Маркетинговата кампания около Brink беше сериозна, но в крайна сметка самата игра се оказа едно бледо копие на Team Fortress 2 и нищо повече.Графиката на Brink не е красива, не е и грозна. Старичкият idTech 4 енджин е подобрен, но пък много далеч от нещо "красиво". Бих могъл да кажа, че звукът в Brink ми харесва. Ефекти, саундтрак - няма какво да кажа против тях. Сам по себе си, въпреки че е краден 1:1 от Team Fortress 2, геймплеят в играта не е дразнещ. Напротив, зарибяващ е... проблемите в играта обаче са други. Причината за слабата оценка на Brink е нещо, което не се покрива в горните 3 категории. Не е нито в графиката, нито в звука, нито пък в геймплея. Причината е, че има много на брой бъгове, както и прекалено малко съдържание. А също така и лагави онлайн сървъри, които съсипвят всякакъв кеф от играта. Ако всичко това се оправи, Brink може и да е нелоша игра. В момента обаче, никой не е длъжен да е бета тестър... и играта чисто и просто не си струва. Големи обещания, някои от тях изпълнени успешно, някои не. И като цяло – едно противоречиво заглавие, което в никой случай не е „следващото поколение на 3D шутърите”. За каквото беше спрягано в рекламните кампании.

Плюсовете? Динамичен и зарибяващ геймплей с някои доста интересни нововъведения. Широки възможности за персонализиране на вашите герои. Минусите? Хипер много бъгове, проблеми в баланса, ужасяващ лаг в сървърите, малко на брой карти, почти тотална липса на сингъл плейър и почти директно копиране на Team Fortress 2 в много елементи. И като цяло – представител на рубриката хейт ревюта.

Нека започна с историята. Действието се развива в сравнително близкото бъдеще, в което светът за пореден път е ударен анално от апокалиптична трагедия. За щастие, точно преди нея случайно е бил започнал проект по изграждането на изкуствен остров в океана, наричащ се The Ark. В него се намират предимно учени, които се опитват да го превърнат в утопично убежище... но след поредния край на света в него се нанасят огромен брой заселници от всички точки на света.

Така се оформят и двете фракции – Security и Resistance. Едните са традиционните обитатели на The Arc, които ненавиждат новодомците, а пък другите са въпросните новодомци, които биват третирани като негри в апартейда и искат промяна.

Естествено, в своята есенция, говорим за контрите и терорите от Counter Strike. Нищо ново под слънцето. Дори и имената говорят ясно за това – Охрана и Съпротива.

Любопитен ташак обаче, с който ще се сблъскате кратко след пускането на Brink е фактът... че шибан сингъл почти няма! Не, наистина – ясно ми е, че играта е почти изцяло мултиплейър насочена, ама все пак – мизерниятCoD: Black Ops също е подобно заглавие, ама поне има една кампания от 6 часа! От кумова срама! Че дори и добра такава!

В Brink обаче, такова нещо няма. Сингълът се състои от 2 части. Едната е адски подобно изпълнена на Quake 3 и Unreal Tournament – кампанията се развива на картите за мултиплейър, като самите мисии... са просто арени с ботове! Другата част от сингъла на Brink е малко по-интересна – имате различни предизвикателства, които ви позволяват да отворите различни оръжия и ъпгрейди за тях.

[caption id="attachment_6868" align="aligncenter" width="525" caption="Едно от най-яките нещата в играта е... татуировката на български език! Не знам как е попаднала тука, но бихте могли да се досетите, че просто нямаше начин да не играя с нея!"][/caption]

Всъщност, това е един от страхотните моменти в играта. За разлика от серията Call of Duty и много модерни FPS игри, в които трябва да вдигнете куп левъли онлайн, за да отключите „яките” пушкала... то в Brink можете да нахлуете в мултито с пълен арсенал, който се отключва съвсем спокойно в сингъл! Не само пушкалата, но и ъпгрейдите за тях като заглушители, пълнители и т.н. се отварят, когато играете срещу ботове в нелошо изпълнени предизвикателства! Което определено е радващо.

Въпреки тази добра идея обаче, самият сингъл е пълно лайно. Както споменах, кампанията е едвам-едвам съшита с бели конци, но не само това... AI-то на ботовете е ужасяващо! Не, наистина, Brink направо ме върна във времената, в които тепърва се пишеше изкуственият интелект за Counter Strike. Но докато CS беше просто независим проект и всички безумия се прощаваха, то Brink е високобюджетна игра и малоумното AI просто е непростимо.

А абсурдите при него са безброй. Често се случва да застанете в средата на някой коридор и безпричинно вашите противници да не ви виждат, което ви позволява да ги избиете като пилци. В друг случай пък ви свалят с няколко куршума от путката си майна. Естествено, вашите съмишленици не са по-надарени интелектуално, като по-често могат да ви изнервят, отколкото да свършат някаква полезна работа.

Но нега отебем сингълът. В крайна сметка, това е почти изцяло мултиплейър игра и очевидно от разработчиците Splash Damage са решили да не губят излишно време, развивайки този явно периферен аспект от играта. Нека поговорим малко за играта в хора.

