Гледах Одисея-та. Не съм фен на Нолан, смятам го за много надценен и честно казано филмите му след Черния Рицар са ми много meh. Това го казвам не за да плюя по Нолан, а за да стане ясно откъде изхождам като съдя филма. Честно казано ми надмина очакванията, ама не с много. Използването на черното Ленче, "мъжагата" Елиът и "актрисата с едно изражение" Зендая са си чиста проба маркетингов трик. И трите персонажа дали имат сборно 5 минути екранно време за 3 часа филм. И докато за Зендая, която за мен е загадка как е актриса при положение, че има буквално едно изражение, независимо от сцена, филм или персонаж, имаше обяснение защо е лицето на Атина, то другите са си 100% маркетингов трик.

За мен темпото на този филм е сбъркано. Сцени се проточваха излишно, други минаваха твърде бързо, и отиваха в крайност да се усетят като пълнеж.

Иначе, за да "зарадвам" Любо, баш спагети си е историята. 90% от филма е флашбаци и флашбаци на флашбаци. Започва с една сцена, към която се връща 5 пъти с вариации малко по-напред, малко по-назад та накрая да сглобиш парчетата. Не е нещо сложно, по-скоро го намерих за досадно от честото използване. Имам своя конспиративна теория, че Нолан нарочно го прави в опит да те държи буден.

Мат Деймън беше ок, но то и идеята във филма е не да го покаже като герой а... Като счупен ветеран. Другите не ми направиха кой знае какво впечатление. Може би Бърнтол ме изненада приятно като Менелай и Патинсън направи доста добър Антиной(искаше ми се да го фрасна).

Не съжалявам, че го гледах, ама и масовите оценки ми се струват твърде високи. И докато какво ти харесва и какво не е много субективно, особено когато е замесено изкуство, убеден съм че огромен процент от 10ките идват от същите псевдо интелектуалци, които обожават да миришат собствените си газове и обясняваха как Опенхаймер е най-великия филм в историята на киното.

Аз изгледах отново Inception, че се оказа, че приятелката ми не го е гледала и бих казал, че е от най-добрите му филми, заедно с Interstellar. Наистина доста яки идейки и някои неща ми бяха убягнали при предишните гледания на филма. Може странно да се стори, но точно Батмановата му трилогия смятам за от по-слабите му филми. Особено третата част е много зле. Опенхаймер е мега-скука. За гледане на кино става за един път - кинематография, музика, актьори ... всичко е топ, но очаквах да ми разбие сърцето, а в крайна сметка ми беше и на мен meh. След време си го пуснах пак като се появи в Нетфликс и на 10-тата минута го спрях.

Опенхаймер не е никак лош, но е далеч от нивото на шедьоврите на Нолан Инсепшън и Интерстелар (сред които вече слагам и Одисея).
Но най-голямото дъно на Нолан е и завинаги ще бъде Дюнкерк. Безобразно слаб филм за неговите стандарти.
Както беше написала Миа Халифа след излизането на филма - "Дюнкерк съква повече, отколкото аз съм съквала хуйове в кариерата си".
Найт, посочи ми филм, по-добър от Одисеята последните десет години? Щото така го изкара, че е за среден три. Да видим какво ще ми посочиш. Чакаме да изкараш някоя феноменална глупост като "Всичко навсякъде наведнъж" за по-велик

Рос, "you are waiting for a train... a train that will take you far away... It does not matter where this train will take you... How it can not matter? Because we will be together..."
<3

Dunkerk ми хареса много, бях го забравил. Нищо чудно, че не се харесва на феновете на Нолан - беше се опитал да излезе от релсите и да направи нещо с атмосфера.

Любо, страшна гняс беше! И наистина, всички дай хард фенове на Нолан не го харесваме, не съм само аз

То последните десет години почти само шитни излизат(от Холивуд),та дори и да е най-добрия за въпросния период,не е кой знае какъв показател.

