Догледах го този - казва се Nobody Sleeps in the Woods Tonight. Нещо като полска версия е на Wrong Turn или Hills Have Eyes. Горе-долу става. Даже има и втора част.
Сега ще захвана един френски сериал по Нетфликс, уж хорър - казва се Marianne да го видим как е.
Аз приключих втория сезон на Силоза (знам, доста време мина от премиерата на втори сезон) и съм доста доволен, силен финал. Не знам как върви сериала спрямо книгите (не съм ги чел, но съм на кантар да си взема трилогията), но ми се струва, че първите два сезона на сериала покриват едва първата книга. Освен това, чета в нета, че сериала се концентрира основно на персонажите и развитието им (вкл. добавяне на нови такива), докато в книгите се набляга основно на техническите неща в самия силоз, което явно ще е доста скучно. Май вече филмите са по-яки от книгите, не като едно време
Смятайте колко е паднало нивото на писането в момента.Отделно тези дни ще си продължа с Дери и Плурибус, излязоха нови епизоди
Точно пък развитието на персонажите на мен ми е скучно - часове диалози, флашбеци и сълзи. Харесвах като юноша Кларк/Азимов точно защото много подробно и напоително обясняваха технически детайли - как работят роботите, как работят двигателите на космическите кораби, описание на разни технологии и т.н...
https://www.imdb.com/title/tt5501104/?ref_=nv_sr_srsg_2_tt_8_nm_0_in_0_q_border
Да, същия. Сега съм свалил от Замундата още два филма на ужасите, единия horor in high desert е като малко като Блеър Уитч, ама не е чак толкова страшен и интересен, слабичък е довечера ще гледам втората част да видя каква е.
Впрочем знаех, че Кроненберг и Виго Мортенсен са станали някакви другарчета през годините - в четири негови филма играе Виго, а самият Виго пък има собствен филм (режисьор и сценарист), за който не знаех - казва се Falling (2020), в който малка роля има и Кроненберг.
Това, което не знаех е, че през почти цялото си кино-творчество Кроненберг работи само с един композитор и това е Howard Shore - същият, който прави култовата музика за Властелина на пръстените.
Както казва един популярен БГ стриймър: "Няма лоши цици! Има малки цици, но малките цици, не са лоши цици."
Гледах на същия режисьор и Hereditary (2018) на същия режисьор. Той ми хареса повече, макар, че финалът беше много претупан.
Много по-интересен ми беше от Hereditary, който ще запомня само със (СПОЙЛЕР) една отсечена глава.
Все пак тазгодишният хамерсикански "One Battle After Another", беше доста на ниво и различен за мен, дори на моменти странен
.