Цъкайки The Crew 2 изпаднах в ситуация, много сравнима с тези при Need for Speed: Payback и Need for Speed (2015). Имаше приятни моменти, в които по 2-3-4 часа минавам всякакви състезания, откарвам преди работен ден до три през нощта и на следващия се явявам в зомби режим на бачкане. Започнах да се замислям и в трите случая – в коя рубрика е най-справедливо да вкарам дадена игра?

Но отговорите и при The Crew 2, и при Need for Speed: Payback, и при Need for Speed (2015) дойдоха в една и съща форма – като ритник в ташаците - заради едно и също нещо. AI-то. Което е толкова отвратително некадърно, толкова тъпо, толкова евтино, толкова малоумно, толкова скапано, че успява с пълна сила да преебе всички евентуално положителни впечатления. И да те остави в състояние, в което искаш просто да удариш джойстика в стената и да приключиш поредното мъчително, супер нечестно състезание.

Макар че реално The Crew 2 има и други свои проблеми. Например наистина малкото съдържание. Както и почти цялостна липса на мултиплейър - при все, че говорим за игра, която изисква постоянна интернет свързаност. Но за всичко това – после, понеже стартирам по съвсем стандартния начин.

Историята. Понеже е 2018 година и се счита, че такава трябва да има дори и в рейсъри. Е, всъщност за нея мога да кажа добри неща. Причината? Сюжет има колкото да се отбие номера и нищо повече. Само за контекст. Което е повече от похвално.

За разлика от оригиналния The Crew, в който имаше протяжни, евтино реализирани кът сцени, в които главният герой търсеше отмъщение чрез рейсинг (wtf?), то тук лаконично научаваме, че ние сме участници в някаква ултра куул състезателна лига, която включва гонки със стокови и офроуд автомобили, супер возила, лодки, самолети, болиди, рали машини и реално каквото друго се сетите. Нека кажа оттук – разнообразието на състезания е внушително.

Ние влизаме в обувките на някакъв непопулярен тъпак, който има скромна мисия пред себе си – да докаже, че може да е номер едно в управление на практически всяко превозно средство, участващо в състезания под една или друга форма – от мотор през всякакви автомобили до монстър тръкове и самолети. Изборът къде да се състезаваме е наш, като надпреварите са разделени според нашата популярност.

Която се вдига с набиране на последователи, защото все пак е 2018 година и най-важното нещо в живота е колко лайка ще получиш за някоя снимка или там еквивалентите на лайкове в другите по-модерни социални мрежи днес.

Както казах обаче The Crew 2 не се натрапва чак толкова. Тук-таме ще ни бъде представен някой мега безличен персонаж, също така понякога някакви галфони се опитват да ни пускат лафчета преди старта на някое състезание, които са повече от фрапантно тъпи и от които вероятно и Къци би се изчервил от срам. Но в повечето време можем просто да се състезаваме, без през 5 минути някой да ни мрънка като свекърва за някоя измислена драма. А пък лайковете ако ги заменим с нещо съвсем неидиотско като точки опит и нещата си идват на мястото.

И оттук нататък можем да се впуснем в „реалната“ част на The Crew 2.

Условно режимите, които имаме на разположение са четири. Улични състезания, офроуд, фристайл и про рейсинг. И доколкото това звучи като нещо съвсем обичайно, то нека да кажа, че разнообразието вътре в тези режими не е никак скромно.

Вероятно сами бихте могли да се досетите какво е налично в уличните състезания. Това са класически гонки по улиците, сред които стандарти за модерните рейсинг аркади като дрифт, драг, а също и надпревари кой ще завърши на първата позиция със съответно стокови и супер автомобили.

Някак отличаващите се елементи на The Crew 2 са в останалите. Офроуд включва три вида състезания. От една страна това е Rally Raid, в който нямаме точно начертан маршрут и ние сами преценяваме как да достигнем от едно място до друго. Или по някой черен път, или през дърветата (с риск да се ударим и загубим време). Реално това беше налично и в The Crew, може би и със същото име? Кой знае.

Заедно с това имаме мотокрос, който ни дава възможност да се дърпаме... с да, мотори. А също така е наличен и рали крос, в който имаме набор от доста познати рали возила, с които участваме в надпревари с други возила на писти с черни пътища.

Фрийстайл режимът от своя страна има монстър тръкове, аеробатика (при която изпълняваме различни въздушни форми със самолет) и jetsprint – състезания с лодки.

