hategame logo
Doom Eternal - почти идеалният олдскул шутър... ако не беше платформингът
пуснато на 30 април 2020 от pseto
doom eternal cover
С по-малко платформинг Doom Eternal щеше да е почти идеалният шутър за мен, но дори и с прекалено много Супер Марио секции заглавието пак си го бива.

grafika
Графиката не само е красива, но и съвсем оптимизирана. Дори и да нямате особено добра машина е вероятно Doom Eternal да ви тръгне със стабилен фреймрейт... и да, в подобен шутър са ви нужни минимум 60 фрейма в секунда!
zvuk
И тук мога да кажа само добри неща. Тежката музика идеално допълва мелетата в Doom Eternal, ефектите са на ниво.
gameplay
Ако изключа досадния на моменти платформинг стрелбата е чук. Най-хубавото е, че дори и като минат 10 часа Doom Eternal не омръзва - напротив, човек тъкмо усеща, че е овладял достатъчно оръжията и навлиза с още по-голям кеф в мелетата.
ocenka
Doom Eternal е стабилен шутър, който успешно надгражда формулата на Doom от 2016 година.

doom 15.

Преди да поиграя Doom Eternal прочетох основната критика към играта – а тя е една, прекалено много платформинг. Прочетох я, ама си казах – колко пък да е много, хората се престарават и драматизират излишно. Пък и аз нямам нищо против подобни елементи в игрите – в един Jedi: Fallen Order имаше подобни критики, но за мен секциите с прескачане, катерене и тъй нататък си пасваха супер в геймплей концепцията.

За Doom Eternal мога да се съглася обаче и то на сто процента – платформингът е излишно много и често води единствено до загуба на удоволствието от играта. От един момент нататък във всеки момент, в който действието спираше, яката метъл музика утихваше и пред мен се показваше някаква яма, която трябва да преодолея – в главата ми изникваше една и съща асоциация. А тя е как си гледаш порно, спокойничко спокойничко, и изведнъж целия екран бива запълнен от един космат, мъжки гъз. Който си стои 3-4 секунди там, без никаква логика и смисъл, след това изчезва и сцената пак си продължава.

Е, това е платформингът в Doom Eternal. Един козмат, голям гъз, който изниква пред очите ви след поредната яка, динамична битка. И който понякога е труден за толериране. Ако трябва да съм честен някои от нивата за добре откъм платформинг. Но в други е прекалено много, сякаш някой див фен на Супер Марио е бил главният гейм дизайнер и е искал да остави своята следа. Като цяло мисля, че е абсолютно нужно id Software да пуснат версия на играта без грам платформинг – струва ми се, че доста хора ще я приемат с пълни обятия. Поне аз - със сигурност.

doom eternal 8

Но – в детайли по тази тема ще говоря после. Защото започвам с историята.

За разлика от класическата арена, в рамките на която се развива Doom серията – а именно Марс, този път ситуацията е доста по-различна. В началото на играта долитаме до китната ни планета, част от която е опустошена от демони, а същевременно култисти осъществяват какви ли не мрачни ритуали, опитвайки се да довършат изцяло човешкия род.

Нашата цел, естествено, е да избием всичко наред. Точно както и в миналия Doom играта не ни губи особено много от времето в кът сцени. На историята е отделено сравнително малко време – всичко останало е патаклама. Да, тук-таме нашият Дуумпич слуша заканите на поредния култист, преди да му резне главата, но това е всичко.

doom eternal 4

Що се отнася до атмосферата, пренасянето ни на Земята е добра смяна на темпото. Не си мислете, че в Doom Eternal светът има много общо с това, което познаваме. Тук-таме имаме почти изцяло разрушени градове и някакви останки от сгради, автомобили, пътища и тъй нататък. Но и същевременно са открити титанични пропасти и са издигнати всякакви огромни демонични постройки, каквито сме свикнали да виждаме от предишни игри на серията, най-вече Doom от 2016-а. Или като цяло – няма значителна разлика в тона.

Пейзажът в Doom Eternal има и друга цел, мисля – да ни покаже в детайл красотите на енджина idTech. Всъщност ми се струва, че и досадният платформинг е добавен със същата цел. Играта е красива и това е. И откъм мащабните, разнообразни пейзажи. И при детайлността, с която са реализирани различните демони. Заедно с това заглавието е и страхотно откъм оптимизация – една от най-добрите игри в този аспект в последните години. Doom Eternal хвърчи и на по-посредствени машини, а на малко по-прилични спокойно докарва 70-100 фрейма на прилични настройки.

Благодарение на това адски бързият геймплей на Doom Eternal се усеща още по-добре. А заглавието определено е една от игрите, които няма как да цъкате с някакви мижави 30 кадъра в секунда. Мелетата са динамични, нужно е да се движите адски много, а трудността си е съвсем олдскул. Аз реших да скоча на третата от четири възможни, както правя в последните години, но още на първата четвъртина от играта се уверих, че тя е с една идея по-трудна за мен и трябваше да преигравам повечето мелета по няколко пъти. Заради това се пуснах на втората от четири, която бе идеална, поне за мен. Разбира се при преиграване или за търсачите на предизвикателства може да се скочи и в дълбокото.

doom 12.Ъпгрейдите на оръжията определено са смислени, особено ако става дума за mastery-тата

Със сигурност обаче за да се цъка на четвъртата човек трябва да е адски добър в олдскул шутърите, а поне аз, покрай всички ковър пуцалки, които дотолкова ме изкривиха, че даже написах и положително ревю на Call of Duty, определено съм забравил как се действаше в старата школа. Макар че искаш или не, ще трябва да си припомниш в Doom Eternal.

Понеже това не е игра, в която можеш да си стоиш на едно място като бастун. А си останал някъде, а са те хванали и gangbang-нали. Противниците се движат много, в общия случай сравнително хаотично – ама все пак са демони, няма как да очакваме мега голямата тактика от тях. Ама все пак ни изненадват. Често. Заради това трябва постоянно да тичаме, скачаме, използваме различните точки по картата, които ни изстрелват високо или телепортират в другия край на всяка затворена арена, където се развива поредното меле. В началото на Doom Eternal бях с една идея по-статичен, но след това от дълбините на съзнанието ми се възродиха спомените за Quake III и Unreal Tournament, които ми припомниха, че в тези игри каквото и да става – трябва да се движиш. Нанякъде. Задължително.

А движиш ли се – всичко е наред. Гадовете те уцелват малко по-малко и ти дават една идея повече време да си отдъхнеш. Но все пак само с движение не става в Doom Eternal.

doom 22.Можем да изберем 3 руни, които са своеобразни пасивки, за да допълним стила си на игра

При пуцалката са развити механиките, които имахме в Doom от 2016 година. От една страна това са оръжията, които в голяма степен са камък-ножица-хартия. През по-голямата част от времето ще ползвате прилична част от арсенала си. Наистина с течение на времето отключваме осезателно по-добри пушкала, но това не означава, че ние гърмим лошковците само с тях, а първоначалната ни помпа и картечница, които отваряме рано-рано, стоят пенсионирани, забравени и прашасали в арсенала ни.

От една страна имаме различните демони, изискващи съответния подход. Примерно за най-обикновените гадове, наречени напълно забавно „пушечно месо“, няма смисъл да хабим снаряди от базуката. Или някое от по-силните оръжия. Най-добре е да ги стопяваме с базовите пушкала, за да имаме муниции са по-тежките гадове.

