Чисто като описание ми звучи като някаква ром-ком глупост от сорта на филмите с Дженифър Лопес от 2000-те:

A young escort from Brooklyn meets and impulsively marries the son of a Russian oligarch. Once the news reaches Russia, her fairy tale is threatened as his parents set out for New York to get the marriage annulled.

Но ще го гледам да видя, щом го хвалите.

Феноменален е, няма нищо общо с тъпотиите на Дженифър Лопез. А за Майки Мадисън нямам думи, такова превъплъщение и изпълнение също не помня да съм гледал от златните времена на Чарлийз Терон в Чудовище и Наоми Уотс в 21 грама..
Като гледам, още го има по кината тази седмица, смятам да се размажа отново

Определено не е ром-ком Но е трудно да се опише като жанр. Странно или не, от другите претенденти Бруталистът най-много ми напомняше на него (и също доста ми хареса). Такъв един суров и минималистичен. Мацката е супер наистина и целият каст всъщност. Като за независим филм, направен с джобни пари, са постигнали максимума.

Много интересно, много малко хора оценяват положително този филм, на повечето им е скучен и тъп. Моето мнение обикновено е различно от това на Любо, но тук сме категорично на едно мнение, че филмът си струва

Хаха, да, даже и аз се чудих дали не съм се объркал нещо

Тва Анора не е ли няква Романтика ?

Излязъл е трети сезон на Wheel of Time, ако има фенове.

Романтика, колко да е романтика..

Гледахме с приятелката The Electric State - глуповата, но забавна семейна сай-фай приказка. Ако не друго, впечатление ми направи доброто ниво на CGI, което последните години иначе дърпа назад, спрямо филмите от 2010-те, че даже и някои филми от 2000-те имат по-добър CGI от съпоставими като бюджет съвременни филми, но това е друга тема.

Гледахме също първите два епизода на Zero Day - нов мини-сериал на Нетфликс с Робърт де Ниро. Почва доста добре. Хареса ми и де Ниро, който този път излиза от дежурното си амплоа на кисел, италиански тарикат. Самият сериал изглежда и чисто кинематографично и бюджетно повече като топ-продукциите на HBO/MAX, отколкото на средняшките нетфликс сериали, които бълват ежеседмично.

Гледах I'm Still Here - бразилският филм, който беше номиниран за Оскар. Само той ми беше останал от номинираните и най-накрая го намерих. Невероятен, един от най-хубавите филми, които съм гледал последните години. Със сигурност най-добрият за годината за мен. Анора беше хубав, но този е класа отгоре.

Рос, аз вчера изгледах The Electric State и много ме изкефи. Очаквах някакво страшно падение, а ме изненада супер приятно. Мили Боби Браун разцепи, въпреки че винаги ще си я свързвам със Stranger Things
Много готино и приятно филмче за разтуха след тежък работен ден.

Любо, записвам го за гледане, но доколкото знам е доста тежък, трябва да намеря не само време, а и правилното състояние на духа, за да го оценя подобаващо.

Да, тежък, но по много "безгрижен" начин. Точно това му е най-впечатляващото. Темата е сериозна, а филмът на повърхностно ниво уж не е, даже през повечето време е лек и весел, много малко сцени са директно по темата. А като стигнеш до финалните надписи - все едно са те ударили с чук по главата. Световно кино е това.

Някой тук дали е гледал сериала Paradise? Една приятелка ме натиска да го гледам и много се чудя

Преди малко изгледах "Wolfs"/"Вълци единаци". Скоро не бях гледал нещо, което да ме изкефи. Като сюжет нищо особено, но Клуни и Брат Пит са много големи и има много тънък хумор през целия филм. Препоръчвам

Уикенда гледах два филма, които доста ми харесаха - Trap на Шаямалан, уж рутинна история, но много готино разказана. Доста силно изпълнение на Джош Хартнет в главната роля.
След него гледах Caddo Lake - много интересен филм, усетих там повече препратки към Ефектът на пеперудата, няма да спойлвам, но сюжета се върти около странно блатно езеро, в което на дадени участъци преминаваш в друго времево измерение. Препоръчвам и двата филма за фенове на трилър филмите.
И си чакам с нетърпение новия Final Destination, задължителен ми е като огромен фен на поредицата:

Първо помислих, че е някаква сатира, но май не е. Подобни филми бяха стандарт 80-те и ранните 90 с Майкъл Паре, Дудикоф и старите класики с Чък Норис и даже си ги обичах като бях ученик и принципно нямам нищо против, но това сега ми изглежда някак абсурдно.