Четвъртият режим – про рейсинг, включва TOCA клас, въздушни състезания (при които пак летим със самолети, но този път не правим само трикове, ами трябва да завършим първи) и още един режим с лодки, който обаче е с различен клас машини и не се състезаваме в тесни канали като jestsprint, ами в широки реки и дори в океана.

Разнообразието не е никак малко, а като бонус има и голям брой локации, където се развива действието. Отново в духа на оригиналния The Crew пръснати из всички краища на САЩ. Но доколкото уж има доста режими... то в реалност броят състезания в тях не е много голям.

Именно и заради това в началото на статията казах, че съдържанието в The Crew не е особено много. Драг състезанията например са 6 на брой и се минават доста бързо. Особено и при положение, че са ви нужни няколко минути да минете всяко от тях. Дрифтовете са 8, а пък гонките със супер автомобили – 4.

В останалите режими числата като цяло се въртят в същите граници. С редки изключения – стандартните улични гонки са дузина и половина.

Така както наглед уж има милион неща за правене в The Crew 2, то реалността е различна. В търсенето си на разнообразие откъм режими дълбочината при всеки от тях в общия случай куца яко.

Поради която причина идват няколко минуса.

От една страна за всяка отделна дисциплина – драг, дрифт, рали крос и т.н. – ни е нужно отделно возило. И когато тъкмо се сдобием с него и поиграем – то общо взето свършват всички налични състезания.

Тоест нямаме време да се „привържем“ към някой автомобил. Да го ъпгрейднем и визуално, и откъм мощност. В зависимост от режима между половин и час и половина-два сме минали всичко налично.

Така когато сме играли 4-5 часа в стандартните улични състезания, натрупали сме определено количество пари и сме казали – „Айде, дай да видим какво друго има да ни предложи The Crew”… и когато минем няколко състезания с лодки за половин час, малко офроуд за половин час, малко драгове за половин час и малко дрифтове за половин час и изведнъж се окаже, че трябва да фармим, за да отворим още събития – тогава се уверяваме, че съдържанието е тъничко.

Окей, има хард предизвикателства. За всяко налично състезание в The Crew 2. В него противниците са по-бързи и ни е нужен доста по-як автомобил, за да ги минем успешно. Но в реалност нещата не опират до умение. Ами до фарм. Тъй като компонентите за ъпгрейд на автомобил се взимат с грайндване. В духа на Need for Speed: Payback (и реално оригиналния The Crew).

Така за да увеличим мощността на возило просто трябва да минаваме едно и също състезание десетки пъти, докато получим по-яки части за него. Всяко завършване в челните три места ни осигурява чаркове на случаен принцип, като общо взето на всеки рън качваме 2-3 точки на цялостния рейтинг на возило.

При уличните състезания, където има повече състезания, ъпгрейдът на автомобила си идва „натурално“ тъй да се каже. Тъй като просто прогресирате напред и возилото ви става по-добро, без изрично да фармите. Но в онези гонки, в които има 4-6 налични дисциплини... си трябва грайнд. Хващате най-лесното състезание и го минавате отново и отново и отново. Който до един момент може да е някак интересен – докато се опитвате да подобрите рекорди на други хора. Но в един момент рязко става скучен.

Що се отнася до самите ъпгрейди, те са под формата на адски популярните днес карти, понеже... какво по-подходящо от карта с картинка на двигател, гума, спирачен диск или скоростна кутия, което да ви накара да се почувствате като своеобразен пилот-механик, който едва ли не сам построява своя състезателен автомобил?

Подобно на куп игри днес, най-вече мобилни, ние имаме няколко вида карти. Зелени – обикновени, които нямат специални бонуси; сини, които осигуряват един бонус и лилави с два. Освен това всяка карта има и някаква стойност, която в общия случай е най-важна.

Именно тя показва с колко ще се вдигне ускорението, максималната скорост, конските сили и други на нашия автомобил. И с колко ще се намали спирачният път да кажем. Реално механиката в The Crew 2 е малко по-проста от тази в Need for Speed: Payback, понеже тук основните числа на картите ни интересуват най-много, а пък вторичните бонуси дават примерно 1.5% увеличено нитро и разни такива минимални бонуси, които не са супер осезаеми. Да, в ендгейма трябва да фармим по-редките карти, но в останалото време просто екипираме онези с най-високи чисълца без да му мислим много.

