Регистрация
Потребителско име
Парола
Парола (отново)
Имейл
Форум
Последна активност
dzhiny
Мнения: 677
Цитиране
01 октомври 2025
Гледал съм я доста и наистина изглежда яка, но си е дърта. Там по скоро текста и историята е на фокус.
"Nobody knows who I am or what I do. Not even I."
dzhiny
Мнения: 677
Цитиране
07 октомври 2025
Някой помни ли това:

Беше голямо приключение.
"Nobody knows who I am or what I do. Not even I."
lyubohar
Мнения: 3784
Цитиране
07 октомври 2025
Жестоко беше това. Това и Giants: Citizen Kabuto ми бяха любими игри от тези години.

Иначе силно препоръчвам Cocoon от безплатните игри за PS този месец. Играта е от създателите на Limbo и Inside (които са шедьоври така или иначе) и е страхотен трип. Предполагам ако човек се надруса, това е най-добрата игра за подобно състояние - музика, атмосфера, все едно наистина си в някакъв извънземен свят.

Иначе играта е пъзел, но много интелигентен и изцяло контекстен, без никакви туториъли, стрелки или насоки. Засега е една от най-добрите пъзел игри, които съм играл. Нищо чудно, че има само 9-ки и 10-ки. Няма стандартни битки, но има босове, които са много интересни и забавни. Не е особено дълга, днес седнах да я видя и вече съм на 25%. Но предполагам сложността тепърва ще се вдига и няма да се случват толкова бързо нещата.

dzhiny
Мнения: 677
Цитиране
07 октомври 2025
И на мен ми беше много любима MDK 2
Иначе Cocoon съм я играл почти цялата, но не довърших. Наистина много яки и качествени пъзели с интересни босове. Признавам на места си помагах.
"Nobody knows who I am or what I do. Not even I."
lyubohar
Мнения: 3784
Цитиране
07 октомври 2025
Аз засега се справям, но много вероятно ще забия и аз в някакъв момент и ще гледам
dzhiny
Мнения: 677
Цитиране
08 октомври 2025
Защо ли тва резонира с мен толкова...
"Nobody knows who I am or what I do. Not even I."
The_Doctor46
Мнения: 2833
Цитиране
08 октомври 2025
Изгледах го това видео и повечето неща не важат за мен,въпреки че вчера направих 40 години.Това с времето е така обаче.Когато си дете/ученик имаш само едно задължение.Дори аз,дето съм сам,нямам семейство,понякога нямам толкова време за игра,щото има неща за чистене,готвене,ремонти,услуги и тн.Човека от видеото звучи сякаш не знае защо играе все още.На мен страстта към гейминга никога не ми е минавала.От 1992 до ден днешен.Да,вълнението от определена игра няма да е същото както,когато си бил малък,но това важи за абсолютно всичко в живота,което те вълнува.Просто няма как да е както в началото.Имал съм само дни,в които не ми се играе.Аз много добре знам какви игри обичам,такива играя и почти винаги(естествено има и набутвации)съм доволен от избора,но главното е,че аз обичам гейминга,това обичам наистина да правя, и хобитата ми са почти същите както,когато бях ученик.Спорт/гейминг.Никога не съм бил киноман,меломан и тн.Като мислене естествено съм се променил,но по някаква причина тези две неща си останаха константа за мен.Може би ако бях семеен щеше да е различно,кой знае. Тогава приоритетите са доста по-различни.
You can either fight at my side or get crushed under my heel, but you will not stand in my way
lyubohar
Мнения: 3784
Цитиране
08 октомври 2025
Не е много по-различно Времето е по-малко, но всичко останало си е същото. Хората, които спират да играят, защото вече са семейни, не са били истински геймъри и преди това
dzhiny
Мнения: 677
Цитиране
08 октомври 2025
Аз по-скоро се разпознах с тва безкрайно скролване и търсене на подхдящата игра, понякога с часове и отвътре търся нещо, което да ме изкефи, уж вътрешно знам кво е, ама не намирам нищо и не стигам до игра накрая или играя нещо за 30 минути Със сигурност има разлика, не съм сигурен, че тук се визират "истински геймъри", а просто хора, които обичат да играят.
"Nobody knows who I am or what I do. Not even I."
Rostik79
Мнения: 2958
Цитиране
08 октомври 2025
Отвреме навреме се появява някой да пореве в каква екзистенциална криза е и как "вече не е същото".
Аз на 46 се кефя може би повече от всякога на гейминга и не съм спирал да геймя.
И противно на преобладаващото мърморене - смятам, че и игрите са по-яки, отколкото преди 20 години.

