По въпроса за по-добрите режисьори - ти сам си споменал няколко. На Тарковски едно гледане на Сталкер е повече, отколкото да те вържат на стол до края на живота ти и да ти въртят пред очите филмите на Нолан.
Любим режисьор не е същото като "най-добър режисьор". Прави разлика между двете. Аз например обожавам да гледам Серджио Леоне и Майкъл Ман и бих ги защитавал във всеки форум, просто защото съм фенбой. Но съвсем не смятам, че са сред най-добрите режисьори, особено вторият.
А и въобще да се сравняват така произведения на изкуството не е редно. На теб нещо ти "кликва", на мен не. Така че реално е много трудно да се правят класации, дори Dandelion ако го помолиш да ги степенува режисьорите, които смята (аз също) за по-добри от Нолан, ще му е много трудно
И нещо последно ще кажа - според мен се палиш малко повече от нужното, за да може да мине оценката ти за обективна. Това, че не харесваме Нолан не означава, че трябва да засипеш с помия нашите любими филми и режисьори, за да сме квит Гледай каквото ти харесва и ние така.
Та това е спор, който не може да бъде разрешен. Особено и като се има предвид, че и холивудските режисьори имат филми, които правят за пари и такива, които правят за удоволствие. Примерно Munich е страхотен филм, конфликтът между евреи и палестинци е показан в дълбочина, преди да го гледам имах съмнения дали няма да го направят "добрите пичове евреите" заради Спилбърг, но не. Ама каза ли се нещо за този филм? Не, акцентира се на дъвките, които прави Спилбърг (май предимно в ролята на продуцент, не режисьор вече). При Нолан поне за мен The Dark Knight Rises крещеше - "ИскАхте трилогията на батман, мрънкАхте, мрънкАхте, ей ви я сега, кефете се и ме оставете да си правя нещата, които искам". Четох, че Нолан искал да прави други филми, ама от студиото го натиснали първо да е Батман, че да си вземат милиардите и това си личи по крайния резултат. И втория Батман го прехвалиха до небесата заради смъртта на Леджър, а реално само той го изнесе на гърба си и останалото беше плява (и показа, че Нолан е уморен от този тип филми). Ама третият...
П.С. Mulholland Drive си е километрична дискусия сам по себе си. Не мисля, че може да се сравнява с творчеството на Нолан, защото в крайна сметка Нолан прави филмите си така, че да има някаква идея и смисъл в тях. Mulholland Drive реално няма смисъл. Той е съчетание от две сюжетни нишки, всяка от които би могла да бъде смислена, ако изобщо се отреже другата, но всички моменти, в които двете се пресичат прави разделянето им невъзможно. Mulholland Drive е по-скоро като картина на Дали, на която има някаква извратена сцена, но няма смисъл да питаш "Какво означава това", защото най-вероятно не означава абсолютно нищо. Да, харесвам филма... ама е безсмислен. (Което твърдение за филм правя само за Mulholland Drive, понеже най-много мразя безсмислени филми - такива, в които ключови елементи от главната сюжетна нишка нямат смисъл или не са обяснени, че да "може зрителят сам да си реши какво се е случило всъщност".)
П.П.С. Мнението ми за Mad Max: Fury Road общо взето се препокрива с това на igra4, което е почти плашещо. Изнамерих го нейде назад в темата на 38 страница (в повече думи, отколкото мнението на igra4, разбира се).
Не мисля, че подобна класация означава много. От една страна е зле замислена (винаги най-популярният филм ще е на първо място, защото има най-голям шанс повече хора да се сетят за него и да го посочат), от друга - все пак 80% от критиците не са включили изобщо Fury Road. Също така - The Social Network на 5 място? Това е филм за едно гледане и толкоз, добър е, ама аз изобщо бях забравил, че съществува. Не знам как някой ще го посочи даже за най-добър за 10 години.
Както съм писал нейде назад 5 години в миналото, тоя филм не разбирам защо е толкова прехвален и никога няма да разбера. Добър като екшън, грим, декори, превозни средства, ефекти. Нулева история. Актьорската игра е на нивото на модерен български филм (с изключение на Шарлийз и още 1-2 актьори, сред които не е Харди).
П.С. Като чуя гласа на Джеймс Хетфлийд и нещо се чупи в мен. Същото е при Black Sabbath с Ози Озбърн, Manowar и още няколко велики групи. Но поне при тях, за разлика от Fury Road, знам какво не ми допада - гласа на вокалита/начина му на пеене, тоест нещо съвсем субективно.
Иначе по-нагоре Lethian спомена, че Робърт Патисън бил едва ли не насила бутан в киното. Всъщност е точно обратното - човекът страдаше години наред от синдрома "Титаник", който преследваше Леонардо ДиКаприо - при него заради Здрач. И дълги години беше недооценен, но последните 3-4 години направи няколко брутални роли в независими продукции и най-накрая заслужено му обърнаха внимание. Наистина няма слаба роля последните години, ето няколко страхотни изпълнения: The Lighthouse, The King, Good Time, High Life.