hategame logo
Syndicate – и после как човек да не псува еднообразните FPS-та
пуснато на 31 март 2012 от pseto
syndicate
Пореден ден, поредното FPS с 5-6-7 часа кампания, което се забравя седмица след излизането му на пазара. Така накратко може да бъде описан новия Syndicate, който EA хвалеше тъй много. Графиката на Syndicate е грозна. И тежка. И изпълнена с куп отвратителни светлинни ефекти, от които ми се драйфа дори само гледайки скрийновете в статията. На живо си е чист ад да издържиш тази помиярщина!Ефектите в играта са прилични, но пък гласовата актьорска игра е зле. Общо взето, сиво и толкоз, въпреки че бих се замислил и за червено. Какво да се каже за геймплеят - поредното FPS. И то скучно. Да, има там някои неща, с които не сме свикнали - например отдалеченият контрол над електронна екипировка. Това обаче омръзва доста бързо и накрая остава просто скучна стрелба в ковър вариант и нищо повече. Линейността в играта също е отвратителна, като няма как просто да се сравни с Deus Ex: Human Revolution. Syndicate е просто игра, която не си струва. Шутър на конвейер, забравен отдавна от всички геймъри още преди да са минали няколко месеца. Винаги съм си представял FPS жанра като стар екшън от рода на Рамбо или Командо. Дават ти една пушка и героят ти със свръхестествените си умения избива всичко живо.

В последните... вече много години, жанрът се изврати, за да може едновременно да дебютира на PC, Xbox360 и PlayStation 3. И в крайна сметка, имаме посредствени игри на конвейер с почти никакви новости, които като цяло не оставят впечатление... на нищо.

И една от тях е Syndicate. Игра, която я чувствам като работно задължение. Мъча се, мъча се с нея и най-накрая си казвам – ебал съм го, по-добре е да гледам с празен поглед в стената!

Защото това наистина може да е много по-интересно от Syndicate. Или поне от сингъл кампанията.

Първото нещо, което се набива в нея е тъповатостта й. Действието се развива през 2069 година, в която светът се владее от множество големи корпорации, наричащи се Синдикати. По това време, в света е навлязъл чипът DART, който позволява на всички, в които е внедрен да управляват различни машини чрез него, правейки ги яката работа. Разбира се, това довежда до напрежение между тези, които са навити на тези технологии и скептиците, което пък поражда и конфликти.

Абе, общо взето същото като Deus Ex: Human Revolution. Но с друго име. За съжаление, не само сетингът е толкова малоумен, но и остатъкът от историята. Има някакви дебилни обрати тип Дързост и красота, свързани с вашия персонаж Кило. Историята е реализирана или чрез безкрайни кът сцени със зле озвучен диалог, или чрез изсипване на 1 тон информация в менюто на Syndicate, който едва ли някой ще се заеме да чете. Ташакът е, че гласовото озвучаване е скапано, въпреки че е реализирано от звезди като Росарио Доусън – което за пореден път показва, че ако един актьор е в ръцете на некадърен режисьор, това може да доведе само до трагични резултати.

Но стига толкова за сюжета. Какво представлява геймплеят?

Абсолютно нищо. Поредният ковър шутър. Ходите напред, убивате някакви гадове и така. Линейността е безгранична, а пък RPG елементът няма нищо общо с този от Deus Ex: Human Revolution например. Докато във втората игра можехте да обикаляте игралния свят, да търсите повече ъпгрейди и да правите различни билдове за персонажа си, то в Syndicate нещата са далеч по-ограничени. Ролевият елемент е наличен колкото да се отбие номера, като отвреме-навреме играта ви дарява с възможност за ъпгрейд след убиването на някой важен противник. Нивата са гига линейни, като се върви само напред, напред, напред.

Откъм механики, има едно-единствено леко интересно нещо – възможността отдалеч да управлявате електроника или дори противниците ви. Това става доста лесно – със задържане на бутона „E”, като имате известно време cooldown.

Управлението на обекти и субекти е разнообразно, като стандартните моменти са опциите да накарате противник да психяса и да се гръмне. Други възможности са контролирането на асансьори, статични картечници и други подобни обекти от околната среда, които най-често се използват за разрешаването на разнообразни пъзели. Нататък из играта, гадовете имат елементи като енергийни щитове, които трябва първо да деактивирате, преди да можете да ги опуцате и т.н.

И това е нестандартният елемент. Който и реално не е нещо невиждано. Другото нещо, което е налично в геймплея е възможността (необяснимо) да забавите времето с Q, което ви дава възможността да виждате враговете си през стените. Тази опция също отнема малко време за cooldown, като използването й е от ключова важност, тъй като противниците ви постоянно излизат на вълни като в tower defense игра от нищото и много често ви изненадват неприятно, особено на последната трудност.