Стана ми интересно, та пуснах според интернедите кои са топ филмите за последните 10-тина години и както Доктора казва, не виждам почти нищо, което да си струва, особено ако се сравнява с Холивуд от 90-те и началото на 2000-те:

Parasite (2019) - не, че е лош или нещо, но честно казано не можах да го изгледам
Mad Max: Fury Road (2015) - малко учудващо това заглавие, че в такъв списък, но мен много ме изкефи.
Everything Everywhere All at Once (2022) - понякога разбирам защо разни тъпи (за мен) филми се харесват, но тази глупост точно е загадка за мен
Get Out (2017) - не лош трилър/хорър, но чак да е сред топ филмите на десетилетието... По-скоро заради расисткия елемент, сещаш се
Blade Runner 2049 (2017) - този ми харесва, но не чак толкова, че да го гледам по няколко пъти.
Arrival (2016) - една от добрите фантастики напоследък, признавам. Все се каня пак да си го гледам.
Whiplash (2014) - този филм беше добър, признавам. Два пъти го гледах и е брутален!
Spider-Man: Into the Spider-Verse (2018) - бива!
Oppenheimer (2023) - този го обсъдихме вече
The Grand Budapest Hotel (2014) - Много сладурски филм!

Паразит-а е много силен, може би най-любимия ми филм в тази класация (по-любим от Опенхаймер).
Мад Макс е траш, Всичкото е гнусна траш, Get Out ми хареса, но чак велик филм не е по никакъв начин.
Блейд Рънър и Арайвъл са хубави, но много надценени филми, типични за Вилньов.. Рисувам хуй на извънземните и бегам.
Уиплеш не съм го гледал, чувал съм много хубави отзиви за него, може би е добра идея да го гледам, но тематиката ми е много отдалечена с тези барабани
Спайди е гняс, Опенхаймър си е супер, Будапещата също не съм го гледал

Е стига бе...Parasite, Arrival, The Grand Budapest Hotel са страхотни филми.
Fury Road съм го гледал много пъти и е еталон за такъв тип филми.
Blade Runner 2049 и Whiplash са шедьоври. Първият в моите очи поне, вторият - универсално се счита.

Страхотен е Одисеята. Олекна ми след 10тина години недоумение какво прави Нолън. Олекоти тайминга и времевите скоци, добави повече емоция, без да бяга от стила си. Свърза проблемите на съвременния човек с онази митична епоха и този мост имаше добра художествена идея. Да, това е един много художествен и личен филм на Нолън и това що годе трябва да е киното, да е смело. Автентичността беше постигната с музиката и камерата, уви, не с диалозите, но 20 годишните с пуканките и тик ток едноминутното търпение, не знам как биха възприели Омировия хекзаметър.
Намерили са начин да се справят с шума при заснемане с IMAX камерата. Автентични инструменти, използвани за музиката. Много интересен, нестандартен, но доста запомнящ се Агаменмон. Преди години въобще не ги харесвх Мат Деймън и Ан Хатауей, но реално те изнесоха целия филм.
Любима ми е сцената с мъртвите. Влизането в Троя. Троянците изглеждаха много добре, на фона на мръсните, алчни, изкаляни и претенциозни да са над всички останали - ахейци.
Хареса ми сцената, в която Елена каза, че се извинява на всички, за нещата, които са се случили заради нея, което имаше двоен ефект, както в историята, така и покрай цялата драма покрай избора на актриса. В общи линии жената направи каквото можа. Виждал съм лицемерието и в двата крайни лагера: както при фанатизираните либерали, така и инфлуенсърските консерватори, които трупат лайкове за кауза, която не разбират достатъчно.

Сега чакаме филма с техния наследник: Дюн през Декември.

Иначе бих препоръчал Iphigenia (1977) на Михалис Какоянис. Номиниран за Оскар, много въздействащ и до ден днешен, за да разшири предисторията на всичко това.