Случва се някоя друга микрокриза - има периоди, в които сменям няколко игри, докато не попадна на правилната, но то това е нормално смятам. Няма как всичко да изиграваш. И с филмите вече съм така - навремето който и филм да започна, гледам си го докрая. Сега ако го усетя, че е някаква тъпня, го приключвам и толкова.

lyubohar
Мнения: 3784
Цитиране
08 октомври 2025
Хората, които наистина обичат да играят, няма да спрат да играят, понеже имат гадже, семейство или са почнали работа. Това имам предвид под "истински геймъри".
LethianDream
Мнения: 3294
Цитиране
08 октомври 2025
Никога не е било пред мен въпрос дали да играя или не. От ранна детска възраст само това ме е вълнувало. Като малък нямах пари и бях принуден да играя различни "заместители" като книги-игри. Но винаги гейминга си е бил неразривна част от моя живот. Харчил съм последните си стотинки за закуски за някой и друг час на Диабло 2, ФИФА, Heroes 3 и Макс Пейн в клубовете. Естествено, като пораснах и започнах сам да печеля пари, голяма част от тях отиват за това ми хоби и вероятно ще е така до последния ми дъх. Никога не ми е омръзвало да играя, никога не съм навлизал в дупка, напротив, с напредването на годините (вече и аз съм на 40+) все повече и повече искам да играя, вкл. и стари игри, които съм пропуснал поради една или друга причина. Преди четях повече книги и гледах много филми и сериали, но с годините нивото навсякъде падна много и сега все повече часове играя. Имах лични проблеми последната седмица и погледах малко реалитита, нещо, което не бях правил от години... Това е ултимативен брейнрот. Просто седиш, гледаш и тъпееш. Докато в една игра има хиляди неща, върху които да мислиш- как да си разпределиш правилно точките при вдигане на ниво, кое оръжие да запазиш, кое да продадеш, движение по карта, дори самите реакции на бутоните при битки и престрелки, изобщо страхотно е, мозъкът ти постоянно е в движение, не седиш да гледаш какво е измислил/написал някой, без да имаш реално никакъв контрол..
И както Любо каза, това с гейминга е като с метъл музиката. Много хора ми се чудят как вече съм на години и винаги съм слушал такава музика. Повечето, които се отказват от нея, никога не са били истински фенове.
Дали имаш семейство или не, по никакъв начин не влияе на персепшъна ти за живота. Даже навивам сестра ми да ми дава да гледам малкия ми 4-годишен племенник, ама тя не иска, защото знае много добре, че ще го "къръптна"
LethianDream
Мнения: 3294
Цитиране
08 октомври 2025
Rostik79
Мнения: 2958
Цитиране
08 октомври 2025
LethianDream написа
Докато в една игра има хиляди неща, върху които да мислиш- ..

И не само мислене над чистите механики. Сега от Йотеи разбирам и се зачетох повече, че реално районът, в който се развива действието (северна Япония, Хокайдо) към този момент всъщност не е част от тогавашна Япония и не е подвластен на шогуната. Населява се от друг народ, наречен Аину, които са със съвсем различен бит, религия и език. Това всъщност е местното население, а японците се явяват пришълци там. По-нататък се водят войни между аину хората и клана Матсуме, който го има и в играта, преди тази земя окончателно да влезе в границите на Япония чак към края на 19-ти век. Аину са нещо като индианците на Япония. Днес са останали шепа от този народ, а езикът им не се говори вече.

The_Doctor46
Мнения: 2833
Цитиране
08 октомври 2025
Доказано е,че гейминга помага на по-възрастни хора с когнитивните функции,а и гейминга ми беше мотивацията да уча английски навремето,не нещо друго.
You can either fight at my side or get crushed under my heel, but you will not stand in my way
Нужно е да сте регистрирани, за да пишете във форума.