Като стана дума за картовата система и грайнда за компоненти на автомобила ни и сравнението с Need for Speed: Payback, нека кажа, че The Crew 2 има някои положителни и някои отрицателни страни. От една страна тъпо е, че в играта на Ubisoft няма как да си купуваме по-яки компоненти – нужен е само грайнд. Също така не можем да чупим ненужните такива и от чарковете им да крафтваме нови, както беше възможно в Need for Speed: Payback.

От друга страна пък в The Crew 2 всички отключени карти са налични за всички возила от един и същи клас, които притежаваме. Което все пак е добре. При купуване на нов автомобил можем директно да го „назобим“ до макс, докато в Need for Speed: Payback стартирахме от кота нула за всяко едно превозно средство, което беше мега досадно и откровено тъпо измислено.

Тъй или инак заговорих за фарма – нека кажа, че в The Crew 2 не е досадно много. Говоря не за компонентите, ами за сдобиването с достатъчно кинти за още автомобили. Една от критиките ми към The Crew беше именно това. Че минават прекалено много часове и яко грайнд, докато мога да си купя едва втория автомобил. Който можеше и да се окаже пълна бракма.

Тук не е така. Може би около час геймплей ни осигурява към 300 000 пари, с които си взимаме прилични до топ возила за повечето режими. Това време е тамън достатъчно да ни стане скучен някой режим и да можем веднага да прескочим към друг. Всъщност и това са най-добрите часове пред The Crew 2 – началните 5-6-7. В които тепърва усещаме от всичко възможно, налично в заглавието.

Скучното обаче идва, когато някъде там около десетия час играта ни сервира един пенис без вазелин, който идва под формата на изискване за фарм. За какво иде реч?

Всяко състезание има препоръчително ниво за мощност на превозното ви средство. В зависимост от режима максимумът е различен. Моторите например не могат да надвишат 75 точки. Уличните возила имаха максимални към 340 или нещо подобно, ако не ме лъже паметта. При драг – към 400 и тъй нататък.

Лошото е обаче, че ако тръгнете да се дърпате с автомобил, който няма нужните точки мощност – доста често шансовете ви за победа са илюзорни. В тези случаи противниците просто ви издухват и можете да биете само на онези писти, на които има преки пътища, които ви осигуряват безпроблемно победата. На повечето трасета дори и да сте десетина-петнайсет точки назад сте като цяло обречени.

Тази простотия е същата като в Need for Speed: Payback, където също уж има някакво ускорение на автомобил, някаква максимална скорост, някакви конски сили – но в състезание тези числа са ирелевантни. Едно возило може да е със секунда по-бавно от друго при ускорение до 100 и с две по-бавно на четвърт миля, но ако цялостните ви точки са достатъчно високи – вие имате солиден шанс да спечелите. И обратното – няколко точки под препоръчителното и противниците ви автоматично се оказват мега бързи.

Така е супер смешно, когато в The Crew 2 минете едно и също състезание поредни пъти – първо с недостатъчни точки на автомобил, после над препоръчителните. Дори и времето ви на завършване да е еднакво, то в единия случай ще сте с няколко секунди преднина, а в друг – назад с 4-5.

А защо се случва всичко това? Понеже в The Crew 2 състезанията са замислени по такъв начин, че вашите умения не са от толкова голямо значение. Далеч по-важно е дали сте изфармили достатъчно точки за автомобила си. Което влияе директно и на изкуствения интелект.

Който е най-скапаното нещо в The Crew 2, както посочих по-рано в статията. И вече е време да поговоря за него.

На пръв поглед виждаме най-обикновен rubberband осран кенеф. А именно – когато сте на задна позиция AI-то ви изчаква, колкото да има интрига в състезанията. Дори и да правите много грешки. В момента, в който вземете първото място пък вашите опоненти магически стават супер бързи и колкото и чисто да карате – винаги ще ви настигат и дишат във врата.

Нещата изглеждат такива на пръв поглед, но реално са още по-лоши!

Вече споменах какво се случва, ако колата ви е под препоръчителния левъл за състезание – тогава просто ви издухват. И горе-долу можете да се борите за нещо от рода на петото място максимум, понеже лидерите вдигат нереални скорости и взимат завои със стокови автомобили, сякаш са болиди от Формула 1.

Но това не е всичко.

Огромен брой от състезанията изглеждат яко скриптирани. В определени точки от трасето противниците ви винаги ви настигат, когато понякога ако сте на първо място директно се телепортират зад вас! Да, точно така – в някои гонки гледах радара и както имам 4-5 секунди преднина и никой зад мен, така изведнъж тя е стопена до под секунда и всички са зад гърба ми.