Самите тежки гадове пък се различават доста. При някои от тях ни е нужна прецизност, за да откачим тежките им оръжия – с което като цяло ги „събличаме“ и правим почти безполезни. За целта приставката на картечницата ни, превръщаща я в снайпер, върши идеална работа (плюс пасивката, която забавя времето, ако натиснем втория бутон на мишката, докато сме във въздуха – с него активираме специалния режим на стрелба на оръжията). Скачаш, забавяш времето, прицелваш се и бам, откъсваш някоя тежка картечница от гърба на демон или някое оръдие, с което иначе можеш да бъдеш направен на пастет лесно.

doom 14.

Част от тежките демони са бързи, съответно ползването на базука не е препоръчително – само хаби снаряди, а те ги подминават спокойно. При тях са ни нужни скорострелни оръжия, а евентуално и ползване на някой скил от рода на замразяващата граната.

Едни от демоните са силни в меле, други – от дистанция, съответно трябва да обмисляме как да подхождаме. Въпреки че като правило в Doom Eternal нямаме особена работа прекалено близко до противниците, най-добре е да следваме плътно социалното дистанциране – така хем имаме накъде да отстъпим, хем и се спасяваме от тежките меле атаки на повечето гадове.

При пушкалата формулата е същата като от Doom (2016). Всяко от тях има и основен режим, и алтернативен. Първата стрелба е маркова за всяко от пушкалата, като всеки, играл олдскул шутър някога в живота си ще знае какво да очаква още щом види ново оръжие за пръв път. Заедно с това имаме и алтернативни атаки.

doom eternal 9Като запалим противник и след това го разстреляме - той ни пуска броня

Тук интересният момент е, че те са две на брой, като можем да изберем коя да отключим. Всъщност нищо не ни пречи да отворим и едната, и другата алтернативна стрелба на всяко оръжие и да ги сменяме в разгара на мелето. Благодарение на тези ъпгрейди оръжията в играта изглеждат доста повече - основните са 8 на брой, но с алтернативните им стрелби разнообразието се увеличава значително.

Всяко пушкало има и т.нар. mastery – до него получаваме достъп, когато отворим всички ъпгрейди на оръжието и изпълним определена задача. Най-често свързване с убиване на определен брой гадове по даден начин. Имаме и опция да заобиколим тази дейност със специални ъпгрейд точки, но те се получават доста, доста рядко. Въпросното mastery е силен пасивен бонус, подсилващ някоя от атаките на оръжието ни.

Така например ползвайки алтернативната стрелба на класическата (и супер яка) двуцевка ние запалваме противници, което означава, че ако ги убием автоматично получаваме определено количество броня. И тъй нататък - няма нужда да изброявам всички mastery-та. Но якото при тях е, че почти всички водят до някакво удовлетворение и отключват смислени неща за оръжията ни, а не просто козметични глупости, скрити зад малко фармене.

doom 21.

Всъщност именно mastery системата държи играта свежа дори и след като ударите едно 10+ часа на нея. На мен обикновено шутърите започват да ми омръзват някъде в този момент, понеже обикновено формулите им са се изтъркали и всичко опира до механично избиване на лошковци. Е, в Doom Eternal отварянето на mastery-та разчупва играта за някой и друг час, подтиквайки ни да акцентираме повече на някое оръжие, опитвайки се да го развием докрай - а след това кефейки се на получените бонуси.

Заглавието се справя добре и в друг момент - предлагайки ни достатъчно разнообразни откъм типове противници мелета, за да се изисква постоянно жонглиране сред арсенала ни от оръжия. С годините ти закърнява инстинкта да ползваш числата от 1-8 за бърза смяна на оръжията, щото нали в модерните шутъри имаме едно основно и едно второстепенно пушкало и дотам приключва всичко. Да, ама не, поне в Doom Eternal.

Горе споменах, че дадени оръжия са ефективни срещу определени противници - но това далеч не е всичко. Мунициите ни в Doom Eternal са много силно ограничени. Тъкмо се израдваме и задържим спусъка и бам - чуваме един ефект тип "щрак-щрак" изпод тежкия метъл саундтрак, в който момент играта автоматично ни прехвърля към следващото оръжие, което има куршуми. В някои по-тегави мелета доста от пушкалата ни стоят като украса в инвентара, без сачма, куршум или ракета за тях.

doom 18.Заради целия платформинг ще сънувам тези стени, за които трябва да се хванеш след успешен скок

С други думи искате или не - трябва да играете с всичко!

Макар че някои механики, които имахме и в Doom от 2016-а се завръщат. Например ако става дума за мунициите. Често на разположение имаме своята моторна резачка, с която да разфасоваме някой от противниците тип "пушечно месо". Които като цяло са лесни за убиване, бавни и с неособено голям демидж. Както бихте се досетили говорим за меле атака, която нерядко ни вкарва в епицентъра на меле, в което има и тежки демони. Ама - това е неволята, когато сме голи и боси без патронче в джоба трябва да прибегнем до този ход.

Разфасовайки демон отблизо, искрено и лично, получаваме достатъчно патрони, за да продължим изтреблението на останалите лошковци. Подобна е ситуацията и с кръвта и бронята. Наистина имаме аптечки из нивата. Можем да получим и броня наготово. Но това е по-скоро подготовка за следващото меле. Когато влезем в патакламата и кръв, и броня бързо се стопяват. За щастие ние можем да ги регенерираме.

doom eternal 2

Запалвайки противници, а след това убивайки ги - те ни пускат броня. Ако елиминираме противник с тъй наречената gore атака (когато останат на един шамар лошковците остават зашеметени на място, в който момент можем да ги разчленим зрелищно) - тогава те ни хвърлят кръв. Като цяло тези неща от един момент почваме да ги правим подсъзнателно. тръгне ли да мига екрана - засилваме се към първото пушечно месо наблизо, стреляме 2-3 пъти към него, докато го оставим на фотосинтеза и след това му бием един фатал. Тръпката, когато се борим за живота си в тези случаи, е доста яка.

Заедно с това имаме и разнообразни пасивки и ъпгрейди, които ни помагат да регенерираме кръв и броня. Например ако замразим противник с едната ни граната и го претрепем - той ни хвърля значително количество кръв.

Всички тези механики - едни атаки, които връщат жизненост, други за броня, а трети за муниции плюс разнообразния арсенал от оръжия държи битките свежи доста по-дълго време, отколкото очаквах. А тъкмо когато започва да става леко еднообразно Doom Eternal вкарва нещо ново.

doom 19.Макар и действието да се развива на Земята... това не са пейзажи, с които обикновено си представяме нашата планета

Ако говорим за ъпгрейди - ситуацията е подобна на Doom (2016). Имаме такива на костюма си плюс към дузина пасивки. Благодарение на тях можем да направим своеобразен билд, който да допълни стила ни на игра - но все пак няма как да говорим за разнообразие, сравнимо дори с най-базовата ролева игра. Имаме някакво поле на избор, но нищо чак толкова внушително.

Дотук всичко е чук, нали? Е, тук, някъде към края на ревюто, може би е време да поговоря за по-пипкавата тема. Платформингът.

В Doom Eternal имаме набор от полезни движения - най-вече двойния скок и бързо движение напред, назад, наляво или надясно с shift. В битка те са адски ценни, особено когато сме на плюнка живот и трябва де отдалечим от някой убиващ ни противник скоропостижно. Но те ни служат и за друго. Преминаването на поредната пропаст, която ни пречи да продължим към следващото меле.

doom 20.Още една от системите за ъпгрейдване на Дуумпича ни

И тук идва големият проблем. На моменти платформинг секциите са досадно тегави. Те се минават с прецизно ползване на двойния скок и изстрелването в посока с shift, като някои дупки трябва да се преминат точно по един, съвсем определен начин, в който ако не използваме втория скок точно навреме падаме в бездната.

