Научаваме също, че франчайзът е преминал границата от 50 милиона продажби. Така Tekken се бетонира като една от най-успешните файтинг серии изобщо.
Интересно е да отбележим, че седмото пълно издание във франчайза продължава да се продава силно години след премиерата си. Към юли 2019-а продажбите бяха 4 милиона. Така за година и няколко месеца имаме солиден ръст от 2 милиона.
Засега не знаем какви са плановете на Bandai Namco за франчайза. Ясно е, че продължение ще има рано или късно (а може би някой Tekken Tag Tournament 3?). Но дали то ще бъде обявено тази или следващата година?
По традиция Tekken излиза първо за аркадни автомати в Япония. В тях играта се задържа към година-две, преди да се появи за конзоли после.
Още по темата
Иначе се радвам за постижението, това е любимата ми файтинг игра, уви че лакомията и алчността на Bamco с развалените Pay-To-Win DLC ме накара да спра да играя играта.
(Всъщност гледах тук-таме някакви видеота, "новите" герои са комбинации от движения на старите, предполагам имаш предвид, че са хванали най-имбавите движения и комбота и са ги вкарали в новите персонажи.)
беше пропищяло от него, включително и про играчите. Когато Fahkumram излезе, аз нямах възможността да играя срещу него, защото вече спрях с играта, но чувам също доста лоши неща за него.
Иначе двамата си имат оригинален moveset, нищо не бяха рециклирали от старите .
Но това си е пълна мизерия с DLC-тата. Всъщност това е добре тестван метод в състезателни игри, когато някой герой е счупен и всички чийзъри скачат на него. А аз още имам кошмари от Алиса, всякакви дебили без никакво умение са ме мачкали с нея, а срещу по-читав играч, някой на моето ниво или малко по-високо, нямам никакъв шанс. Представям си същото на степен с тоя Лерой.
Season 3 беше много зле откъм балансиране. На почти всички герои им се даде опция да juggle-ват комбота докато стигнат стената, където могат да ти изядат 60 до 90% от health bar-а, (в зависимост дали си в rage mode или не). Както и елиминиране на опцията за side-stepping, понеже новия директор на играта Michael Murray беше решил, че за немалък процент от персонажите (Особено за Мишимите с изключение на Lars разбира се), атаки, които можеш да dodge-неш чрез sidestepping, вече трябва да са проследяващи... Не виждам логика - Tekken от третата част насам е 3D Fighter, язък че Harada - главния директор на играта даде такава позиция на този идиот, макар че двамата са били много добри приятели.
А за баланса - именно това ми е една от причините да хейтна първата версия на Tekken 7. Дразни ме, че tier-ите общо взето са еднакви. Сега това, което ти ми пишеш, показва, че все пак правят някакви по-сериозни неща напоследък, ама между Tekken 6 и Tekken 7 положението беше доста еднакво. Моята любима Асука пак си страда от обичайните дефекти - супер слаби launcher-и, отворени яко към punish, всъщност някои герои могат да я punishat директно с launcher, което е просто брутално. И плюс това - слаби poke-ове. Срещу по-стабилни дефанзивно опоненти с Асука нямам шанс. Мен ме кефи героят, понеже има супер много удари и успявам с разнообразие да се справя с по-силни опоненти тук-таме, но срещу добри защитни играчи единични удари им взимат колко, 10% кръв макс, а като сбъркаш един път и те вдигнат и ти издухват половината кръв. И да, мечките не знам защо винаги са гига зле и последен tier, сякаш в Bandai Namco мразят мечки нещо.
П.С. Въпреки всичко Tekken си остава една от любимите ми гейм серии и любим файтър, не знам дали бих играл седмицата пак да я видя докъде е стигнала. Докато дискутираме пак ми се приигра леко.
Иначе лошото на тази игра е, че ако искаш да си добър, трябва да посветиш целия си живот за Tekken. Познавам едни манияци, от които с един сме се събирали да цъкаме 1v1. Много са добри на играта, но са отделяли адски много време за тренинг. Аз трябваше да отделя едни 600-700ч за да ми стане skill-а (малко) над средния играч.
Но аз никога не съм имал аспирации да бъда "добър" в игра от Warcraft III насам. Тогава, в късните ми тийн години, прекарвах много време пред нея, бях я научил от А до Я, гледах постоянно повторения на про играчи, изследвах мачовете в най-малкия детайл, като губех също гледах внимателно какво съм сбъркал. Накрая осъзнах, че чисто физически откъм скорост на реакциите и възможност да проведа битката на високо ниво нямам онова, което е нужно. В крайна сметка про геймингът си е спорт, а като във всеки друг спорт физическите данни са от ключова важност. В гейминга това са бързи рефлекси, бърза мисъл, бързо пресмятане на всичко, което се случва на екрана и адаптиране в реално време. Във всички тези аспекти бях на средно ниво. Което те прави просто посредствен играч, колкото и да си запознат с теорията. Макар че моментът на проникновението, в който осъзнаеш ограниченията си е доста интересен.
(Но все пак за да стигнеш дотам в Tekken трябва да си запознат с теорията достатъчно добре, а тя си е безкрайна откъм фрейм информация, макар че ако научиш цялата теория и осъзнаеш, че нямаш скоростта на реакциите и заради това те лупат, това ще си е още по-болезнено. )