Имаше например и едно рали крос състезание, където мога да завия наляво или надясно. Единият път явно се считаше за „правилния“ и ако мина по него си запазвам преднината. Ако мина по „грешния“ противниците развиват супер скорост и всеки път минаваха съвсем малко пред мен по един и същи начин!

Скриптираността ясно си личи и в най-дългите състезания. Те са подобни на специалните мисии в Need for Speed: Payback – по време на тях сменяме няколко возила и идеята е те да бъдат предимно зрелищни. Например тръгваме със стоков автомобил, сменяме на лодка и накрая завършваме с офроуд возило. Да, обаче точно при тези гонки на определени моменти от картата винаги стават еднакви неща. На едно място трупаме магически преднина, когато противниците сякаш нарочно спират. След това ни настигат винаги – дори и да означава да се телепортират. В някои състезания на определени моменти, особено преди края противниците имат навика да придобиват космическа скорост. И да ни бият точно на финалната права.

Когато става дума за надпревари по 10 минути, в които трябва задължително да бием подобен момент се усеща като паве в челото. И иронично нерядко изпадах в ситуация, в която трябва да чийзвам – да оставя нарочно 1-2 автомобила на AI-то да са пред мен във финалната минута, за да не могат да развият свръхзвукова скорост. И да ползвам нитрото преди финалната права, преди да се сетят да влязат в режима от Бързи и яростни 2, когато с натискане на копче автомобилите влизаха в хиперпространството.

Някои биха нарекли това „тактика“. Аз го наричам „досада“. Всъщност това е думата, която може да опише много от състезанията в The Crew 2. Досада.

В една част от случаите – особено при „трудните“ състезания – AI-то е залепено като с ластик зад вас и колкото и да дръпнете напред се връща зад вас. От което реално и този тъп вид изкуствен интелект се нарича rubberband. Но безумното е, че в The Crew 2 вашите противници са като с биполярно разстройство. В едни състезания са мега агресивни и сякаш точат свръхестествени сили от вселената, с които да правят возилата си нереално бързи. В други са премазани като самотна майка, родила седемзнаци и не им дреме дали ще завършат на 15 или 30 секунди зад вас. Абсурдно е как примерно първото състезание в един режим изисква от вас автомобил с да кажем 120 точки, вие имате такъв със 170 и го взимате с 10 секунди преднина. И след две състезания условията са същите, но едвам-едвам с перфектно каране печелите с 1 секунда преднина. Числата в The Crew 2 не означават нищо.

Така във всеки един момент в The Crew 2, в който изглеждаше, че е възможно да поиграя за кеф несъмнено идваше момента, в който AI-то изпива цялото удоволствие от рейсинга. Дали заради своята супер пасивност, при която се състезавам сам със себе си или заради своята мега агресия, при която се телепортира абсурдно зад мен.

Едва ли има нужда да пиша, че противниковите автомобили се усещат като 10-тонни, когато се блъснете в тях? И че в общия случай трябва да се молите да не хвръкнете на майната си при леко докосване с тях? Да, най-вероятно няма - понеже в модерните рейсъри такива са стандартите. Е, поне така ни принуждават да караме чисто. Когато ни е страх да се докоснем до противник, незнаейки какво ще се случи.

И човек би си казал тук – „То хубаво, ама поне можеш да се състезаваш с други хора, нали“? Не. Не можеш. Не и пряко. Докато оригиналният The Crew имаше PvP, макар и супер лагаво и в което от сто опита не знам дали завърших и един път състезание нормално, то в The Crew 2 няма нищичко! Някога сме щели до края на годината да получим опция да се дърпаме с други хора. През декември. Когато ще е чудо, ако играта още е актуална по какъвто и да е начин.

А когато няма PvP единствената следа от другите истински хора са ранглистите за дадено трасе, в което научаваме кой е направил най-доброто време. Да, гличовете са адски много и времената, които ще видите като номер едно са практически невъзможни за подобряване без да гличвате и вие. Най-честият начин за чийтване е с ресетването на автомобила – ако застанете на определени места из някои по-дълги трасета и ресетнете, играта ви премества понякога и километри напред (особено ако има доста завои). Така с достатъчно проба и грешка можете да спестите дори и минути.

