Не знам, аз точно по този начин чувствам Valhalla и специално Odyssey спрямо Shadows. Origins е вече съвсем различно нещо; тя е може би последната наистина добра Assassin's Creed игра и Shadows единствено по стелт я превъзхожда.
Което не означава, че не се забавлявам, де - даже много приятно си разпускам 2-3 часа след работа, но Валхалката ми беше по-интересна и с по-богато съдържание. Може би и заради чисто сетинговото позициониране - не, че не се кефя и на японска история и култура, но норманска тематика и митология са ми по-интересни.
Иначе в момента леко се товаря с Death's Door и много ми харесва. Препоръчвам на souls/metroidvania феновете. Далеч е от соулс де, но някои от опционалните босове са си труднички.
Не, в интерес на истината имам немалко игри, купени, играни и недовършени. Или защото нещо не съм бил в настроение в момента с идеята да играя в бъдеще, или тотално съм зарязал.
За Сенките ми е ОК да си я цъкам. То е като да гледаш някой екшън като Джон Уик - няма "поука", няма някакво актьорство или задълбочен сценарий, но е сниман с добри каскади и екшън, бюджет... - кефиш му се. Понякога и такива филми гледаме. После пък си пускаш някой филм на Скорсезе да гледаш "истинско кино".
Иначе "пари се е давало́" го приемам като аргумент, и на мен ще ми е криво ако си купя игра и не ми харесва - ще рева, но ще я играя Но аз затова и не купувам игри, за които не съм сигурен или почти сигурен, че ще ми харесат.
А за филмите съм точно толкова внимателен в избора, колкото и за игрите. Не бих сравнил AC с Джон Уик. Джон Уик е по-скоро Doom - страхотна игра (и страхотен филм в много отношения). AC игра ми е по-скоро нещо в духа на Fast & Furious примерно, които определено не ги гледам