Гледах Одисея-та. Не съм фен на Нолан, смятам го за много надценен и честно казано филмите му след Черния Рицар са ми много meh. Това го казвам не за да плюя по Нолан, а за да стане ясно откъде изхождам като съдя филма. Честно казано ми надмина очакванията, ама не с много. Използването на черното Ленче, "мъжагата" Елиът и "актрисата с едно изражение" Зендая са си чиста проба маркетингов трик. И трите персонажа дали имат сборно 5 минути екранно време за 3 часа филм. И докато за Зендая, която за мен е загадка как е актриса при положение, че има буквално едно изражение, независимо от сцена, филм или персонаж, имаше обяснение защо е лицето на Атина, то другите са си 100% маркетингов трик.

За мен темпото на този филм е сбъркано. Сцени се проточваха излишно, други минаваха твърде бързо, и отиваха в крайност да се усетят като пълнеж.

Иначе, за да "зарадвам" Любо, баш спагети си е историята. 90% от филма е флашбаци и флашбаци на флашбаци. Започва с една сцена, към която се връща 5 пъти с вариации малко по-напред, малко по-назад та накрая да сглобиш парчетата. Не е нещо сложно, по-скоро го намерих за досадно от честото използване. Имам своя конспиративна теория, че Нолан нарочно го прави в опит да те държи буден.

Мат Деймън беше ок, но то и идеята във филма е не да го покаже като герой а... Като счупен ветеран. Другите не ми направиха кой знае какво впечатление. Може би Бърнтол ме изненада приятно като Менелай и Патинсън направи доста добър Антиной(искаше ми се да го фрасна).

Не съжалявам, че го гледах, ама и масовите оценки ми се струват твърде високи. И докато какво ти харесва и какво не е много субективно, особено когато е замесено изкуство, убеден съм че огромен процент от 10ките идват от същите псевдо интелектуалци, които обожават да миришат собствените си газове и обясняваха как Опенхаймер е най-великия филм в историята на киното.