Което звучеше направо като мечта. Но ето, че има и уловка, вкарана наскоро. Можем да върнем игра само ако сме играли до 2 часа на нея. Или абсолютно същото нещо, което предлага и Steam.
Естествено двуседмичен период за връщания на игри без оглед на прекараните в тях часове звучеше... невъзможно. Най-вече защото всеки може да изиграе нещо спокойно и да го върне.
Но от друга страна - двата часа в Steam почти винаги са крайно недостатъчни да си изградим мнение за продукт. В общия случай това може да послужи за бенчмарк как нещо върви на хардуера ни и то евентуално (понеже най-рядко тежките и/или бъгави зони са към средата на игра, не в началото). Дали нямаше да е добре Epic Games Store да предлага едно 4 часа например? Може би 5?
Самият магазин наскоро се сдоби с първи AAA ексклузив - The Division 2. Все пак Epic Games Store все още е доста... базов откъм функционалности. А неща като потребителските ревюта например са от ключова важност днес.
Още по темата
Ще видим, де. Преди години и Steam изглеждаше като най-тъпата идея в света, беше бъгав и скапан, ама днес е друго.
Но да, аз предпочитам Steam в общия случай, понеже определено е по-добре всичко да е на едно място. Не 5 клиента различни да имаш, да се чудиш оная парола каква ти беше, пък тази...
Като гледам обаче за жалост индустрията доста успешно е наложила на игрите да се гледа по-този начин, защото това позволява да се правят точно такива "игри" за правене на бързи пари - без replay value, без някакви геймплей механики подтикващи мисъл или креативност, ако има кеф да не е от самото игране, а от любопитство какво ще стане с персонажите, възможност лесно да се мислят епизоди и продължения, които са още от същото и т.н. Абе холивудският бизнес модел в повечето модерни ААА сингъл плейър игри не ме кефи
Проблемът тук е конкретно с политиката на фурнаджийска лопата, която предприема Епик. Да не говорим, че са ми в блеклиста(не че този блеклист засяга някого, освен мен) заради налагането на временна ексклузивност на игрите в стора си.
Виж, ако играя 4 часа, то обикновено формираното тогава мнение си остава същото и след 20-ия час. Просто виждаш как се отваря играта, скучните игри почват да втръсват именно около третия/четвъртия час, като същевременно по-бавно започващите игри се отварят точно тогава.
Но и зависи от гледната точка. Аз все пак купувам доста игри, които съм почти сигурен, че няма да ми харесат. Докато болшинството геймъри не го правят. А взимат онова, което са почти 100% сигурни, че ще им хареса. Тъй че кой знае.
П.С. Апропо за мен гледането изобщо никога не помага по никакъв начин. Никога не мога ни най-малко да формирам мнение за игра по стриймове. Нещо ми се струва потенциално яко като го гледам, но като го цъкам ми е скучно и дървено. И обратното. Diablo II вероятно е най-скучната за гледане игра за мен, но същевременно любимата ми за играене...
Това може би е малко крайно и вероятно пропускам нещо което може и да ми допадне, но така ли иначе нямам вече толкова време да пробвам всичко което излезе, да не говорим пък финансовата тежест ако тръгна да го купувам и не на последно място е преубедеността ми че новите игри от последните 10+ години са си булшитове (което не е винаги вярно, разбира се)
Стриймовете и видеата в интернет са най-бързия и неангажиращ начин човек да си създаде представа за какво става дума, но дейстмително не винаги създават точна представа. Примерно Project Cars ми изглеждаше като някакъв шедьовър в рейсинг жанра, а като го разцъках си казах ебаси шита. Или обратното - като гледах първия Prototype си мислех че това е ебаси тъпата детска игричка, а като го ръзцъках на щайгата на един приятел играта ми стана една от любимите