Ето го скритият ми фаворит за Игра на годината. Първо доколкото виждам ще излезе като Early Access в Steam, както беше и при оригинала. Виждам я най-рано есента/зимата, като сто процента ще има някакви ебавки с други игри при запазената и "tuned" система Не знам защо Метро-то ми се вижда подходящо за целта (и там излязоха на "светло")

Според мен няма да е тази година... ама ще видим. Залагам на другата (ако не го пуснат пак в Early Access, де, тогава може и да стане).

Така и не разбрах всичките хвалби около първата игра.
Вдъхновението от Lovecraft е очевидно и четейки добра част от историите му, определено смятам, че откъм визуална и звукова гледна точка играта беше невероятна. Геймплея, обаче, така и не ми хареса. Толкова много RNG не съм виждал никъде. Какво чудовище срещаш, колко щети вкарваш, дали човечетата ти полудяват, умират... всичко беше % шанс. Надявам се нещата да са малко по консистентни в това продължение.

Това е магията на играта, всичко ти е планирано перфектно и ... изведнъж ти удрят една засада, объркват постановката на всички герои и един по един полудяват и умират, като почват да сдухват и "нормалните" герои. Безценно! Е, на моменти е като Dark Souls, хвърляш всичко, псуваш създателите..но после пак се връщаш като с магнит. Велика игра е единицата- като геймплей, като озвучение, като ъпгрейди на замъка. Но не е за всеки. Определено едно 80% от играчите-дебили (както казва Токсик) ще я зарежат още на първата-втората мисия.

Не е само въпрос на интелект, а и много други игри са силно зависими от зарове. На мен ми идва прекалено тегава permadeath концепцията. В Dark Souls се връщаш назад, но все пак не започваш отначало. Като цяло видя ли игра с permadeath - пропускам. Прекалено мазохистично е това. Ценя си времето, ценя си нервите. Обикновено имам беклог с поне 10-на игри, които чакат. Никоя игра не може да е толкова велика, че да я преигравам 20 пъти докато я мина и с това да пропусна 10 други потенциално страхотни заглавия. Ако чааак толкова държа да й дам шанс - имам си savegame copy скрипт, който работи прекрасно с всички игри без сейв система - така играх This War of Mine. Вярно, не е същото усещане като да ти виси permadeath над главата, но аз точно това усещане искам да избегна

Да, определено има количество приятно напрежение първите няколко пъти когато се случи. Аз обаче помня когато взех едно парти на макс левъл и отидох да бия Баронът в The Crimson Court DLC, където представиха новите dungeons които отнемат сигурно 10 повторни връщания влизания за да стигнеш до боса. Това бяха часове монотонни битки срешу все същите гадини и когато най - накрая стигнах до Баронът, той оставаше на 1 удар от смъртта множество пъти и всеки път, когато героят ми трябваше да вкара фаталния удар, му биеше един здрав "miss" вместо това, а Барона хилваше по 50 точки веднага след това. Докато накрая не ми уби и 4тте героя. Т'ва просто ми преля чашата. Да играеш и да се бъхтиш десетки часове, само, за да стигнеш до момента в които играта да те преебе няколко пъти подред до такава степен, че ако човек седне да изчисли какъв е процента нещо такова да се случи ще получи космически нисък резултат. В Dark Souls поне знам, че ако умра аз съм си виновен. В игри като Darkest Dungeon накрая разбрах, че колкото и добре да планирам и измислям всеки един аспект от играта си, винаги има шанс да бъда преебан и безвъзвратно да загубя всичкото време, което съм инвестирал.

Аз лично така и не стигнах до DLC-тата и до "наистина" големите трудности. Макар че това, което обяснява Sttark със сигурност ще ми вдигне нервите и на мен, няма да крия. Може би малко множко идва RNG-то на моменти, ама аз двойката сигурно няма да я играя чак-чак толкова, че да стигна до абсолютния финал, който да ме накара да обърна масата.

@Sttark но все пак ти си инвестирал яко много часове и накрая нещо те е изнервило накрая. Сигурен съм, че много хора, аз включително както казах, са прекарали по-малко време и са останали по-скоро с добрите впечатления.

@lyobohar - Darkest Dungeon сигурно 50-100 часа може да се играе, преди да се стигне до най-хард моментите, за които говори Sttark. И не бих казал, че е баш permadeath там, в крайна сметка можеш да си вземеш колкото си искаш геройчета, тоест не е един-единствен и като умреш - чао. Макар че да, друго си е да ти умре най-силният (и най-психически годен) човечец. Според мен може да се изиграе "софт" поне един път, без permadeath-ът да те плаши, ама доколкото съм чел вече най-трудните dungeon-и са брутални и вероятно RNG-то ще ми е много.