Да, хубаво е, че играта не ни убива моментално, а ни връща точно преди трапа, в който сме се пребили. С малко изгубена кръв. Също така чекпойнтите са супер, към тях критики нямам. С малки изключения играта не ни връща безпричинно прекалено много назад.

Но от друга страна - някои платформинг секции ми отнемаха едно 5-10 минути. Че и повече. Тук говорим само скачане през някаква дупка и чудене откъде трябва да мина, на кой лост да се провеся и по коя стена да се покатеря. На моменти има комбинации от 2-3 дупки, които трябва да преминем, а ако се подхлъзнем и пребием - играта ни връща в началото на секцията.

doom eternal 6

В някои моменти като изпълним някоя акробатична процедура грешно не падаме директно в безкрайна бездна, ами просто се връщаме в подножието на цялата платформинг секция. Което не ни взима кръв, но е някак по-обезкуражаващо, защото повтаряме едно и също няколко пъти.

Неслучайно започнах ревюто с аналогията на косматия мъжки гъз в порното. Не знам защо всеки път се сещах за това в Doom Eternal, когато се пребивах по 20 пъти в платформинг секциите. Тъкмо мине някое яко меле, метълът си бичи, демоните на парчета, оръжията сеят смърт и всичко е точно... и изведнъж всичко утихва и почвам да се блъскам в някаква абсолютно излишна секция.

Макар че нека съм честен тук - платформингът не е напълно скандален навсякъде в играта. Напротив, странно небалансиран е. Имаме цели мисии, в които нямаме почти никакъв платформинг. Там трябва да прескочим нещо тук-таме, но няма нищо сложно. 1-2 опита и сме готови. И после пак скачаме в мелето.

doom eternal 5

В други случаи докато убия 10-15 противника и навляза в бруталността... бам, играта ми изплюва нов платформинг секция. След нея малко противници и последва още скачане. Някакво малко меленце и пак - акробатики. И в този момент просто ми се отщяваше да продължа да цъкам нататък.

Нека отбележа тук, че нямам някакви предубеждения към платформинга от първо лице. Особено пък в контекста на id Software и игрите им. Напротив, това си е един абсолютно олдскул елемент. Овладяването на движението. И прецизното маневриране из нивата. Важността му, особено в детмача срещу други хора, винаги е било ключово. Още от 90-те години и първите игри на компанията. Елементи като rocket jump-ове, strafe jump-ове и т.н. са си своеобразен платформинг, нали?

Разбирам защо имаме този елемент в Doom Eternal. И нямам нищо против платформингът да е наличен. Просто на моменти някои главни дизайнери са се престарали и са загубили баланса. В някои от нивата усещам онова, което мисля, че е търсеният ефект. Разчупване на темпото. Завръщане към олдскул пуцалката. Намиране на нещо скрито из нивата, скрито зад малко платформинг. Прескачане на някоя и друга дупка, докато ме обстрелват. Това е окей. Ама когато отидем на 100% Супер Марио и изобщо забравя как се стреля в Doom Eternal... това е малко множко.

doom 23.

Нека приключа тук темата, посочвайки, че поне за мен платформингът не успя да убие удоволствието от играта като цяло. Но със сигурност го намали. Пък и аз съм човек, който си пада по платформинг като цяло. Предполагам, че хора, които не го харесват хич ще изтрият Doom Eternal бързо, бързо...

И така, финалът - струва ли си новото отроче на id Software? Като цяло - да, със сигурност. Стига да преглътнете минуса, с който приключих това ревю. Всичко останало си го бива. Графика. Оптимизация. Саундтрак. И, разбира се, геймплей.

Формулата от Doom (2016) е обогатена. Имаме малко по-голямо разнообразие във всички възможни аспекти - да, не говорим за някакъв чудовищен прогрес, но пък достатъчно, за да може Doom Eternal да бъде оправдан като смислено продължение. Може би ако ще има трета игра в тази преродена серия ще е нужно да се добави още нещо в геймплея. Но Doom Eternal е достатъчно читав.

Коментари
igra4 avatar
igra4
01 май 2020
Псе, като харесваш платформинг, къде са ревютата за Краш, Спайро и Рачет-най-добрите платформинг игри😀
nightwarrior avatar
nightwarrior
01 май 2020
pseto avatar
pseto
04 май 2020
Де да можех да играя всичко, което съм си набелязал, много яко щеше да е.
sauron93 avatar
sauron93
05 май 2020
Аз поиграх първите 20-30 мин и играта е същата като предишната. Бърз шутър със музика,има елементи на катерене . Не че тази формула е лоша ама да продадеш едно и също 2 пъти.... Ако се случи и трети път вече ще ги зарежа и тия,слагам ги във графата call of duty.
pseto avatar
pseto
05 май 2020
Трети път ще е много, да. Два пъти за мен е оптималното количество за продаване на едно и също. Първия път се предлага нещо като концепция, втория път се развива. Толкоз. Ако следващият Doom е същият като миналите два... не мисля, че ще има какво толкова много да се представи, за да не изглежда като някакъв експанжън или здраво доене.

Ама все пак си ме изкефи играта.

lyubohar avatar
lyubohar
06 май 2020
То да беше 2 пъти само - сигурно 10 години само това се продаваше между 1995 и 2005. Сега разчитат, че всички са забравили (или не са били на игрова възраст тогава)
pseto avatar
pseto
08 май 2020
Ами да, носталгията продава. Аз нямам нищо против малко повече такива шутъри, както и нямам нищо против да видя повече рейсъри като онези от ~2000 година - с геймплей в средата между симулатор и аркада, а не като днешните мега аркади. Има си доста златни мини от онези времена, когато здраво се експериментираше с жанровете и имахме какви ли не странни извращения. Пак по-добре от поредния ковър шутър.
igra4 avatar
igra4
05 май 2020
Посредствен шутър, нищо особено. История нула, архаичен геймплей, нескопосан платформинг, графиката като другите шутъри, един батълфилд има в пъти по кинематична графика, тая ми е леко пластмасова почти същата като на дуумеца 2016. Дуумеца 2016 я врътнах и не помня почти нищо от нея, това говори достатъчно за играта-еднодневка.
Charcharo avatar
Charcharo
06 май 2020
"един батълфилд има в пъти по кинематична графика, тая ми е леко пластмасова почти същата като на дуумеца 2016. "

bojosan avatar
bojosan
15 май 2020
Това скачане ме отказа от играта.Тия са се насрали хора, това е подигравка !!! Направо е садизъм !
Не е нормално да не мога по половин час да опитвам и да падам.
Отделно играта са я направили много по трудна от първата, може и на мен да ми се струва но май гадовете са по бързи и са повече. Сигурно искат да я направят като DS Не знам въобще възможно ли е да се мине на висока трудност с контролер тая игра ? А и колко часа е дееба ?
Значи - вече пикай на игрите. Нямат идеи тия новите производители и единственото което правят е да вдигат трудността и да помпат графиката.Останалото е copy/paste от старите. Пълни злетаци и нещастници.
Умря гейминга кой квото и да ми говори. Последната игра която ще играя е TLOU 2 и приключвам. Дано поне нея са я направили за толкова много години
rosniak avatar
rosniak
15 май 2020
Кой ще му каже за "течовете"?
pseto avatar
pseto
15 май 2020
Не знам, аз Doom Eternal на джойстик не бих си го причинил. Не мисля, че изобщо съм на подобно ниво. Мен доволно си ме убиваха и с мишка/клавиатура, представям си с пада как щяха да ме трепят.

