Игри като The Darkness 2 показват с пълна сила защо "шутър" е лоша дума днес. Да, вложено е някакво старание в неособено стандартния визуален стил, но пък почти всичко друго е сериозно претупано и скучно. Дори и на високи детайли, графиката на The Darkness 2 е грозна. Когато ги намалите... зле, зле, зле. Прилични звукови ефекти, неособено впечатляваща гласова актьорска игра. Move along people, nothing to see here. Геймплеят на The Darkness 2 е класически за модерен шутър... първите 2-3 часа са интересни, след това нещата навлизат в скучен коловоз... докато най-накрая просто не ви пука за играта. А, да, това се случва след има-няма 6-7 часа! Поредният шутър, който ще бъде забравен адски бързо. Толкоз. Как се прави шутър в днешно време? Много просто – хваща се добре познатата и издоена концепция, слагат се едно-две нови неща и хоп, айде на конвейера.

The Darkness 2 е точно такава игра. Има точно 1 нещо, което не е до болка познато от други шутъри... и толкоз. Финито. Всичко останало е стандартно, като по учебник. И в резултат след някой и друг час, играта се превръща в един вид задължение. Отново.

Но какво е единственото нестандартно нещо в заглавието? Нека започна с него още от началото. Иде реч за добре познатите от първата част 2 пипала на главния герой Джаки, представляващи физическа манифестация на The Darkness (или Тъмнината). Става дума за някакво си антично зло, което се помещава във вашия персонаж и което бива отключено след опит той да бъде затрит в началото на играта.

Та, въпросните 2 пипала ви осигуряват някои допълнения към традиционното пуцане. От една страна, с тях можете да млатите вашите врагове от близко разстояние. Приятна екстра ас и разнообразните екзекуции, които същевременно ви дават бонуси като муниции, кръв, временен щит от куршуми и т.н.

Освен това, пипалата ви дават възможност да вдигате различни предмети и да замеряте с тях враговете си. Става дума за тръби, с които да ги пронизвате, гърмящи кашони, с които да ги правите на пихтия и т.н.

И... ами, всъщност, това е! Това е всичко нестандартно в играта. И дотам. Шибаните 2 пипала на главния герой. А останалото? Просто класическа пуцня! Ходите напред в сред хипер линейните нива, чистите поредната стая с врагове и това е.

Естествено, имате разни оръжия, които за съжаление са супер стандартни – калашници, узита, патлаци и помпи, като можете да носите 2 от по-леките в едно и също време. Има и дърво с умения – това ги окачествявам като нещо стандартно за модерен шутър. И ето ви я цялата игра.

Да, наистина, шибаният жанр се нарича FPS и именно това се очаква от него. Стрелба. Но след като овладеете използването на пипалата... ами нещата стават просто досадни.

Защо?

Ами първо, както обикнвено, играта е лесна. Поне на PC. Причината за това е повече от банална – в последните години балансът на FPS-тата се прави за конзоли и никой не ебава да сложи истинска последна трудност за PC. В резултат се разхождате като Бат Рамбо напред, без да умирате в почти никой момент. Автоматично регенериращата се кръв е налична  също както всяко модерно FPS, а пък гадовете са тъпи като гъдулки. Не само това, но и винаги „неволно” главите им се подават иззад прикритията, което чисто и просто си е обида за всеки PC геймър. Да, наистина на конзоли е приятно да успеете с 300 зора да се прицелите достатъчно прецизно, за да опуцате тиквата на някого... но за щайги е друго. Въпреки че с годините мерникът ми доста е заслабнал в тоя жанр, то пак в 3/4 от времето се наслаждавах на надписа headshot.

Второ, пипалата не са достатъчно интересна механика, че да разнообрази достатъчно геймплея. Да, в първия час и нещо са доста интересни, но след това нещата стават банални. Някой лош се приближава, бам един удар по него, бам класическа екзекуция и айде. Или пък лошите са далеч, нямате никакви патрони, хващате нещо и ги замеряте. Да, първите пъти го има ефекта „уааау”, ама нататък е... „пффффф, пак ли”.

И трето, RPG елементът в играта е направен глупаво. Просто защото благодарение на него Джаки става още по-силен, а пък враговете ви са все същите бастуни. Да, нататък почват да носят разни каски и да държат повече на бой, но какво от това? 4-те дървета дават неща като броня, увеличена огнева мощ, възможност за получаване на повече кръв при изяждане на сърцата на лошите (яко изпълнен елемент, между другото) и т.н. Или с други думи, подобно на серията Assassin’s Creed, с напредването на играта вие ставате хипер силни, а противниците ви са все така малоуми.

