За съжаление 2017-а беше слабичка откъм моя активност, в резултат на което бяха пропуснати куп заглавия. Divnity: Original Sin II например. Wolfenstein II. И куп други, които имах силното желание да изиграя. Кой знае пък – може и скоро да го направя и да кача ревюта със закъснение?

Тъй или инак нека карам по същество. Започвайки с основното – коя вероятно е играта на 2017-а, поне от наличните ревюта? В интерес на истината, замисляйки се по темата, бих стигнал до два претендента. От една страна имаме очевидното – Assassin’s Creed Origins. Определено Ubisoft успя да изненада, като вместо „повече от същото“ предложи един преработен в много аспекти и доста богат откъм съдържание представител на серията.

От друга страна пък имаме Prey. Играта успя да ме впечатли, но несъмнено говорим за препратка към други времена в гейминга, която не е сигурно дали ще се понрави на всички. Все пак цялостната свобода в Prey и някои иновативни, добре премислени механики ме карат да го поставя заедно с Assassin’s Creed Origins като най-много харесалите ми игри на 2017-a. Както бихте се уверили и от заглавието.

И след като тази тема беше премината, нека караме нататък.

Grim Dawn

Последният представител на ънхейтабъл. Реално игра, която е в Steam Early Access от години. И която всъщност официално се появи в продажба през 2016-а. Но пък след толкова часове, прекрани пред екшън RPG-то и покрай новия му експанжън Ashes of Malmouth се почувствах длъжен да напиша едно ревю за него.

South Park: The Fractured But Whole

Въпреки че е в ънхейтабъл South Park: The Fractured But Whole успя да ме разочарова. И не само мен. Ако се разглежда като интерактивен епизод на сериала South Park, то играта може и да ви хареса. Високата цена, малкото съдържание, прекалено многото прилики със своя предшественик и почти липсващият геймплей правят South Park: The Fractured But Whole по-скоро разочарование.

Middle-Earth: Shadow of War

Middle-Earth: Shadow of Mordor беше една от игрите, които ми направиха много силно впечатление през последните години. Що се отнася до продължението Shadow of War… то въпреки някои свои интересни механики то така и не успя да ме завладее. Толкова, колкото миналата част. Особено с елементи като прекалено осезаемия на моменти грайнд. Като цяло отзивите за играта са сякаш в крайностите, но все пак по-скоро си струва да се изиграе.

Absolver

От Oni насам очаквам игра от трето лице с богата ръкопашна бойна система. Absolver… в интерес на истината на моменти успява да предложи подобно преживяване. Бойната система е страхотна и с лекота слага For Honor в задния си джоб. За съжаление малкото количество съдържание е замаскирано от прекалено много грайнд... неособено успешно. И все пак – Absolver си струва, особено за феновете на жанра.

Pyre

Transistor е една от култовите игри през последните години – не само заради саундтрака си, но и заради страхотнта история и атмосфера. Съответно можехме да очакваме много от следващото отроче на същото студио. Но Pyre… ме разочарова. Доколкото играта е добра, то тя определено не може да се похвали със същия емоционален заряд като Transistor. И бих казал се забравя прекалено бързо.

Project Starship

Едно гост включване от Macks за Project Starship – малка, приятна инди игричка на символична цена, за която спокойно можете да се замислите в някой следобед, в който няма какво да цъкате.

Guardians of the Galaxy

Telltale. В един момент след The Walking Dead, The Wolf Among Us и Tales from the Borderlands изглеждаха като студио, орисано да прави хитове. Но дойдоха и някои големи посредствености. Е, Guardians of the Galaxy – поне в началото си – изглежда като нещо от по-стабилните дни на компанията.

Horizon: Zero Dawn

Определено една от най-силните PS4 ексклузивки досега – не само за 2017 година. Дали говорим за GOTY? За мен не. В прекалено много свои аспекти Horizon: Zero Dawn е изпълнен просто на адекватно, но с нищо отличаващо се ниво. Но все пак е нещо, което си струва да разцъкате на PS4-ката, особено ако сте фенове на приключенския жанр.

Resident Evil 7

Един определено стабилен представител на хорър жанра. Атмосферата е на ниво, а геймплеят не е на обикновен пешеходен симулатор. Дали играта се отличава от последните представители на серията? Може би – за мен за добро.