Иначе играта не мисля, че е по-трудна от миналата, мисля, че е горе-долу същото положение. Доколкото помня подходих еднакво: първо пуснах третата трудност, на всяко меле умирах поне по 1-2-3-4 пъти и след това свалих на втората, че да ми е приятно. Не бих казал, че може да се говори за Dark Souls, шутърите и от едно време бяха трудни. Аз онова, което помня от края на 90-те и началото на 2000-ните години беше, че пусках всяка игра на Normal и това ми беше нормалното (както и си говори текста), на Hard вече като задобрея, вече в последните 10-12-14 години пускам всичко на предпоследната трудност, която е равносилно на някогашния нормал.

П.С. Но платформингът е шибан. Там в началото имаше 1-2 нива с брутално много скачане. След това леко се пооправят нещата за 3-4 мисии, после пак скачане. Тъпо е измислено, ама това е.

lyubohar avatar
lyubohar
15 май 2020
И на мен ми се видя значително по-трудна от предната. Предната почти безгрижно изцъках може би 30% докато не ми писна. На тая след 15-20 минути игра и вече преигравах по 3-4 пъти някакви места. Добре, че ми писна още по-бързо. С контролер ще е някакъв пълен мазохизъм
bojosan avatar
bojosan
15 май 2020
За кои течове ?
rosniak avatar
rosniak
15 май 2020
The last of us 2 "течове"!
bojosan avatar
bojosan
15 май 2020
Ще я видим. А тая Doom не можаха ли по ситнички надписи са направят майка им дееба , трябва с микроскоп да заничам да видя l1 или R2 да натисна, уж съм на по як телевизор а всеки път трябва да ставам да ходя до екрана да чета ебаси гъзовете са тия, направили са я за комп играта, ясно ми е, на монитор да се играя на 50 сантима от главата ти и с мишка да ги трепеш, с пада е мъка.
DragonSlayer avatar
DragonSlayer
15 май 2020
Божо, ти описа с едно изречение проблемът на гейминга. Кое е изречението, питаш ти, след като всичко, което изписа, беше за някакви проблеми - трудна, дълга, сложна, портаряема... Това, обаче, са си все неща, които могат да минат за субективни, тоест, ти приемаш така играта. Ся, като казвам субективни, нямам предвид, че не са верни. Верни са си за теб и никой не може да го отрече, че е трудна или портаряема за теб. Това му е хубавото на субективизма - прав си дотолкова, че никой не може да ти излезе с контра доводи.

Ся, проблемът, обаче, изкача другаде - не можеш да видиш какво трябва да натиснеш. Ляво ли трябва да натисна, дясно ли, не виждам какво пише. Туй ся бутона за скачане ли е или пише да се наведа. Ето, това вече е съвсем сериозен проблем. Когато са те докарали до положение да не играеш играта си интуитивно, а да разчиташ на упътвания, това вече е проблем. И то не е твой проблем, само да уточня, това си е проблем на геймингът като наложена концепция.

pseto avatar
pseto
15 май 2020
Драконе, ти се шегуваш, ама Doom Eternal е нещо като мини аркадна космическа игра, имаш 6-7 бутона за умения, дето са важни и трябва да ползваш постоянно, та си е важно да видиш кое копче за какво е. Аз не бях играл 2-3 дни и изобщо забравих какво се правеше.
igra4 avatar
igra4
16 май 2020
Hint-s, могат да се изключват в почти всяка игра, сигурно и в уичър. Какъв е смисъла да са изключени и постоянно човек да паузира, да види кое копче за какво е? Второ не са ти виновни конзолите, един контролер има 14 бутона, отделно и два стика за управление и камера. Ти ми говориш за космически симулатори, какво ти пречат конзолите като това са пеце игри? Въпроса е че ги играят една малка група ентусиасти. Второ фпс игрите в днешно време се играят с повече копчета от едно време. Не ти пречат конзолите, а малкия и тесен пазар на твоя жанр! Явно ти си злобен и комплексиран и обвиняваш, всички други, но не виждаш камъните в твоята градина. Колко продажби са направили тия игри, авторите им на фотосинтеза ли да живеят. Цъкайте си татива симулатори на пеце, нямам нищо напротив. Доводите ти останалите са смешни. Единствено мога да се съглася, че сега игрите на нормал, не са трудни, но винаги който иска може да си играе на хард и т. Н.
igra4 avatar
igra4
15 май 2020
Трудна била с контролер, пълна тъпотия. Първата беше лесна на нормал, wolfenstein-ите и тях с контролер си ги врътнах, кодове мултито на бо4. Така кат почнат зомбитата:Ама аууу с контролер е неиграема. На мен пък с мишка ми е неиграемо, ама ууе ТПС на мишка и клавиатера, ужас съжалявам ви, да играеш асасина, гта на комп, то си е мъчение...
igra4 avatar
igra4
15 май 2020
Божо, минал си се че си я взел, трябваше да знаеш, че е средняшка игра, по-добре предния дуум, той е в пъти по-добър, въпреки че и той не е нещо особено, играеш и го забравяш.
bojosan avatar
bojosan
15 май 2020
Aбе то нема кво да се играе бе човек. Не виж че 2 игри тая година , макс 3 , поне за мен де.Има и мулти играта, а и съм фен на Doom, няма как да я пропусна, ако не я взема ще си мисля все за нея що не съм я взел. Значи свалих трудноста щото ми писна , просто не е за мен. А и на няколко места все не можех да скоча и умирах и ми идваше да счупа диска, отделно гадовете в некой нива ме разпинтваха и много ме беше яд. Колко псувни е изяла тая игра...Значи Играч честно казано играта е задължителна , това че на мен ми е криво е друг въпрос, но когато мина някое трудно ниво дето много съм псувал , отново съм надъхан и да ти кажа честно постоянно те кара да играеш, така не съм играл от не помня кога. Като мазохизъм е мамкаму тая игра, хвърлям джойстика и почвам да я кълнем играта и викам - до тук съм ! И след 10 минути като магнит пак ме кара да я почвам. Но трябва да се свали трудността,аз много се надцених, по скоро подцених играта.Значи най ме е яд на дребните буквички и тия камара копчета дето все ги забравям и умения, ъпгрейди, все едно някое rpg заеби, то от толкова зор като те подгонят 10 гада за едно ли е да мислиш
igra4 avatar
igra4
16 май 2020
Дракона, обаче ме изкефи как обърна аргументите ти срещу теб. Един вид ти казва, заради хора като теб направиха игрите лесни с подсказки и т. Н. Ама кво разбира и той, просто сега показват повечето игри с туториал какво трябва да се натиска, комбитанации и т. Н., едно време игрите бяха простички и се играеха с няколко копчета, сега са много по комплексни и както казваш, даже може човек да забрави нещо.
lyubohar avatar
lyubohar
16 май 2020
@bojosan: най-доброто описание на Dark Souls, на което съм попадал
DragonSlayer avatar
DragonSlayer
16 май 2020
Играч, за твое огорчение ще те информирам, че тук няма как да се заформи интрига. Натъртих на факта, че това не е проблем на Божо и на геймърите като цяло. Това си е проблем на индустрията и аз имам определено мнение защо тя така активно следваше този курс на опростяване на геймплей механики.

Не знам на кое викаш "стара простичка игра с няколко копчета", сигурно на някой платформър, дето ходиш напред, назад, нагоре и надолу.

