Аз сега гледам Друговремец. Никак не е лошо сериалчето, въпреки че бях предубеден заради романтиките...
Днес приключвам другите два епизода на Дери-то и се мятам на Пларибус, чета страхотни отзиви и като фен на дистопиите, съм сигурен, че ще ми хареса.
Освен това е доста по-забавно и не толкова мрачно - има як хумор и на практика е по-философски (Severance също уж е, но за мен нещо не му се получава).
Вторият обаче нещо не съм го гледал още. Чух противоречиви отзиви, че отстъпва малко и именно това, че май затъва в собствената си история.
Аз бях доста разочарован от втория сезон...
а току виж се окаже твоя любима.А, и също така - в началото на филма обявяват, че това е случаят, който е "счупил" семейство Уорън и са спрели след него с разследванията, но така и не усетих във филма да е нещо по-страшно от предните филми. Даже бих казал, че беше някакъв доста жалък демон.
Може би от Sinister (2012) насам не съм гледал хорър, който истински да ме смрази.
Отиваш на изток и се променят нещата, там няма слаб хорър, всичките японски хоръри със средни оценки в нета са буквално смразяващи. А тези с високите оценки.. там положението е още по-зле
Чакай да препоръчам 4-5 крайъгълни хорър камъка, излезли след 2012 година:
1/ Killer Toon (2013)
2/ As The Gods Will (2014)
3/ The Silenced (2015)
4/ The Wailing (2016)
Иначе преди това също има много и все велики, като почнеш от Audition (1999), минеш през А Tale of Two Sisters (2003) и Shutter (2004) и стигнеш до Cello (2005)..
Ами лошото е, че спрях пиратстването и разчитам само на стрийминг платформите, а там е предимно само мейнстрийм. Може би в Нетфликс и Амазон има малко по-интересни хоръри, включително азиатски. Един полски слашър загледах наскоро, но нещо не го изгледах целия и забравих как се казва - беше за горски лагер, в който отиват младежи да се лекуват от зависимост от електронни устройства и някакъв мутант или нещо ги кормеше
(СПОЙЛЕР) Финалната сцена на Shutter редовно си я гледам, няма толкова яко нещо в киното, даже сме се шегували с приятели, че като си мерим килограмите, може да не сме сами Сцената е изключителна, за мен дори само затова е абсолютен шедьовър. Бях гледал щатския римейк на филма, ми той беше толкова слаб и безличен, нищо общо с емоция като оригинала (тайландския).