Все пак въпреки гличовете е забавно да се пробвате да влезете поне в топ 1000 на дадено състезание (поне аз предполагам, че няколко стотици до хиляда души са гличвали, другите са изкарали времената си с нормално шофиране).

Но от друга страна – като за изискваща постоянно онлайн връзка игра толкова скромните PvP възможности са разочароващи. Да, чат-пат из виртуалния свят можем да срещнем някой друг автомобил – но обикновено сме в сесия с 2-3-4 човека максимум! Тоест те не спомагат светът да изглежда особено по-жив. И да, можем да минаваме гонки кооперативно, стига да сме се сприятелили с някакви хора – но това също е нещо, което не толкова много собственици на The Crew 2 практикуват. И е по-скоро отбиване на номера, отколкото истинско мулти.

Тъй като съм почнал на критична вълна – нека продължа и с управлението на автомобилите. Едва ли има нужда да казвам, че то е супер аркадно, типично за рейсърите в днешно време. При стандартните автомобили не очаквайте някакъв особен реализъм в поведението на пътя. Не очаквайте и специална нужда да се ползват спирачки – те са ни нужни по изключение само в някои супер остри завои и то ако се престараете ще ви задминат няколко човека като пътен знак.

Такова нещо като физика няма. В супер много състезания дори и с топ клас автомобили можем да скачаме и летим по 50 метра с тях, падайки върху асфалт. Айде, не очаквам някое возило да се размаже и да се превърне в тоталка при подобен скок. То реално в The Crew 2 щети няма. Освен чат-пат надиране на автомобил, което не влияе на скоростта му. Но пък поне при такива скоци да подскочи един-два пъти някоя кола... не. Лети автомобилът, пък пада, пък се залепва като магнит за асфалта. Толкова нелепа аркадност, мама му стара. Преди дузина и половина години дори и този тип игри се правеха с повече старание.

Реално автомобилите в The Crew 2 се отличават предимно с това колко маневрени автобуси са. Но има и други возила. Да, разнообразие има. Но управлението не е никак впечатляващо.

Мотоциклетите например така се лашкат, че направо можеха да ми докарат морска болест. Състезанията с тях ми идваха малко множко.

Самолетите – тотално аркадно управление. Ако трябва да го оприлича на това в Grand Theft Auto… Grand Theft Auto: San Andreas примерно – реално няма база за сравнение. The Crew 2 прилича на някаква непретенциозна Steam игра за 2-3 евро в самолетния си аспект. Аркада и дървения до шия.

Лодките – честно казано те бяха по-адекватни от самолетите. Но при състезанията с тях AI-то в общия случай идваше прекалено досадно, а и все пак тях ги имаше колкото да се каже, че ги има. Ако трябва да съм честен – самолетите, макар и дървени, ми бяха далеч по-приятни от лодките. Които мога да сравня с някое излишно малцинство или пък джендър в сериал или филм, което няма абсолютно никаква смислена роля, освен да запълни определена квота. Е, лодките са нещо подобно в The Crew 2.

Нека отбележа все пак, че разработчиците Ivory Tower не са се опитали да направят един копи и пейст с играта си. Напротив. Има немалко подобрения, сравнено с оригиналния The Crew.

Тъпата история е хвърлена в кофата и има съвсем повърхностна такава. Въпреки че поради тази причина играта изобщо няма причина да се казва The Crew, понеже в първата част поне имаше някаква логика, сега тя липсва. Но както и да е.

Фармът в двойката е намален. Както и е премахната нуждата от странстване по 10-15-20 минути през картата, докато отворим нова локация. Сега просто се телепортираме там, където има нови състезания. Което пък означава, че прекарваме по-малко време в разкриване на виртуалния свят... но аз винаги предпочитам да не ми се губи времето изкуствено. Ако се замисля – Need for Speed: Payback успешно успяваше да ни накара да разкриваме виртуалния свят и fast travel-ът беше така интегриран, че все пак да можем да се насладим на вариацията на Лас Вегас в играта, без да ни става досадно. В The Crew 2 това не е постигнато...

...и мамка му, исках да кажа нещо положително, ама пак се впуснах в критики.

Та Ivory Tower са се опитали да направят нещо по-добро. Идеята за мотори, лодки, рали автомобили, самолети също е нелоша.

