да превземат нашата планета. Те се опитват да сключат мир със световните правителства и да се заселят спокойно на земята, тъй като огромен катаклизъм е разрушил звездната система, в която те са живели. Но пък преговорите се провалят, като вотаните са накарани да си търсят нов дом. Те не се навиват на сделката и започват дълга война с водещите държави.

След 10 години, когато земята е пред колапс, то бива сключено примирие. Именно и в този момент започва да се развива действието и в играта Defiance, и в сериала със същото име.

Атмосферата и в двата случая в никой случай не може да се нарече „нестандартна“. Имаме типичен пустинен пост-апокалиптичен свят, познат ни от безброй филми и сериали. Всичко това е смесено със Star Trek – или по-точно вида, по който изглеждат извънземните раси. Почти всички от които са хора със съвсем леки изменения във външния вид...

Но разбира се, имало е множество случаи, в които една банална история не означава несъмнено и банална игра?

Е, положението в Defiance е именно такова. Самият сюжет няма какво да се коментира – още от самото начало, когато почнете да го цъкате ще усетите накъде духа вятърът като история. Но все пак, тази игра е MMO шутър. С други думи, сюжетът не е от ключова важност. Ами се разчита предимно на геймплея. Та какво може да се каже за този аспект?

Честно казано, Defiance не ме издразни до крайност. Всъщност, даже прекарах и немалко приятни часове пред нея. Именно и заради това не я слагам в хейт ревюта. Но пък това не е продукт, който бих препоръчал да се купи. Просто защото тази цъкалка отвсякъде лъха на free-to-play. Или казано по нашенски, безплатна игра.

Тъй като тоталната липса на разнообразие по никакъв начин не оправдава цената от 90/120 лева за Defiance. Да, тя може да се намери и за 50 кинта, за колкото си я взех аз от хубавите интернет сайтове с намалени цени. Но това не променя нещата. Defiance не е игра, за която си заслужава да се дават пари.

Просто съдържанието е много малко! Ето, ще започна с PvP-то – просто защото това е нещо, което обичам адски много, ако говорим за онлайн игри. В момента ако говорим за отборния детмач, то имаме... всичко на всичко 2 карти! Ни повече, ни по-малко! Две бройки.

Нещо, което е абсолютно скандално. Първо, понеже нещата омръзват адски бързо и второ... две, по дяволите? Да беше поне едно 5-6, което пак не е нищо сериозно като число... окей. Но това вече е несериозно!

Просто усещам как много скоро ще има DLC-та, които да добавят това, което е липсвало в началото. А именно – още карти в отборния детмач.

Но не само този режим е в подобното положение. Освен класическият отборен детмач, то има и друг PvP елемент. При който два отбора се противопоставят един на друг, но има и допълнителни конторлирани от AI-то противници, които ви пречат. Общо взето, този режим напомня доста на Battlefield игрите - имате различни цели за изпълнение, освен убиването на вашите противници.

Тук отново разнообразието на нива е скучно... всъщност, такова няма! Просто имате отрязано парче от голямата карта в Defiance! Което прави лошо впечатление, определено.

Освен отборния детмач и втория PvP режим, то в момента има и една кооперативка. Която всъщност е еквивалент на инстанциите от традиционните MMORPG игри. И тук разнообразието не е сериозно – нивата са малко и представляват предимно скучни коридори. Да, има хубави награди, когато ги завършите... но дотам.

Като съм тръгнал да говоря за липсата на разнообразие, нека спомена и нещо друго – колко еднакво изглежда отворения свят. Колкото и да странствате из него, каквото и да правите, то всичко е горе-долу едно и също. Разнообразието от противници е адски, адски скромно, като просто отвсякъде нещата си бият на free-to-play. Дори и да се разходите до другия край на картата, то в крайна сметка срещате... едно и също. Скука.

Не само противниците, но и пейзажите са еднообразни. Което още повече влошава нещата.

Но това далеч не е всичко. Всъщност, дори когато почнете да цъкате Defiance виждате адски скромния набор от персонализация на героя си! Има всичко на всичко 2 (две) раси. Всяка от които притежава по няколко различни лица.

В резултат, докато цъкате играта... виждате огромно, титанично количество ваши клонинги. Едни и същи. Което е адски, адски дразнещо и неприятно. Просто е непростимо една платена игра да изглежда по подобен начин!

Но ако вече се чудите защо при всички тези критики Defiance се намира в ънхейтабъл, то ще повторя... играта не ме издразни. Отвореният свят, въпреки че е еднообразен, като цяло е жив. Има неща за правене в него.

Нон-стоп различни ваши врагове удрят от засада компютърно контролирани противници. Ако им помогнете имате шанс да получите добри награди.

Заедно с това има отворени куестове, в които могат да се включат неограничен брой хора. Тази идея беше популяризирана от Warhammer Online, като аз съм й фен по принцип. Става дума за следното – отвреме-навреме из дадено място на картата се случва катаклизъм, при който се появяват мистериозни кристали, които трябва да унищожите. Те са адски издръжливи на бой, като без помощта на други хора сте за никъде.