Великолепно мнение на Велувиан, подплатено с много доказателства.

Не че съм се съмнявал в него, че ще се размаже на Ноланската Одисея.

След първото гледане имам съвсем леки забележки към Ан Хатауей, казах го и преди, много я обичам като актриса, но малко пресоли манджата на моменти като Пенелопа. Сложен, труден образ, не мисля, че тя има нужния опит да я изиграе. Ако беше Мерил Стрийп или Кейт Бланшет, Пенелопа заспиваше като образ.
Но Нолан си е такъв, харесва си каст и си работи почти изцяло с него през цялата си кариера.

Любимата ми сцена безспорно е Кирка с прасетата, такъв боди хорър никога не съм вярвал, че масовик като Нолан ще направи. Сам Мортън винаги е била убийствена актриса (Специален доклад, В Америка) и пак го доказва- грозна, противна на външен вид, но за сметка на това блести с феноменална игра. Буквално ме държеше на ръба на стола.

Очаквам третия Дюн да ми хареса много, но съм песимист, че може да надмине Одисея като най-добрия филм тази година.

Зендая е прекрасна актриса, понеже доста я плюете и тук - има си различни изражения във филмите- тук беше благородна мацка- жрица, в Дюн се сърдеше нещо, в Еуфория също играе различно и страхотно. Младо момиче е, бъдещето е пред нея.

Аз тая Ан Хатауей съм я запомнил само когато ония двама латиноси я кормиха на караминьол, щото се правеше на много отворена, беше яка сцена, кучката си го намери.

Не знам какво се празните на Опенхаймер. Биографичен филм, такива съм гледал десетки. Минус беше че беше мн дълъг, стааа.
Такива подобни и в момента гледам за серийния убиец Джон Гейси.
Нз как слагат мад макс подобни еднодневки в топ 10, трябва да ми платят да го гледам това. Ма то на първите места са абсолютни бози като Ендгейм и всички от сорта.

Не мисля, че е за среден 3, ако чак толкова негативно съм прозвучал, не е било това целта. Ако трябва да го сложа някъде на личната си десетобална, вероятно ще ми около 7(може би 8 със доста зор), затова и казах, че масовите оценки за мен са завишени.

И по принцип, та да не оцениш нещо с 10/10, не е нужно да има други неща, които да са 10/10 в последните н на брой години.

Иначе от последните 10 години, те се споменаха и нагоре, но Parasite, Arrival и Blade Runner-a са ми около Одисеята в личната класация, не съм мислил как точно да ги подредя. Fury Road е близо(макар технически да е извън 10те години), но той по-скоро защото е друг тип филм, чеше друга част от мозъка. Дюн филмите също са поне на това ниво за мен(ако не и по-добри) и честно те питам, ако Атина в Одисеята беше със сини очи, щеше ли да я различиш от Чани в Дюн филмите? Признавам си сериала Еуфория не съм го гледал, но във всеки филм, в който съм я гледал, аз не мога да различа персонажите, тя просто играе Зендая.

Пак казвам, не съжалявам че го гледах. Вероятно като го пуснат за стрийминг ще му направя още едно гледане, за да затвърдя или ъпдейтна оценката си, наясно съм, че има доста субективизъм при оценките, може би нещо при мен не е кликнало както при теб, ама аз за себе си 10ка не видях в кино салона.

Не знам, прекрасна е Зендайката, има си различни лица, талантлива е. Пак казвам, в Дюн си беше яко изнервена и натопорчена, точно както си представям woman scorned В Одисея-та е много по-спокойна и уравновесена, все пак е гайд за главния герой. В Еуфория е съвсем различна като болна наркоманка.
Пенелопа ми беше много по-проблемна като изграждане на героиня. Разбира се, нейният образ е много по-труден- първо, че е главен персонаж, второ, че там много неща са събрани като психологически багаж и самата героиня е много по-сложна и противоречива.