Имаш ли идея как се играеха популярните игри преди 2000 година? X-Wing серията на Лукас Арт се играеше буквално с цялата клавиатура, плюс всички F`ове, плюс клавишни комбинации с Shift и Ctrl на цялата клавиатура. Freespace беше същата работа и това не беше някакво изкуствено разточителство, това беше свобода и дълбочина на геймплея, защото ти даваше възможност за пълен контрол над геймплея.

И никой не се оплакваше, че имало много клавиши. Който искаше нещо по-опростено, си играеше Соник или там каквото се играеше подобно по това време. Имаше жанрове, които можеше да играеш с една ръка, докато си човъркаш в носа с другата, имаше и жанрове, които изискваха три ръце.

Но моето заключение кое промени геймплея и внесе такова опростяване на гейм механиките не е свързано с това, че геймърите са някакви малоумни идиоти, дето не могат да ползват повече от 6 клавиша. Смятам, че основна роля в това изигра навлизането на конзолите. В един момент конзолите станаха сериозен фактор на пазара и всичко, което излизаше тепърва, трябваше да е съобразено с възможностите им.

А какви възможности има един контролер? Как можеш да прехвърлиш толкова механики в нещо "колкото една човешка длан"? Какви механики можеш да предложиш в играта си, когато имаш всичко на всичко по-малко бутони от пръстите на шлосер с 20 годишен стаж?

И ето, след невероятната трилогия X-Wing, Tie-Fighter, X-Wing Alliance, за която споменах, която ти даваше пълен контрол над бойното поле, над системите на твоя кораб, над твоите "крила", над картата, буквално над всичко в играта, която съчетава екшън, някакъв вид симулация и дори тактически елемент, ЛукасАрт пуснаха идейното продължение Star Wars Starfighter. Нагоре, надолу, наляво, надясно, стреляне. И графично изобразени четири "умения" под формата на четирите съответни бутона на контролера. Толкоз.
Това е все едно от виша математика да те върнат да учиш квадратни уравнения.

Ся, не че и преди това и след това нямаше игри, които следваха този модел. Freelancer, например, никога не е блестяла с някаква дълбочина в този аспект, тя си имаше друг фокус и си го следваше с успех. Но примерът с Лукас е много показателен за посоката, която компаниите приеха, за да свалят геймплея до нивото на конзолите и техните ограничения.

Хората казват, че геймърите са тъпи да заучат няколко клавиша повече. Не, геймърите нямаха възможност да заучат няколко клавиша повече, нямаше как, не им бе дадена възможност да развият тези умения. Всички трябваше да се съобразяваме с ограниченията на конзолите, конкретно с управлението.

И не, нямам никакво намерение да започвам някакъв "ПЦ вс Конзоли" спор. Не ми излизайте с тоя номер. Ако някой не може да надживее ПЦМания периода си, по-добре да не коментира. Просто за мен това е една от причините геймплеят през годините да приеме определена посока на опростяване на механиките. Ако някой има различно мнение, ще го подели, няма да търси под вола теле.

Сега сме на такова положение, че дори във Вещера ще ти показват кой клавиш на мишката е за бърза атака и кой за силна атака, че Alt е за додж и с Q кастваш Знаците. Сериозно, това ме хвърля в недоумение. Кой има нужда на екрана му да стои надпис, че с еди кой си клавиш правиш нещо?

lyubohar avatar
lyubohar
16 май 2020
bojosan avatar
bojosan
16 май 2020
Dragonsalyer имах в предвид тия микроскопични и ненужно малки надписчета които тряба заничам като кьоровец, после имам още камара оръжия с по камара ъпгрейди на всяко, следва suit с двайсетина слота с ъпгрейди, после руни имаш над десет които да помниш, епа дееба аз да не съм компютър мамкаму, особено пък като те гонят две дузини разнородни гадове и не можеш да спреш за част от секундата къде имам време да се сещам за тия работи. Ето ти снимка със стрелки съм показал кое ме дразни https://img.onl/rjPPXw
DragonSlayer avatar
DragonSlayer
17 май 2020
Човек, това буквално казва, че трябва да натиснеш шибан бутон. Това даже не трябва да е изнесено на интерфейса и да ти стои от зареждането на играта до превъртането ѝ. Кои има нужда от тази информация изобщо?
igra4 avatar
igra4
17 май 2020
Hint-s, могат да се изключват в почти всяка игра, сигурно и в уичър. Какъв е смисъла да са изключени и постоянно човек да паузира, да види кое копче за какво е? Второ не са ти виновни конзолите, един контролер има 14 бутона, отделно и два стика за управление и камера. Ти ми говориш за космически симулатори, какво ти пречат конзолите като това са пеце игри? Въпроса е че ги играят една малка група ентусиасти. Второ фпс игрите в днешно време се играят с повече копчета от едно време. Не ти пречат конзолите, а малкия и тесен пазар на твоя жанр! Явно ти си злобен и комплексиран и обвиняваш, всички други, но не виждаш камъните в твоята градина. Колко продажби са направили тия игри, авторите им на фотосинтеза ли да живеят. Цъкайте си татива симулатори на пеце, нямам нищо напротив. Доводите ти останалите са смешни. Единствено мога да се съглася, че сега игрите на нормал, не са трудни, но винаги който иска може да си играе на хард и т. Н.
Charcharo avatar
Charcharo
17 май 2020
Самият факт, че имаш задържания на бутон за действие показва, че не е имало достатъчно бутони. По-добре всичко на отделен бутон.
То само мишката ми има 8 бутона нз...
DragonSlayer avatar
DragonSlayer
17 май 2020
Къде е сега @Lethian, да си види стоката, дето така я защитава 😂. Щото, видиш ли, ние сме лошите, дето нападаме горкия играч, пък той не заслужава подобно отношение.

Играч, да беше вникнал в това, което писах, та да има смисъл да ти отговарям. Но ти, мой човек, си просто загубена кауза. Въртиш, сучеш, все някакви интриги и импресии са ти в тая твойта малка главица. Ти си ми просто една голяма енигма, наистина нямам идея как да комуникирам с теб, освен да сляза на твоето ниво. Щото, очевидно, ти няма как да дойдеш на моето.

Хей, @Lethian, ко става, мой? Твоя човек пак те издъни. 😂

Dandelion - Still The Best Romance Choice avatar
Dandelion - Still The Best Romance Choice
17 май 2020
bojosan avatar
bojosan
17 май 2020
@DragonSlayer
17 май 2020
Човек, това буквално казва, че трябва да натиснеш шибан бутон. Това даже не трябва да е изнесено на интерфейса и да ти стои от зареждането на играта до превъртането ѝ. Кои има нужда от тази информация изобщо?

Нямах това в предвид, просто не си ме разбрал - искам да кажа че тия дребни надписчета на всеки туториъл или магия или ъпгрейд на оръжие ми излизат в едно прозорче .За всичко. И аз винаги ставам от стола и отивам пред телевизора и си залепвам лицето в него за да ги чета кво са написали, не казвам че трябва постоянно да стои в интерфейса през цялото време, аз няколко съм запомнил другите ги забравям след време, кое ползвам кое не , играта си върви ама искам да кажа че са могли малко по едри букви да сложат от къв зор са сложили тия миндили дееба, това ме е яд..Абе карай. Значи сега по същество. Свалих още трудността на играта щото днеска на едно място на малко да си счупя контролера. От яд получих уртикарии и ме засърбя цялото тяло. Започнах някакъв тремор в ръцете да усещам и чувствах че ставам неадекватен и губя контрол.На някакво нищо и никакво тъпо ниво се вбесих, добре че го минах иначе не знам какво щях да направя.И взех и свалих още трудността на най ниската. Сега ги мелям

DragonSlayer avatar
DragonSlayer
17 май 2020
Божо, това е правилната хватка, човек. Хакаш трудността на ниво, дето да ти е кеф.