Когато обаче ги разрушите след известно време, то получавате дебели награди. Да, в тази игра режимът е изпълнен повече куцо, отколкото нещо друго. Поради причината, че когато се образува масово меле, то не са нужни никакви умения. Просто пуцате безразборно, взимате си наградата и си заминавате.

Но все пак е приятно допълнение към отворения свят.

От всичко, най-сериозният плюс на Defiance са самите шутър елементи. Въпреки че играта е MMO, то... стрелбата е на първо място. Колкото и силно оръжие да имате в ръцете си, ако не можете да се прицелите добре, то няма да имате особен успех.

Което всъщност е адски яко. В повечето време не усещате, че трябва да фармите като телета, за да сте конкурентноспособни. Да, когато носите мизерни кенефи като оръжия, то това ви пречи. Няма как иначе. Но пък дори в PvP-то можете да убивате доста по-назобени от вас хора.

Причина за това е фактът, че що-годе има баланс при статистиките на оръжията. Не е да кажеш, че в началото почвате със снайпер, който прави 1000 демидж и след 20 часа имате такъв, който нанася 10 000 щети. Не. Подобно скалиране – типично за MMO игрите – липсва. Което мен ме радва изключително много.

Напротив, състоянието в Defiance е друго – оръжията си имат що-годе премерени граници на щетите. Има баланс между скорост на стрелба, щети, splash радиус и т.н. Да, едни пушкала са по-добри от други – нормално. Но като цяло има разнообразие и общо взето виждате всякакви хора с разнообразни оръжия из играта.

Плюс в Defiance е и ролевата система. В играта липсват фиксирани класове – вместо това, можете да създавате такива според вашите предпочитания. Всичко се върти около избиране на умения – повечето пасивни – от т.нар. EGO Grid. Те са във всякакви форми – подобряващи щетите, защитата ви и т.н.

Освен това има 4 главни умения, от които може да се използва само 1 в даден момент. Те дават в кратък период от време съответно:
-невидимост;
-увеличени щети;
-значително подобрена скорост;
-пускане на ваш двойник, който да залъже противниците ви;

Около тези четири активни умения са позиционирани и различни пасивки. Те са в духа на съответния скил. С други думи, до умението за увеличени щети за кратко време имаме още подобни такива, които засилват офанзивата ви. До онова, което ви позволява да пуснете двойник – повече дефанзивни скилове. И т.н.

Идеята изглежда добре. Но в играта има нужда от баланс. Най-вече поради факта, че невидимостта – разбира се – е прекалено небалансирана. Не толкова поради факта, че човек е невидим... ами заради това, че нейният cooldown може да бъде намален драстично. С други думи, другите умения се ползват по 10-15 секунди с минута чакане, докато станат активни. При невидимостта това число може да слезе до 30-на секунди, което си е несериозно! И глупаво! Тъй като някои хора кажи-речи са постоянно невидими!

Но мисля, че това ще бъде балансирано в даден момент. Като цяло, ролевата система отваря поле за експерименти, което е страхотно.

Общо взето, това е една от двете силни страни в играта. Другата е самата стрелба. Която е силна, както споменах – изискват се умения за нея, не е като в повечето MMO игри... всичко да зависи от предметите, които имате.

Това е окей. Но като цяло, Defiance... просто няма достатъчно съдържание. Две силни системи не компенсират тоталната липса на разнообразие. И то говоря за всички елементи, за които човек може да се сети. Малко скинове, раси, еднакво изглеждащ игрален свят... куестове-клонинги плюс банален сюжет.

Човек очаква повече, когато вади пари за игра. Но Defiance не си струва. Честно казано, не съм много запознат как вървят нещата в сцената на безплатните MMO шутъри – като цяло не съм запознат с тази част от гейминга. Но си мисля, че със сигурност има по-добри заглавия от това.

Но преди да премина към последните си думи, нека отбележа типичните редове за графиката и звука.

Визуално, играта що-годе бива. За съжаление, енджинът не е особено оптимизиран, като на много моменти се случват необясними сривове в производителността. Изобщо пък не говоря какво става, ако 20-30 човека се окажат заедно по време на някое огромно меле... един огромен ужас!  Което е адски кофти при MMO игра. Освен това, графиката е що-годе тежка откъм изисквания за хардуера, което е допълнителен минус.

Що се отнася до звука, нивото като цяло е слабо. При положение, че Defiance е обвързан с телевизионен сериал, то се очаква по-високо качество може би? Не. Такова нещо няма. Озвучаването е на санитарния минимум и толкоз. Тук говоря не само за гласовата актьорска игра, но и за ефектите/саундтрака.

Заключението? Ако ви се цъка MMO шутър, то Defiance не е най-добрият вариант. Може би ако цената на играта спадне до едно 20-25 лева може да се замислите... но в момента, наистина няма смисъл. Въпреки балансираната система на стрелбата и приличната ролева система, то липсата на разнообразие прави Defiance поредният незадоволителен проект с голям потенциал.