Death Stranding 2 е също близо до фотореалистичност заради умишлено търсеното сходство с реални места. Особено в началото като си на скалистия хребет за първи път като го видях си беше все едно си вътре във фотографска снимка.
Няма какво да се лъжем - висококачествената графика си е фактор, допринасящ за усещането от играта.
Аз точно тази грешка направих и сега се кефя на макс, даже зарязах временно Експедицията, която тъкмо почнах. Вече 25-26 часа навъртях и нямам търпение да дойде уикендът за по-солидни сесии, че през седмицата вечер, след работа за час-два нищо не усещам. Този път ще пробвам някой от другите завършеци. ДЛЦ-то е за мен може би едно от най-добрите ДЛЦ-та по принцип в гейминга - мрачна техно-ноар история с конспирации, шпиони и асасини, невероятна атмосфера, солидно съдържание и естествено имаш и Идрис Елба, който е и прекрасно анимиран тук, направо до фотореалистично ниво. Освен това е някак си странно интегрирано в играта. Не е отделно приключение, което да изиграеш и после да се върнеш обратно в основната игра, а предлага директно разклонение на основната история със собствен край, който е и завършек на цялата игра. Т.е. стигнеш ли финала на ДЛЦ-то, цялата игра приключва.
Впрочем на сегашното изиграване открих нещо като Easter Egg - в една сцена докато говориш с японския асасин Такемура, той ти обяснява как котките са духове от друг свят, а наблизо едно коте има. По това време се вижда и "призрака" на Джони Силвърхенд, който по принцип само ти виждаш, обаче Джони пада от перваза и котката очевидно го вижда и тръгва след него
Една от най-яките бос битки, които съм играл въобще. Финалната фаза, след като единият automaton е вече счупен и другият продължава да си повтаря програмираните движения и да танцува сам -->
Понякога пак бъркаш. Но генерално като идея, изпълнение, музика, хореография и детайли е супер.Имаше много забавен коментар отдолу: The last phase is the hardest. The tears get in the way and you struggle to see the screen