Veluvian, за всеки влак си има пътници. Например мен ме радват адски много интерактивни филми тип на Дейвид Кейдж нещата, Until Dawn, Man of Medan, игрите на Telltale и така нататък. Това е вероятно следствие на факта, че като малък, докато нормалните деца живееха социално, аз четях книги-игри и гледах филми. Съвсем логично, като поотраснах, тази любов към интерактивното и киното се запази. Определено съм на мнение, че "филмовите" игри имат много по-високо художествено съдържание от игрите, които описваш с пикселизирани кадри и труден геймплей. На Коджима нещата са болни, нещо нормално за японците, а ти по-добре от мен знаеш това. Хайпът по него е защото предлага "оригинални" идеи, които западното общество не може да измисли. Вероятно не съм споменавал какъв любимец ми е Суда 51 - на тоя пич каквото съм играл е било ебати извратеното в добрия смисъл. Това да си мажоретка и да си сложиш на колана главата на гаджето, докато правиш фигурки в цветовете на дъгата с моторна резачка.. само ментално болен може да го измисли. Но Коджима има качество, което повечето японски дизайнери нямат - прави така, че неговите игри придобиват култов статус на Запад. Не знам как го постига, може би с правилните рекламни маневри. И спокойно може да направи новата си игра да има сране и пикане и да бъде пешеходен симулатор и да се продава в милиони. Даже хлапетата заради това ще я вземат- да са куриери на Спийди в някакъв странен свят. Ако има и секс с някоя мацка, прикрит към финала на играта, още по-добре за Коджима и продажбите на играта. Не съм гледал клипчетата, не искам да се спойлвам, но определено в един момент ще си я взема- може би не на премиерата, но около Коледа бих изиграл Death Stranding с голям кеф заради различността й.