И толкоз. След като ви бъдат представени гореописаните 2 механики, то цялата игра е следното: криете се зад ъгъл, излизат група копелета, вие натискате Q, виждате къде са, карате някой да се самоубие, на друг взривявате оръжието, опуцвате трети и отвреме-навреме гръмвате някой гърмящ обект като „удобно” поставен контейнер с експлозиви край гадовете за разнообразие. Налично е автоматично регенериране на кръвта (ЕСТЕСТВЕНО), можете да носите само 2 оръжия, като 3/4 от времето прекарвате в клечане зад кашони.

Общо взето, играта по нищо не се различава от никой модерен шутър. Естествено, FPS игрите никога не са били нещо гига разнообразно, но пък поне едно време имаше някакв екшън, динамика, която да те държи на нокти.

При тази игра? Оставате на малко кръв, криете се в ъгъла, чакате да се напълните и продължавате. Абе, стандартното. И толкоз.

Да, могат да се кажат добри неща за AI-то, което притежава непривична за модерните заглавия от жанра агресивност. Така трябва да внимавате в някои случаи, когато се скриете зад ъгъла с цел напълване на кръвта – често дотичва някой да ви довърши.

Разбира се, този елемент също се изчерпва сравнително бързо, като след 3-4 неприятни изненади претръпват и свиквате.

Чудите се какъв е плюсът на играта? Мултито или по-точно кооперативния режим. При него имате 4-5 допълнителни часа геймплей, което си е повече от достойно. В кооперативката, акцентът е (логично) върху отборната игра. Имате възможност да си правите по-специализирани класове от тези в сингъла, като и уменията изглеждат по-добре.

При наличието на до 4-ма човека, трябва да балансирате между атака и защита, особено когато се появи някоя по-мощна гад. Различните ви съотборници могат да вдигат щитове около вас, да ви лекуват и т.н.

Все пак, като изключим подобрените умения и фактът, че има изцяло нови мисии, не варианти на вече познатите... то и кооперативката омръзва. След няколко дни до може би седмица и то не постоянно цъкане на Syndicate, вече ще сте забравили за това заглавие. А и при липса на „класически” детмач или нещо от рода... то всичко омръзва много, мнооого бързо.

И това е всичко. Общо взето, трагичен сингъл, прилична кооперативна игра, но нищо впечатляващо. При стабилно цъкане, за няколко дни вече ще сте минали всичко. Не може да се прави сравнение с един Skyrim например като количество съдържание. Струва ли си всичко това?

Естествено, че не. Има сто неща по-добри неща, които да направите с парите, които ще дадете за тази игра, но не и да си я купите. Дори и да говорим за едно 25 лева от руските сайтове! Да, точно така, Syndicate не си струва и 25 кинта, поне според мен!

А и не само геймплеят е зле, но и аудио-визуалният елемент. Графиката не само е грозна, но и тежка. С други думи, поредният некадърен порт. Освен това, светлинните ефекти, които явно целят да покажат колко компютърнизиран е вашият главен персонаж, са ужасно дразнещи и в повечето време само ви заслепяват. Като добавим, че с активирането на режима с Q за забавяне на времето се сменя цялата цветова гама, то след 2 часа пред играта, главата ви цепи, все едно сте изпили 10 бири за няколко часа.

При звука, особено дразнещо е озвучаването, с което EA така се хвалеше. Да, може и да има качествени актьори зад микрофона, но какво от това? Под режисурата на Уве Бол, Бен Кингсли и други актьори от калибъра му приличат на Гуфи и Мики Маус. Същото важи за Росарио Доусън и Брайън Кокс, които чисто и просто са посредствени в своите роли.

Заключението? Syndicate е поредният шутър на конвейер, който разчита на платените си високи оценки в най-големите сайтове и нищо повече. Кратки кампании, никакви новости, куца графика с мизерни анимации, безумно дебилна и претупана история. Никой няма да помни тази игра след няколко месеца, 100% съм сигурен. Ще е просто „поредното” FPS тип – „абе, не излезе ли нещо такова”...

Коментари
vldir avatar
vldir
13 февруари 2015
Не съм съгласен.
pseto avatar
pseto
13 февруари 2015
В други случаи бих казал - "Ще дадеш ли повече аргументи", но в случая си признавам, че след 3 години нямам нищо освен повърхностни спомени за тази конкретна игра и трудно мога да кажа защо не ми е харесала (толкова).
Включете се в дискусията
Отговор на
Регистрация
Потребителско име
Парола
Парола (отново)
Имейл