Не само това, но и точките опит са някак... никакви. Просто ей така си валят без да се опитвате, вие отключвате там разни умения, без да ви пука кои точно и така. Сиреч, не е положено каквото и да е усилие в този елемнт – напротив, този елемент е доста претупан. Мързеше ме да пробвам, но съм сигурен, че играта може да се превърти спокойно на последната трудност, без да развивате каквито и да е умения...

И какво да кажа още... ами, скука. Започва да става банално повтарянето на Bulletstorm от моя страна като пример за добър шутър, но истината е, че тая игра ме дърви. Просто защото престрелките са интересни, изискват креативност и наистина човек може да остане без куршуми, ако не убива гадовете възможно най-извратено на последните трудности. В The Darkness 2? Просто вървите напред, нижете глави и толкоз. Муниции има безброй, разнообразието от противници е скромно, няма достатъчно разнообразяващи геймплея механики. И накрая играта свършва. Йее.

Всичко това щеше да е добре, ако имаше и някаква интересна история, но уви. Поне мен не ме изкефи и грам. Сигурно 1 час от играта се състои в разни празни и скучни разговори, които са очевидно губене на време. Все пак, в игрите има едно такова нещо, наречено шибано темпо. Или с други думи, историята да е разделена на равни порции между престрелките и то по няколко минути – колкото на човек да не му стане скучно.

В The Darkness II, когато минете някоя мисия, има сигурно 10-15 минути бля-бля-бля, пък Тъмнината, пък как го обхваща, пък някаква конспирация на антично Братство, което иска да я запази за себе си и т.н. Тъпо е.

Нямам нищо против игрите със сюжет – напротив, кефя им се. Ама когато нещата са балансирани. Не в стил The Witcher 2 да те залеят с 10 тона диалози, а пък геймплеят да е 20 минути на час.

Е, за щастие, в The Darkness II сте по-активни, но пък мисиите все пак не остават особено дълги. Ако се пуснете на предпоследната трудност, то можете да се носите като Рамбо напред и да унищожавате всичко. На последната е  нужно малко повече внимание, но нищо, сравнимо с шутърите от едно време, които просто те скапват без право на прошка.

Или с други думи, темпото си остава зле – това след 40 минути стрелба да ти изсипят 10-15 минути алабаланици си е безумно и досадно.

Не само това, но и играта е традиционно кратка. Не съм сигурен дали иде реч за 6-7 часа или повече, но числото си е някъде там. С други думи, за уикенд и нещо и край, вече сте я изиграли. Като се има предвид и скучната бойна система плюс ниската трудност, благодарение на която за сефте минавате всичко на трудност дон (последната)... то няма защо да разцъквате отново играта!

Примерно в един Bulletstorm хем има трудна последна трудност, хем и самата механика на играта предполага минимум 2 изигравания. И сега ми се приигра за 3-ти път тоя култ от последните години! Просто защото убийствата са интересни, забавни, кървави... както си му е редно. И ви се ще да видите какво би било, ако се развивате на различни пушкала.

В The Darkness II го няма това. Едно минаване и сте видели всичко, ама баш.

Да, има някакво мулти – също традиционно изпълнено в лицето на един кооперативен режим. То добавя около 2 часа геймплей, което по всички параграфи е супер малко. В тоя режим можете да изберете 4 клиширани персонажа, с които да изпълнявате различни мисии, показващи различна перспектива на събитията от главната кампания. Като цяло, това е сложено колкото да се каже, че има някакво мулти... знам ли, някакъв хаотичен детмач може би щеше да е по-интересен. Щеше да добави едно 20-30 часа геймплей, преди да ви омръзне тотално... тъй като кооперативката и сингъла са общо под 10-те часа.

Но нека преди да завърша да завърша с графиката. Четох из разни места, че била рисувана ръчно, cel-shading за комиксово усещане, ала-бала. Както обикновено аз трябваше да намаля някои детайли и гледката беше гнусна. Дори и на макс не е нищо специално. Не усетих някаква потапяща атмосфера или т.н. – да, има си силните моменти, но като цяло посредствено.

Като звук? Ами, пак посредствено. Гласовата актьорска игра в по-голямата част от времето не блести, ефектите са си напълно нормални. Абе, сиво и толкоз.

Заключението? The Darkness II не си струва покупката и от руските сайтове... която дефакто излиза колкото това да прекарате 1 ден навън, изпивайки 7-8 бири в заведение с подходящо мезе. Просто стандартен праволинеен шутър. Да, играта не е лоша. Не е някаква помия. Но пък и реално може ли да се обърка нещо при създаването на FPC? Ако се вложи приличен бюджет... то нещата все някак се ядват.

Но не вярвам, че изкуството трябва да изглежда така. На конвейер, колкото да се приберат парите на хората, без да се правят каквито и да е опити за въвеждане на нещо ново... тъй че хейт ревюта и така.