Аз съм го казвал и преди, с годините се улових, че рядко играя нещо на трудност, която прекалено да ме ангажира. Имаше време, когато сам си правех играта трудна, слагах си някакви мои си правила, например да взема всяка битка в Макс Пейн без аптека. Сейф-лоад-сейф-лоад... Докато стане. Да бия Джагед Алаянс 2 само с един активен играч в рийлтайм картите (тук се издъни, докарах я до последния град и толкоз Сега не бих си го причинил, поне не в такава степен.

Сега играя повечето пъти на нормал и гледам да не си създавам изкуствени усложнения. По друг начин се кефя на игрите. Ако нещо не ми допада, няма начин да се насиля да го довърша.

Charcharo avatar
Charcharo
18 май 2020
Аз съм малко наобратно. Преди си мислех, че Normal представлява визията на създателите най-добре. Оказва се, че това е така за някои игри, но за други като STALKER или Serious Sam и Starcraft 2, Master/Serious/Hard е реалната "оригинална" трудност.

Но вече не ми дреме и играя както си искам.

pseto avatar
pseto
18 май 2020
Определено е важно коя трудност се счита от разработчика за "нормална", и аз бих предпочел нея. Но си зависи от ситуацията. Примерно при мен фактът, че играх Alien: Isolation на Hard по-скоро ми развали част от удоволствието. Прекалено много се умира за вкуса ми, особено и когато говорим за игра, в която предимно трябва да се потопиш в атмосферата. За някой друг ще е приятно да се умира много и ще е в духа на Alien филмите. (Само е тъпо, че не можеш да променяш трудността в движение; това ми се струва безсмислено, особено в днешно време - обикновено човек осъзнава след 4-5-6 часа, че е избрал неправилната трудност, а поне аз мразя да преигравам, особено пък линейни игри).
Dandelion - Still The Best Romance Choice avatar
Dandelion - Still The Best Romance Choice
18 май 2020
pseto avatar
pseto
18 май 2020
И аз 90% от игрите ги пускам веднага на Hard и немалко от тях дори и на нея стават лесни в един момент и трябва да пуснеш там на Very Hard/Mega Hard/Insane бла-бла трудност. В Doom Eternal за мен Normal си е Normal, точно като едно време в игрите Normal. Не помня около 2000 година да съм цъкал на Hard от първо изиграване, а рефлексите ми бяха далеч по-добри от сегашните.
pseto avatar
pseto
18 май 2020
И аз 90% от игрите ги пускам веднага на Hard и немалко от тях дори и на нея стават лесни в един момент и трябва да пуснеш там на Very Hard/Mega Hard/Insane бла-бла трудност. В Doom Eternal за мен Normal си е Normal, точно като едно време в игрите Normal. Не помня около 2000 година да съм цъкал на Hard от първо изиграване, а рефлексите ми бяха далеч по-добри от сегашните.
BundyBari avatar
BundyBari
18 май 2020
Тя трудността в много игри вече е яко измислена, не можеш да разбереш коя да избереш в началото и в последствие се оказва, че си я объркал. Някога беше по-добре само с Easy, Normal и Hard, но с добре напипан баланс между трите. Сега като има 6 трудности се чудя каква е разликата. Да не говорим за безумието Diablo III с 16 трудности, не че съм ги пробвал всички де
nightwarrior avatar
nightwarrior
18 май 2020
Трябва да играеш както ти е кеф. Ако има опции за трудност, важното е да напипаш тази, на която ти е забавно. Аз харесвам да ми е трудно, но адски мразя bullet sponge противници. Много игри с вдигането на трудността, просто правят хелт бара на противниците по-голям или демиджа ти по-малък. Затова имам проблеми с девизията, с Borderlands. Не може да удрям 5 хедшота със снайпер и оня да е "oх, гъделичка". Целият ми кеф заминава.

Кефя се на сравнително редкия случай, в който противниците удрят като чук, ти също. Например при FO4 с Мод точно това направих и битките взеха, че ми станаха интересни, макар че там има други проблеми.

igra4 avatar
igra4
18 май 2020
Киберпънк, няма ли да е пак с булет спондж противници? С тия левели! Може и да го измислят, да падат от хетшот, но в зависимост пак от левел на оръжие и други. Ще видим.
Charcharo avatar
Charcharo
18 май 2020
Доброто на PCто, е че той може просто да модне играта за да е както си иска.
Аз смених изцяло балистиката в STALKER и според мен е доста по-добре така.
nightwarrior avatar
nightwarrior
18 май 2020
@igra4, идея нямам, нито знаем как ще подходят към трудността, нито колко ще е трудно на базовата трудност. Левелите не са задължително проблем.

Може да се тръгне по Elder Scrolls/Бетесда Фолаутите - света левелва с теб и противниците са +/- твоя левел(с левел капове). В примера съм споменал FO4 където вдигането на трудността вдига демиджа на враговете и сваля твоя. Това не е проблем на левелите, а на недоглеждане на самата система с трудността. Изкуствено ги правят Булет Спондж, без да им завишават кръвта спрямо оръжия и левел.

Може да се подходи към левел система като Вещера - левели по зони и ако не ти е мястото в дадена зона, това да ти се каже "учтиво". Макар, че конкретно при Вещера със скил и желание можеше да надвиеш противници много над нивото ти (аз така си счупих един куест...).

Идеята ми е, че в момента просто гадаем. Не знаем умения, левела какво ще носи, екипировката ще може ли и евентуално как да се ъпгрейдва. Има похвати за трудност, всичко зависи от дивелъпъра.

Но да, за нея не се притеснявам толкова. Предишните игри на CDPR са доста мод френдли, очаквам и тази да е, и в най-лошият случай, ще си я фиксна сам(както сторих с FO4)

DragonSlayer avatar
DragonSlayer
18 май 2020
За мен концепцията на отворения свят пряко си противоречи с идеята той да скейлва заедно с твоя левъл. Не една и две игри са губили привлекателността си по този начин (за мен губят привлекателност, някой може да го кефи това).

Но когато в добре изграден свят решиш да се правиш на голям експлорър, току-що си спечелил някаква добра броня от куест и си викаш "Машина си, човече!" и три
мизерни вълка ти сриват задника.

Връщаш се обратно по широките пътеки, гледаш да не се отдалечаваш много много и се кротваш. След време, като "пораснеш, се връщаш обратно и одираш тея вълци живи. Чувстваш го тоя прогрес реално, не са само някакви по-големи цифри и по-високи статистики. Готик серията носеше подобно усещане, Арканум и разни подобни.

nightwarrior avatar
nightwarrior
18 май 2020
Съгласен съм, това е от нещата, което не ми допадат много много в Бетесда игрите. Слава богу сравнително бързо пускат модове които могат да го променят това, макар че ако избързаш с мод, може да заключиш главния куест зад часове левелинг

Не смятам, че CDPR ще решат така нещата(пак с оглед предишните им игри), просто го споменавах като вариант за решаване на проблема с трудността, като дори този вариант сам по себе си трябва да се развие, а не е решение по подразбиране.

Както казах хареса ми повече системата във Вещера, затова и примера ми с Грифона, който запомних, за разлика от н-тия произволен дракон в Скайрим, който смачквам заради левелния свят.