Но по дяволите, Grand Theft Auto V така брутално вкарва The Crew 2 в малкия си джоб, че отрочето на Ubisoft изглежда дилетантски. И дори GTA V не е откровено рейсинг игра. Управлението на всяко едно возило в заглавието на Rockstar е толкова вселенски по-добро, усеща се толкова различно. В The Crew 2 единствено „реалните“ автомобили са някак приятни за каране. Като за мега аркадна модерна игра. Останалите... прекалено ярко се усеща, че ги има, колкото да ги има. Плюс това малкото разнообразие на състезания е допълнителен минус.

Особено и като се има предвид, че и към момента наличните надпревари в почти всички режими изглеждат адски еднообразни. Почти няма някак отличаващи се трасета. Нещо, което да запомните. Да си кажете – „Уау, баси якото“. Ако трябва да съм честен – мога да се сетя за някои доста яки маршрути в The Crew, но не и в The Crew 2. Повечето улични състезания са просто малко завои през еднакви сгради и айде – край. Офроуд състезанията – карате през гори, които не се отличават особено една от друга. Лодките – през разни еднообразни канали. И тъй нататък. В уличните надпревари има уж алтернативни маршрути, но те са толкова зле направени, че NFS: Porsche Unleashed слага The Crew 2 в малкия си джоб.

И тук мисля идва времето за финалните думи. Но преди тях, както повеляват традициите – малко за графика и звук.

Визуално The Crew 2 е окей, ама не впечатлява с нищо. Детайлът при оформлението на автомобилите прави добро впечатление. Но в днешно време почти всеки красив рейсър може да се похвали с фотореалистичност на возилата в него. От друга страна виртуалният свят не впечатлява, а физиката във всичките си аспекти е зле. Блъскането на различни предмети из света на The Crew 2 изглежда архаично, а допълнителен минус е, че в духа на 2000 година не можете да предположите кой обект е невъзможен за бутане и кой се събаря като фиданка. Например в традициите на рейсърите уличните стълбове падат, дори и да ги ударите с мотор – но за сметка това някое дръвченце с дебелина на китайска пишка преобръща 3-тонен джип, сякаш се е ударил в бетонена стена.

Звук... не мисля, че съм достатъчно квалифициран да говоря за това дали автомобилите звучат автентично. Цялостните ефекти не ни помагат да се потопим в атмосферата, а пък саундтракът варира между посредствен и кратък/еднообразен. Need for Speed: Payback се справяше много по-добре откъм звук.

Ако трябва да тегля чертата – мисля, че Need for Speed: Payback е определено по-добрата рейсинг игра, сравнено с The Crew 2. Двете, реално, са почти еднакви. Направо клонинги. Аркадният рейсинг в последните години ми се размива прекалено много, за да си правя труда да помня кой от кого е взаимствал. Но все пак NFS: Payback по-често ме караше да чувствам удоволствието от състезанията. Кефът от това просто да си шофирам из виртуалния свят. И предложи някои доста яки мисии в стил Бързи и яростни. The Crew 2 гони подобни ефекти, особено когато сменяме няколко превозни средства в една и съща мисия – но не докарва тръпката. Да не говорим, че поне Need for Speed: Payback в кинематичните моменти не ни вкарваше юмрук в задника – оставяше ни да им се кефим, без да ни кара да преиграваме и да вкарва ненужно предизвикателство. Докато The Crew 2 успява да интегрира възможно най-гнусното AI в онези мисии, които уж трява да са зрелищни. Резултатът от което е час преигравания, псувни и нулев постигнат търсен ефект.

От друга страна – Need for Speed: Payback играх преди по-малко от година и вече тотално се е размил в спомените ми. The Crew 2 се разми за две седмици. Може би онези фенове на рейсинга, което се кефят на всичко с коли си струва в един момент да си вземат The Crew 2 като му падне цената. Колкото да погледат возила, да се опитат да изкарат някое добро постижение на дадена писта (въпреки армията гличъри). Но за всички останали, които чат-пат се кефят да цъкат аркадни рейсъри – The Crew 2 реално не предлага нищо особено.

Първата част се опита да бъде социална и да има история. Провали се титанично и в двата аспекта. Но все пак за някои хора беше приличен рейсър. И ако се замисля – в основните си състезателни механики The Crew 2 беше доста по-малко дефектен от двойката. Която от своя страна е съвсем безлична.

Не е продължение като продължение. Мулти елемент почти няма, както и социален такъв. Опитът да се отличи е с разнообразието на превозни средства, но то е повърхностно. И в крайна сметка какво остава?

Едно продължение, което го има, колкото да го има, но това е всичко.