Смятам тук е моментът да поясня едно нещо, което забравих в началото – основното рекламирано нещо в Brink – паркур системата. Става дума за основаното от Дейвид Бел движение, в което основният акцент е бързо и ефективно преминаване на препятствия в градска среда (да не се бърка с популярния фрийрънинг, в който акцент също е преминаването на препятствия, но пък ефективността е заменена със сериозна доза акробатичност, показност и позьорщина).

Та, в Brink имате възможност да преминавате високи препятствия, да ходите по стени и други подобни фешън неща. Звучи доста интересно като концепция, нали така?

Определено. Но има 2 проблема. Първият е ,че в играта има налични 3 вида телосложение на персонажите ви – леки, нормални и тежки. Последните нямат никакви паркур възможности, като едвам прескачат и стълбите из нивата. Персонажите със средно телосложение пък нямат особени възможности да преминават бързо и ефективно през препяствията през нивата.

Така остава дефакто само 1 клас, който може да се възползва изцяло от паркур системата – лекият. Което не е чак толкова лошо като идея, но тук идва и другият минус... огромна част от наличните в играта нива нямат възможности за паркур движения!

Те са използваеми предимно при открити пространства с налични стълбища, балкони и т.н., през които да се катерите със светкавична бързина. Само дето почти всяко ниво е наполовина или на 3/4... съставено от коридори! В които възможности за паркур няма!!!

Освен всичко друго... подобно свободно движение е доста трудно за реализиране в игра от първо лице! Ако си представим Ецио от Assassin’s Creed 2 например – начинът, по който се движи из нивата е фамозен, но погледнато от 3-то лице. От първо се вижда някаква стена на целия екран, някакви странни движения, сякаш пиян алкохолик се опитва да не се забие в някое дърво, някакви мятащи се ръце наоколо... нещата стават тъповати.

Общо взето, паркурът е:
1) Труден за изпълняване от средният играч;
2) Възможен за използване изцяло от само 1 тип телосложение в играта;
3) Не може да се използва ефективно в почти всички части от почти всички нива;

Или с други думи, уж основният плюс на играта е доста противоречиво, да не кажа слабо изпълнен. Да, яко е, когато направите няколко нинджа движения, качите се по някоя стена и изненадате враг... но в повечето случаи нещата не са баш такива. В тях се опитвате да направите нещо яко, блъскате се в някоя стена, падате и ви разстрелват като уличен помияр.

Но нека преминем към самата игрална система. Както споменах, имате 3 типа тела в играта. Леките класове могат да носят само пистолети и узита, имат добри паркур възможности и сериозна скорост, но пък малко кръв. Средното телосложение позволява баланс между скорост и налични hit points, като може да носи почти всички оръжия без най-тежките. Heavy-то, съответно, може да носи всички пушкала, има сериозно количество кръв, но няма никакви паркур възможности и едвам се движи из нивата като охльов.

Освен типовете тяло, имате и 4 възможни класа. Те са войник, медик, инженер и таен агент. Любопитно е, че всеки от тях може да носи всяко оръжие – супер яко е да се разхождате под формата на медик с тежък machine gun. Все пак, един инженер не може да е ефективен колкото войник с тежките оръжия например, тъй като няма нужните умения за оптимизирането на използването им.

Всъщност, именно уменията правят разликата в класовете в играта (всички оръжия са налични за всички класове, като единствено типът телосложение е ограничителят за това какво носите). Войниците имат такива за повече щети, повече муниции и т.н., инженерите могат да строят стационарни картечници на важни места из нивата, медиците лекуват (логично, даеба), а пък агентите са царе на мръснишките тактики из бойното поле. Освен това е възможно всеки клас да „назоби” другия – медиците вдигат максималната кръв на отбора, войниците дават муниции на съотборниците ви и т.н.

Като цяло, системата за вдигане на нива е по-добра от тази в Call of Duty, като вместо да фармите за оръжия, всичко е налично в самото начало. Освен това, уменията са доста по-лесни за отключване и ви позволяват да правите повече и по-разнообразни билдове.

Всичко това ви звучи интересно? Да, на пръв поглед е!

Но самото мулти е една мешаница. Първият проблем е... че няма никакъв различител между това дали някой е медик, войник, агент или инженер! Не, наистина – няма разлика в телосложение и в екипировка! Можете да видите лекар, мязащ на Рони Колман и въоръжен с chain gun, можете да видите и войник, кльощав като момиченце с пистолетчета в ръка!

Всичко това изключва всякакъв тактически елемент в играта – просто не знаете кого да стреляте в битка! Като видите 2 назобени heavy-та... едното може да е медик, другото войник. Може и двмата да са медици... а и двамата да са войници! Просто в повечето случаи трябва да стреляте напосоки и това е! Нещо, което напълно отсъства в Team Fortress 2, където винаги се мерите първо за медиците, които се отличават ясно.