DragonSlayer avatar
DragonSlayer
19 май 2020
Ако говориш за Грифона на оня продълговат хълм дето е като нашата Стара Планина - да, той ми сви сърмите и на мен

Но при Вещера някак експлорейшъна се усещаше правилно. Ако не си спънат в рефлексите и имаш търпение, можеш да биеш някой сериозен противник, Това също носи удовлетворение, само че по-скоро в този случай се кефиш на себе си а в предният ми пример - на героя си, хехехе😂

pseto avatar
pseto
19 май 2020
Мен някога именно противниците, които се скейлват заедно с теб, ме отказаха от Oblivion. Играя, играя, ако имам не толкова оптимален билд колкото и нива да вдигам пак се справям по горе-долу еднакъв начин и в един момент усещането за прогрес напълно се губи. И мен ме радва да идеш някъде underlevelled, да те пребият като куче, да разбереш, че още не ти е мястото и да се върнеш по-нататък и да си отмъстиш. То това е едно от най-яките неща на ролевия жанр като цяло. Иначе ако си вървите с пакет с противниците нито е толкова трудно, нито е толкова лесно, ама често се губи емоцията от прогреса (обикновено в подобни игри и предметите са по-маловажни, а като Diablo II фен луутът е ключов за мен).

П.С. Грифонът и мен ме гърби като куче.

bojosan avatar
bojosan
20 май 2020
Не знам ама май напразно се израдвах, трудноста си е бая небалансирана, в смисъл не виждам значима разлика да не кажа никаква, особено на някой нива. Безобразно и ненужно трудна са я направили дееба, с контролер си е мъка, оня Мародер ме направи да си говоря сам. Мн като някой ме убие 5-6 пъти подред, ставам и спирам .Това го най мразя в игрите - биеш някакъв изрод 10 пъти в главата за да умре. Но не !!! Разработчика е рекъл че 10 са малко - 20 пъти треябва все едно и също да правиш.Иначе не става. Те това е тъпанарщина и безидейност. Интересна игра с вдигане на трудноста за мен не е интересна. А безидейна. Получавам главоболие, натоварва ме и ме цеди много играта вместо да ме разпуска и радва. Повечето нива са обременяващо дълги. Нямам сили за повече от едно на ден. Първия Doom е като разходка в парка тая ме изнерви. Не е здравословно за мен да играя такива игри и ще я заеба най вероятно, имам още няколко нива но нервите ми свършиха. Дори и да съм превъртял играта няма да го има чувството на радост и удоблетворение , а ще се чувствам изнервен.
nightwarrior avatar
nightwarrior
20 май 2020
Не искам да звуча като елитар или best gamer ever, ама играта наистина не е толкова трудна. Да, ако я играех с контролер, вероятно щях да превъртя, но ти предполагам си свикнал. Битките с Мародера ми бяха фън, бяха по-различни, заради момента с парирането(така да се каже). Може би е по-трудно от първата, но като цяло е заради по-високото темпо. Вярно, не я играх на най-трудно, а на трудността над нормалната и си беше съвсем ок. Не те карам да се насилваш да я играеш или нещо подобно, но просто не мисля, че е някаква свирепо трудна игра(пак казвам, идея нямам как е с джойстик).
bojosan avatar
bojosan
20 май 2020
Мародера не можеш да го парираш. Нито да го доближиш нито да му избягаш наделеч.Трябва да поддържаш само средна дистанция и да го чакаш да му светнат очите зелено, но той се движи като светкавица . Отделно на него другите оръжия освен супер шотгъна му не действат ( или почти не му действат).Както и когато го нацеля и вкарам в ступор, му хвърлям бомба , но винаги е избягал преди тя да се взриви. Просто съм броил - не знам колко , но над 15 попадение имам с шотгъна в главата му и не мре. Играта как да кажа, не е трудна, прав си , за някаква супер трудност не може да се говори, тя е дразнеща, поради факта че трудноста и се състои в по голям брой попадения от нормалното. Или пък по голям хелтбар на изродите. А това е тъпо за мен. Защо трябва да правя едно и също нещо 10 пъти ? Просто става досадно. И има анти ефект върху здравето и нервите. Това със светкавичните движения на някои демони съм ОК. Тук вече си иска бързина, но да го нацелвам 10 пъти и той да не мре - стига .И отгоре на всичко постоянно пуска онова куче, в което няма лошо, но в един момент страничните изродчета които гравитират около него и които избиваш с Глори Кил за да ти дават здраве и амуниции изчезват и няма от къде да се заредиш.Така че той те свитва рано или късно.8 пъти до сега ме е убил.
nightwarrior avatar
nightwarrior
24 май 2020
Това със светкането на очите имах предвид под париране. Около него постоянно се спаунват лайна, тоест не е проблем с резачката да набавяш пари за двуцевката. Единственото по-предивикателно с Мародер беше едно от предизвикателствата. В общия случай няма проблем с него, така де, поне аз нямах.
nightwarrior avatar
nightwarrior
18 май 2020
Днес съм в серия с тия постове...
Dandelion - Still The Best Romance Choice avatar
Dandelion - Still The Best Romance Choice
18 май 2020

bojosan avatar
bojosan
18 май 2020
Taя игра няма нищо общо с първата....
bojosan avatar
bojosan
24 май 2020
Kрая на Тарас Набад е и моя край на играта. Няма смисъл просто. Игрите ги възприемам ПРЕДИ ВСИЧКО като средство за психологическо разпускане. Тази игра е точно обратното. Тя ме товари, напряга, изнервя и прави неадекватен. Трудността и е НЕБАЛАНСИРАНА. Нива които се мъчех с часове да мина на easy ги минавах от първия пък на normal. Мародера при първата среща ме уби 10 пъти. Може и повече да са били, в следващите ни срещи го убивах от първия или втория път. Дизайна на нивата ми хареса много. Не ми харесаха повечето малки арени където да водиш битка е направо кошмарно.Просто 100 гада те приклещят, и да искаш да избягаш не можеш.Тъпо е когато постоянно нямаш амуниции и ти излизат във всяко ниво всичките изроди от първия до последния, и това се повтаря отново и отново и отново, все едно и също, във всяко ниво.
Всъщност разработчиците какво са направили - едно нищо.
Просто ти нахендрят 50 гада , които трябва да убиеш с 50 куршума.
Като ги избиеш - идват следващите 50. И то когато вече си изцеден психически и ръцете ти треперят .Когато здравето , бронята, кръвта и амунициите ти са на финала. Епа да му еба майката - за мене това е неприемливо и го възприемам като дебилщина и малоумие. И баба ми може да прави така игра. И тъкмо си минал нивото и започваш следващото, едва поел дъх, това нещо се повтаря на 100%. Подтискащо..Защо е необходимо на easy да трябва да вкарвам 5 хедшота за да убия някоя гад, когато може да са два ? Играта въпреки пачовете е и доста бъгава. Отделно - страшно много ме дразни всеки път когато ме убият и започна на зареждам чекпойнта се изписва едно conecting ...... и почва да се свързва с некакви си сървъри.
Понякога става сравнително бързо, понякога е цяла вечност.Това дори и когато съм изключил конзолата от нета.Въпреки че играта визуално изглежда добре геймплея е ужасно линеен, а през по голямата част от времето ще сте убивани.Не съм добър геймър, но и нямам артрит, нито пък нарушения във вестибюларния апарат.Първата игра която зарязвам от яд. Просто прецених че няма смисъл да се инатя получавайки за сметка на това сърдечна аритмия. След всяка сесия се чувствах неадекватен. Е стига...
Ако я играех от Замундата нямаше да кажа гък. Но аз давам по 130 лева за всяка игра и не искам някой да си прави гавра с мен.
Лична оценка за играта няма да давам.
Дали бих я препоръчал - да, играта е задължителна на 100%.Но само от Замунда. Или като и падне цената на 20 лева.
Charcharo avatar
Charcharo
24 май 2020
Bojosan, не мисля, че игрите са за теб брат. Не го мисля, като обида, просто явно се дразниш на повечето.

