Което само по себе си не е задължително да е нещо лошо, стига да имаш достатъчно стимул да продължаваш, за което се изисква точно това, от което се опасяваш - че история и персонажи/диалог не са особено силни.

Имай предвид, че не е задължително да е платено, за да е твърде позитивно. Аз примерно съм казвал, че догмата има проблеми, но реално и на мен ми се доближава до Elden Ring-a като преживяване. Не в смисъл на битки, а в смисъл за подход към отворен свят и подход към експлорейшън в него. Към странни системи, които сработват интересно. Дори ако щеш по-малкия фокус върху история, която дори не ти е водещата мотивация за проучването на света(поне при мен).

Пустинята ми изглежда на подобен тип игра. Един вид "игрова" игра, не знам как да го кажа по-нормално. Един вид фокуса е върху суровия геймплей, върху системите и взаимодействието с тях, които реално формират начина, по който я играеш. Съпоставено с по-"филмовите" игри, където не е задължително геймплея или света да е лош, но историята и разказа и са много по-важни.

С това казано, Пустинята може обективно да е лоша игра, ще се разбере скоро, но от видяното до момента предполагам, че ще ми хареса поне колкото Догмата, защо не и повече.

Да, Пустинята изглежда по-скоро коктейл, въпросът за мен е да е направено добре и да ме забавлява. То и Drago Age Inquisition, ми лъхаше на сингъл ММО, ама в крайна сметка ми хареса. Даже съм я преигравал. Аз съм настроен позитивно и ще я играя тези дни(има малко по-евтини ключове та да спестя болката в случай, че не ми хареса), но пак от видяното ми се струва, че съм им в таргет групата