Друг уж рекламиран плюс в играта – „подобрената тактическа игра” – също е печално изпълнен. Идеята му е много добра – за да има истинска отборна игра, на картите всеки член от отбора ви има различни задачи. Примерно представете си, че трябва да взривите влак. На 1 целта му ще е да застане на близката кула и да прикрива съотборниците си, на 2-ри - да взриви самия влак, на 3-ти – да ескортира онзи, взривяващ влака и т.н. Звучи яко?

Да, но не е. В реалност, онези хора, които искат да изпълнят главната цел – да взривят влака – биват обърквани от зададената им от играта периферна цел – да застанат на някоя кула и да снайпят, примерно. А нали се сещате, че няма как да се разчита на това един-единствен човек да е достатъчно умен, че да си прочете objective-ите и да свърши това, което се иска от него? В много случаи иронично именно тези, които трябва да свършат най-важното... са най-големите дебили!

Чисто и просто, когато говорим за масака сървъри... това да се дават отделни задачи на всеки член на отбора е безумно! Да, като си го представя, изглежда супер яко, направо като на филм – един застава и снайпи, втори пази задния вход, трети тича към целта, а четвърти и пети го ескортират. Направо идилично, даеба! Ама в реалност става следното: всички се лутат като мухи без глави, някои, които се опитват да бъдат тийм плейъри като мене се объркват постоянно от странични цели и като цяло имаме един детмач и нищо повече! В който, разбира се, защитаващият се отбор печели в 80% от случаите... просто защото често атакуващите си нямат и идея какво да правят.

Но ако и това ви звучи неособено зле, то нека премина към наистина лошата част... бъговете и лагът.

Айде, буболечките в модерните игри са нещо, с което човек е толкова свикнал, колкото с посредственото американско порно, в която русата цицореста путка се шиба с анаболния мъжага с големия кур в скучната обичайна гъзарска калифорнийска къща, която винаги е една и съща (или поне така изглежда). Та също като тази описана идилична ебална сцена, то и бъговете в модерните игри са нещо напълно очаквано и даже човек би си помислил, че светът е тръгнал в грешна посока (към по-добро..), ако те отсъстват. Особено досадни са буболечките в паркура, които го превръщат още по-непотребен, отколкото е поначало.

Но ако бъговете са досадни, то лагът е ужасяващ! Наистина! Чисто и просто... играта не може да се играе заради него. Това е. В един момент нещата са окей и вие си казвате – уау, йес, душата ми пее и след това – бам. Изведнъж се появява някакъв безумен пинг и имате едно 2-3 секунди забавяне в това, което се случва! И тогава Brink се превръща в игра на зарове – някакъв късмет тип „кой първи натисне спусъка”. Тъй като при 2-3 секунди забавяне, време за адекватна реакция отсъства.

Всъщност, интересно е, че въпреки своята цялостна посредственост, Brink би могъл да мине за нещо добро. Ако не беше ебаният лаг! Ама в случая точно това е разликата между „абе посредствена игра, ама бива, забавно е мултито” до „не препоръчвам, ебаси, пак ме преебаха с пари”.

А и като ти излезе лага, започваш да размишляваш по-рационално и примерно виждаш, че в играта има едно 5-6-7 карти! Някои от които са адски зле изпълнени и общо взето постоянно играете на 3-4 от тях! С други думи, дори за мулти игра, то нямате достатъчно съдържание.

Ще вземете да се замислите и относно факта, че уж има много пушкала, ама почти всички от тях са еднакви като характеристики и дефакто 3/4 от хората ползват едно и също. И ще си кажете – абе, май се опитват да ни попреебат отново, а?

Но нека преди да завърша традиционно да отделя няколко реда за графиката и звука. Сама по себе си, Brink не е красива игра, но нещо се отличава... супер богатите възможности за персонализиране на героите ви! Под „супер богати” наистина имам предвид това! Имате всякакви тела, татуси, брони, каски, наколенки, прически и т.н.

Тези възможности обаче са двуостър нож – от една страна е добре всеки герой да е различен, но от друга – в мултито става още по-трудно да различите кой клас е пред вас, тъй като всеки може да е всичко. Щеше да е добре като в Team Fortress 2 медикът да е различен тип скин и да имате възможност да го персонализирате... но уви, положението в Brink не е такова. Все пак, тези възможности са нещо, което си струва да бъде отбелязано като плюс.

При звука, нещата също са яки. Персонажите ви имат различни по акцент гласове – немски, руски и т.н., което ви помага по-лесно да се слеете с вашия персонаж (като изключим конската му физиономия). Звуковите ефекти и сандутракът също не ме дразнят, тъй че ще оценя играта със зелено в този аспект.

Като за край на тази статия ще кажа следното: Brink има потенциал, но това не е завършена игра. А на мене все повече и повече започва да ми омръзва да съм бета тестър. Просто е тъпо. Ако се оправят бъговете, ако се оправи лагът, ако се балансират малко класовете... Brink ще се превърне в друга игра. Към момента е просто бледо копие на Team Fortress 2.