За едно иначе съм съгласен - кофти е ако те приклещят гадовете някъде. Но останалото не съм. Това е един от най-добрите шутъри на всички времена за мен и си заслужава 170те лева, които дадох за него.

pseto avatar
pseto
24 май 2020
За мен проблемът в случая е джойстикът. Както казах много по-рано в дискусията. Поне аз не бих могъл да играя Doom Eternal с джойстик и вероятно ще имам подобни, а и сигурно почти същите преживявания като теб. Аз и на PC си умирах на Normal тук-таме. Което означава, че на конзола вероятно нямаше как да я мина на същата трудност.

Основният проблем е, че в Doom Eternal се изисква екстремално много движение. Поне аз с джойстик не мога и никога не съм можел едновременно да се движа добре и да стрелям точно. Не знам и как е портната играта за конзола и колко auto aim има, но не бих се изненадал, ако id Software не са положили супер много усилия. Все пак Doom си е PC-first.

Бих се обзаложил, че ако си свалиш играта от замундата с мишка и клавиатура ще ти докара доста по-малко нерви.

bojosan avatar
bojosan
24 май 2020
Да, движението е екстремално много, но в почти всички мелета когато влезеш във втори стадии то става хаотично. Както и да е, няма значение.За мен най отвратното в играта е небалансираната трудност. Имам в предвид най ме дразни факта че за да убия някоя гад трябва да и направя определен брой попадения който аз лично смятам за ненужно голям.Точно тук ми писва играта, след като съм изтрепал първата вълна, идва втора вълна с цялата гама глигани които са абсолютно същите като предишните, но са например червени горящи. И на мен вече леко ми е писнало да правя едно и също, когато се налага да повтора упражнението отново. Това не го възприемам като предизвикателство или проверка на сръчността, а като ненужен пълнеж от страна на разработчиците. Защо е необходимо да прииждат постоянно безкрайно много всевъзможни уроди ? Да поставят на изпитание нервите ми само, щото за мен лично това не носи тръпка в приятния смисъл на думата а точно обратното. Помня навремето имаше един шутър за Сталинград, и още от него намразих тоя прийом на разработчиците - да ти вкарват все нови и нови врази, които ти да трепеш а вълните да продължават да прииждат. Това е тъпо за мен лично. Doom 2016 не знам колко пъти съм я превъртял и то на трудност. Е тая я зарязах.... И то защото не че е трудна, а защото е досадно повтаряща се. Гладиаторът например го убих от първия път на нормал, при втората ни среща с Мародера го свитнах още от първия път, а при третата от втория.Само първия път ме измъчи . Но на края на Тарас Набат с меча направо се усраха с пълчищата.То бива бива ама това вече преля чашата айде стига, ненужно беше чак пък толкова . Яд ме е че си дадох парите да, но щях да ги дам дори и да знаех че е такава играта, от любопитство.Нямаше да издържа щото съм фен на Doom. И мислех че ще е нещо същото.Ама не . Вече ги правят по лоши игрите.Не стига че ги копират от старите ами ги и насират.RE3 пак се изръсих за некакъв copy/paste орязан изтърсак който сега дори не мога и да си спомня за кво се разказваше.Затова след TLOU 2 - в лагера на PC господата, Замундата и пей сърце.
Най сладката игра на света е пиратската !
Charcharo avatar
Charcharo
25 май 2020
Не знам Bojosan, ти си решаваш. Аз след Eternal няма да мога да играя DOOM 2016 повече. За мен това е почти навсякъде подобрение.
Panthers avatar
Panthers
26 декември 2020
Аз малко закъснях с играта. Понеже ми е включена към game pass реших да е изиграя. Играта много ми хареса. Нямам забележки, като цяло доста добра игра. Не знам защо се коментира толкова дали е трудна. Аз е играх на hard на серия Х. Нямах никакви проблеми с джойстик. Естествено имаше места, където умирах повече, но все пак играя на хард. Не гледам филм, трябва да има предизвикателство.
milko61 avatar
milko61
31 декември 2022
Хора, аз си скъсах нервите с тези скокове, дашове, висилки и прочие "плаформинг" в Doom Eternal... И накрая зациклих на един двоен скок в Exultia - където във въздуха трябва да презаредиш даш-а... 300 пъти и не... На клавиатурата явно не нацелвам двата бутона в точна секвенция от някакви десети от секундата. Някой може ли да помогне с това или зарязвам играта тотално... А съм фен на Doom още от най-първия (одъртях, да...). Help?
Dandelion - Still The Best Romance Choice avatar
Dandelion - Still The Best Romance Choice
31 декември 2022
bonchef avatar
bonchef
12 май 2023
Привет. Аз нали , късно открих този форум и все със закъснение пиша, та моля за извинение. Тази игра просто си я забравих. Чак като четох размислите на автора на темата си припомних части от играта ми. Миии нищо запомнящо се. Играх на компютър де. Играх на максимална трудност, но това не е важно и зависи от усещането на конкретния играч за удоволствие. Да вярно , че на запечените места преигравах докато схвана логиката на противниците и къде се движат, къде са ресурсите, които ми трябват. Но тази игра е далеч от първия Дуум. Няма да го забравя беше 3 броя CD-та и мисля, че не можах на най голямата трудност. Поне за мен беше невъзможно. Няма да забравя как 30 минути се стрелях с един пистолет, щото друго нямах с един елитен боец с броня (нали се сещате колко живот му взема пистолета) и най накрая за части от секундата докопвам един шотгън пред една самозатваряща се врата и успявам да уцеля въпросния и да го просна. Виках със глас от радост поне 5 минути. До преди това ме беше убивал поне 20 пъти и презареждах чекпоинта. Същото беше и с един огромен паяк дето играта ви затваря в една зала с него и няма излизане докато единия не умре. Признавам си че там се възползвах от някакъв бъг на играта и се бях наврял в някаква цепнатина дето паяка не можеше да ме стигне и го пуцах докато го убия. Но докато го постигна това нещо пак над 20 презареждания. Ех, какви времена бяха. Тук не правите аналогия с някои от Сириоз Сам поредицата, а на мен много ми прилича на това нещо. Бойно поле и камара врази и вие се премятате , като улав и стреляте с де каквото намерите по който ви се изпречи и гледате да оцелеете. Мисля май и някой от Макс Пейн ли беше такъв, но вече ми е поизбледняло. Ех, тук Божидар предполагам споменава Сталинград, баси играта 700 МВ бахти и яката битка падаше там. Не се сещам обаче как с джойстик би се изиграла такъв тип игра, доста динамичен шутър. Може да има такива играчи и им свалям шапка, аз не бих могъл, но и аз не съм играл дълго време с джойстик. Проблема с трудността в игрите е много комплексен и сложен поне според мен. Много е трудно да се разработи система , която да допадне на всеки. Хем да има интрига в играта до края, а не да мачкаш след един момент нататък като танк. Хем да ти е възнаграден труда ако убиеш някой с по високо ниво или докопаш нещо айтъм или упгрейд от трудно място. Спомням си в Обливион след многото ходене напред назад бях докопал един меч с малък демидж, но с камара магични предмети по него. Имаше едни тролове , които не бяха много лесни за убиване, а този меч ги поразяваше с един удар и отхвърчаха на 20 метра. Чак да паднеш от кеф. Мдааа...........размисли за игри.
Включете се в дискусията
Отговор на
Регистрация
Потребителско име
Парола
Парола (отново)
Имейл