Впрочем много добро заглавие а и с разчупването на походовите битки(qte, за перфектни атаки, додж и париране когато противника напада) доста раздвижват геймплея. Не знам дали това тук наистина е ново, понеже рядко играя игри с походови битки, та го виждам за сефте в пълния му вид, но определено прави играта по-непредсказуема. Снощи се сбих с враг, който не ми беше мястото да бия и буквално от 5-6 кръв с парирания и перфектни атаки обърнах битката и го смачках.

Случайно си попаднал на такава зона. Всичките зони са страхотни и доста цветово различни- има скалисти местности, има пещери, има сладурски цветни градове. Буквално съм се спирал поне няколко пъти без нищо да правя- само гледам пейзажите, тогава много смешно ми става, че Луна, като не пипам контролера, застава в поза "ръце на кръста" и нищо не говори. Пак много як детайл, в другите игри героят се нерви като стои на едно място и си говори тъпотии, за да "натиска" да играеш, докато си в кенефа за една вода. В Клер Обскюр няма такова нещо

Найт, не съм убеден, че QTE имат някакво значение, няколко пъти правих перфектни изпълнения най-вече в хийлването и е същия хуй, както и като ги объркаш, нямат такова значение сякаш. Но са готин фийчър, когато са направени заедно с умения (скилове), а не самоцелно като едно време... Парирането е доста по-трудно от доджа, аз буквално едно на десет ако направя, подскачам от радост у нас. А научиш ли парирането, всичко приключва като интрига, буквално ги разкъсваш с една контра (при добре ъпгрейднати оръжия и пасивки) и взимаш половината кръв на босовете.

Иначе париранията наистина са op, аз затова и ги рискувам. По-голям риск, ама и по-голяма награда.