Тя май си е излязла напрaво за PS5 Pro, но са нямали право да го кажат на премиерата
Или директно изцяло да махнат мъжО и да играеш само с женската (което всеки нормален човек следва да прави).
Разликата е огромна, нещо като да гледаш нашите некадърници в Ефбет лигата и примерно да гледаш финал на Шампионска лига. Все едно гледаш друг спорт. Тук е все едно играеш друга игра.
Можело да изриташ Джони от колата... аз кола никога не карам в Пънка, толкова е трагично управлението й, само и единствено карам мотоциклет. Като най-важното нещо в играта е да идеш на офрендата на Джаки, за да може старицата да ти даде ключа на мотора му
Аз явно не съм нормален, понеже си цъкам с мъжко. Летиан, гледай джойстика да не лепне докато цъкаш.
Именно.
И аз преди мислех като теб..., когато бях на 12 години. Сега в момента, геймплеят ми е също толкова важен колкото и историята.
Но като си гледам сега игрите, които последните години играя, сякаш давам и аз приоритет на някаква по-запомняща се и емоционална история - нещо, което да можеш да разкажеш на събеседник както разказваш филм или книга. На приятелката ми реших да разкажа за Death Stranding, например и се усетих, че даже не знам откъде да подхвана историята и как точно да я представя - че какво е самият дед страндинг, защо Сам е с това бебе в буркан, защо хората живеят в бункери и няма животни, че и по-надълбоко като задълбаеш за всичките метафори за отчуждение и проблеми с общуването между хората и т.н...
Английския го чатках много от ранна детска вързраст, заради Cartoon Network и много писане на преводи в училище. До 10-годишна възраст, вече го говорех свободно.
Иначе тогава, имах доста по-малко тъпрение. Като минех историята на една игра, приключвах. Геймплея не го ценях толкова, нито страничния контент.